Реваншът на Тангра

1

Алп — бог, див.

2

Алп Лачин (Сокол) — езически бог с облик на сокол или бял кон, който отговаря за преселението на човешките души пред съда на Тангра. Когато Тангра слиза на Земята, Лачин (като бял кон) го пренася от място на място.

3

Чулман — легендарен остров в Северния ледовит океан, където живеят Тангра и алпите.

4

Йорег — особено нечестив зъл дух.

5

Джиен — родов празник, събор.

6

Ат — намирал се е при устието на р. Дунав.

7

Каргаботкасъ — празник в чест на алп Карга, закрилник на човешкия род.

8

Колобър — духовно лице, обслужващо култа към Тангра.

9

Фаранг — франк, западноевропеец.

10

Чигот — меченосец.

11

Канартикин — престолонаследник.

12

Каф — легендарна планина, понякога — Кавказ.

13

Хони — хуни; приели името на планините Хон, където се настанили след преселването от прародината си край легендарната река Дуло-су.

14

Албастий — алп, отметнал се от Тангра и преминал на служба при Дявола;главатар на подземния свят Тама и Злото.

15

Ешмедеме — пир.

16

Алп Барин (Бури) — алп на войната;преобразява се на сив вълк.

17

Интересно природно явление, описано от арабския пътешественик и историк Ахмед ибн Фадлан: „… видях преди залез в обичайния му час за молитва как силно почервеняха небесният хоризонт и въздухът, дочух силен шум и мощен гръм. Когато повдигнах глава, забелязах облак… В облака сякаш се очертаваха фигури, приличащи на живи хора, яхнали коне, и много ясно личаха копията и мечовете им… И ето видях и втори отрязък, подобен на тези фигури, в които също зърнах мъже, коне, а също така и оръжие. И този отломък започна да напада, да се нахвърля върху парчето, както един ескадрон връхлита върху друг ескадрон… Попитахме царя за обяснение и той ни осведоми, че неговите прадеди разказвали, че тези конници са от средите на вярващите и невярващите джинове и всяка вечер те водят сражения помежду си и не са преставали да се сражават нито нощ, откакто са тук…“.

18

Чирмиш — войник, опълченец.

19

Казак — доблестен рицар, който се сражава без доспехи (прабълг.); рицар на служба при едър феодал (13–14 век); свободен човек (при тюрките).

20

Боян Имен — алп на музиката, свири на домбра;син на Слънцето и Луната;от неговите синове тръгва родословното дърво на хуните;от неговия четвърти и любим син Иджик започва родът Дуло;.

21

Алп Хурса — Един от най-хубавите и богати образи на алпи в „Сказание за дъщерята на хана“. Богът — ковач е изковал мечове, които могат да поразяват алпи и йореги. От шлаката на неговата ковачница е възникнала планината Урал.

22

Златен кладенец — легендарно място.

23

Кашан — легендарна страна; в някои случаи — днешните земи на Молдова.

24

Кумис — питие на нашите деди от кобилешко мляко.

25

Вещица — много интересен образ в българската митология, показван най-често схематично и неточно.

26

Алп-бий Яребица — богиня на майчинството.

27

Алп Барис (Барс) — алп на възмездието, превъплъщава се на рис (барс);един от най-силните алпи в митологията на дедите ни.

28

Алп Шурале — алп на смъртта;едно от най-злите същества, рожба от магаре и камила;самия той има подобен външен вид.

29

Тулпар — легендарен кон;вярвало се, че ако някой направи осем кръга с него, ще стане господар на света. Чудодейната си бързина придобил от падналите отгоре му черни горящи пера на алп Карга.

30

Мечок — алп на бог на безразсъдството и яростта.

31

Карга — един от най-почитаните алпи сред прабългарите, закрилник на човешкия род. Злите построили стена, която закривала Слънцето, настъпил мрак и студ. Тангра възложил събарянето на стената на Карга, който се превъплъщавал на гарван. Той успял, но изгорял от силните лъчи на небесното светило.

32

Джил — алп на вятъра.

33

Бат Терек — алп-борец срещу злото, страстен защитник на хората, любимец на Тангра. Превъплъщава се в различни дървета, затова всеки род избирал най-близкото голямо дърво и му поднасяли дарове, кичели го с панделки.

34

Барадж — алп с вид на змей (змия), който закриля страната, града, дома. Изключително уважаван от прабългарите. В „Историята на Джагфар“ се твърди, че знамето им било топка с ресни, която олицетворявала Барадж. Ето какво пише ибн Фадлан за отношението на предците ни към змиите: „… Видях, че змиите са в голямо изобилие и на всеки клон са омотани десетина, та и повече. Те не ги убиват, а и змиите не им пакостят…“ И пак там: „… съзрях змия… Когато ме видя, спусна се от дървото и се шмугна в храстите, а аз се отдръпнах назад изплашен. Разказах тази случка на царя и на тези, които бяха на аудиенция при него. Те не обърнаха внимание на разказа ми, само царят ме успокои с думите: «Не се безпокой, тя няма да ти навреди…»“ Интересно, че така си представят българите-християни стопанина (сайбията) на къщата и в края на 19 век — като голяма змия.

35

Расате — първородният син на княз Борис I, опитал се да възстанови езичеството;свален от трона и ослепен от баща си.

36

Румци (румийци) — византийци, гърци.

37

Артиш — алп-бий (богиня), предпазваща от напаст и зло.

38

Според народните вярвания само свраките знаят пътя за Усвет — края на света, където живеят повечето от митологичните същества.

39

Елбир — юнак, герой, на когото единият родител е алп, а другият — човек.

40

Воини-григори — според Книгата на Енох, разбунтували се под ръководството на Сатанаил небесни воини. Съвъкуплявали се с човешки жени и от това се родили исполините.

41

Хур („бий, удряй“) — боен вик, преиначен от европейците на „ура“.

42

Ето какво разказва ибн Фадлан за уменията на конните народи да си служат с лъка: „… Той обтегна лъка си, а конят му летеше и той улучи гъската точно между двете очи…“.

43

Багатур — юнак, герой, богатир.

44

Чигендек — според легендите българите покорили арабите и задължили вождове им да издълбават на печатите си чигендек (знак, подобен на латинската буква J), означаващ покорност.

45

Тунай — според тенгрианството има три свята — Горен (Устюгю урен), Среден (Урта урен) и Долен (Адакъ урен). Средният свят е видимата Вселена (Чел) — светът на физически възприеманите явления. Всичко друго принадлежи на Тунай — невидимия свят.

46

Кашик — на армейски жаргон — пехотинец.

47

Стрелата на Хурса — чудодейна стрела, поразяваща и богове.

48

Радамант — брат на критския цар Минос, син на Зевс и Европа, създател на лабиринта и баща на Минотавъра.

49

Желязна маска — поставяли ги на лицето българските бойци преди боя. Обичаят идвал от Боян Имен — син на Слънцето и Луната. Той бил звезда на небето, но му било тъжно сред светилата и помолил Тангра да го пусне сред хората. И тъй като родителите му го преследвали заради бягството, пръв скрил лицето си зад маска и оставил завет всички негови потомци да ходят така.

50

Самар — легендарна планина; понякога — Алтай.

51

Арбуга — легендарен герой; другото име, с което е известен е Тарвил. Може би популярното име Тервел в нашата история идва от него.

52

Урми — едно от староунгарските племена, участвало във формирането на българската народност. Прославило се с войнствеността и мъжеството си. От него произлязъл терминът чирмиш — войник, опълченец.

53

Аламир — прабългарското прозвище на Искандер Зулкарнайн (Александър Македонски).

54

Саклани — племе от ирански произход, живеещо в Предкавказието и причерноморските степи, участвало във формирането на българската народност.

55

Алтън Баш — Рим, Римската империя.

56

Шир — река Дон;понякога, макар и рядко, един от притоците му.

57

Пустинята Куман — легендарна пустиня.

58

Хусар (хузар) — лековъоръжен войник. Курсибай (постоянната българска войска) в бой се строявала в три линии: в първата били уланите, във втората — средно въоръжени бойци, а в третата — хусарите.

59

Смъртници-киргизи — всъщност кумани. Според преданията, те се движели пред българската армия.

60

Тавиш — кръг от воини в боя, които се намират на такова разстояние от началника, че да го чуват;тавишчи — началник, който командва в боя войниците, способни да го чуят.

61

Емир — началник.

62

Ето какво съобщава ибн Фадлан: „… Храната им е просо и конско месо, а също така основно включва пшеница и ечемик, и то в голямо количество.“.

63

И пак ибн Фадлан: „Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите на гощавката…“.

64

Кавказка Албания се намирала южно от днешните земи на Дагестан. Според древните автори там живеели 26 племена и народи, всяко със свой цар.

65

Акашови записи — астрална банка от данни, намираща се в друга плоскост на съзнанието, за всяко деяние, мисъл, събитие, намерение, преживяно от човешката раса. За първи път споменати от германския антропософист Рудолф Щайнер.

66

Хин — легендарна страна на Изток, понякога Северен Китай, понякога — днешните земи на Афганистан.

67

Суджа — понякога — отрова; ибн Фадлан я споменава като медовина. В романа се използва това значение.

68

Туран — съседна на Иран област, населена главно с тюркоезични племена.

69

Суреж — днешните земи на Дагестан, Чечения и Ингушетия.

70

Ето как е описано в „Сказание за дъщерята на хана“: „… но едва се прехвърлили на третата стена, туранците видели умиращи хинци. След тях започнали да измират киргизите, които първи се качили на нея.“.

71

Ефект на пеперудата — явление, формулирано за първи път от метеоролога Конрад Лоренц. Най-синтезирано е във фразата „Ако пеперуда размаха крилата си в Пекин, това може да доведе до торнадо в Ню-Йорк.“.

72

Ирник — според Именника на българските ханове-наследник на Авитохол (Атила).

73

Бури-чай (Вълчата река) — река Днепър. Носи името на алп Барин (Бури).

74

Сакланско море — Черно море.

75

Хуните, тръгвайки на война, сплитали косата си на една плитка, а урмийците, от които произлезли маджарите — на три.

76

В „Сказание за дъщерята на хана“ е казано: „Злобният цар на йорегите искаше те да продадат душите си, защото, ако запазеха вярата си, не можеха да приемат облика им.“ И още: „Вселяват се йорегите в телата на спящите и убитите от тях и в техните образи вършат черни дела.“.

77

Сурежки воини — дагестанци и вайнахи (чеченци и ингуши). Интересно, че вайнахите винаги са подкрепяли българите в кавказките им походи. В армията на Волжка България е имало цели вайнахски части, а по традиция синовете на князете им служели в град Маджара Сюба.

78

Сомор — алп-бий на разврата, превъплъщава се в мишка.

79

Буляр (Биляр) — голям град, за известно време и столица на Волжка България.

80

Отличителен белег на злия Аждаха е както страстта му към кобилите (вярвало се, че ако някой яхне кобила, той непременно ще го погуби) и девиците, така и рогът на главата му.

81

Чак-чак — алп-бий на брака, в нейна чест на сватбата върху булката посипвали сребърни монети.

82

Лебед — свещена птица за староунгарските племена. Прародителят им Лаиш се влюбил в красива девойка, която се къпела в река Дуло-су. Когато го видяла, тя се уплашила и отлетяла като лебед. Дълго я търсил и я открил край голямото езеро Сабан-кюл.

83

Мал — алп на разбойниците; по-късно се почита и като покровител на животновъдите. Превъплъщава се в бик.

84

Кубар — алп на мълниите и гръмотевиците.

85

Куян (Кук-Куян) — един от най-колоритните алпи в митологията на прабългарите. Ако трябва да се характерезира с две думи — Марко Тотев. Все мечтае и крои планове за могъщество и власт и все си пати здраво. Отначало го почитали като алп на мошениците и разбойниците, а после — на търговците.

86

Джура — слуга.

87

Улчии — така прабългарите наричали славяните (от племето уличи).

88

В сказанието: „В същия този миг в кобната тъма засвети път — водеше той към леговището на Албастий.“.

89

Автентично — записана в „Джагфар тарихи“ („Историята на Джагфар“).

90

Дуло-су — легендарна река, прародина на племето Имен. Когато Иджик, синът на Боян Имен, извел подчинените си в планините Хон и околните започнали да ги наричат заради това хони, в памет на нея той приел за име на своя род Дуло.