Реваншът на Тангра

138.

Двамата стояха сред затихващите пламъци и изглеждаха като хора, преминали пешком през Сахара.

— Какво стана? — попитах с пясък между зъбите и скочих от коня.

— Вода — изхърка Чакар.

Хвърлих му меха, защото видях, че Биляна се свлича. Прихванах я под мишниците. Тя отвори помътнелите си очи и зяпна към струята, която алпът изливаше отгоре й.

Седнаха на земята. Биляна се изкиска късо и нервно.

— Размина ни се, а? — и бутна Чакар с лакът.

Той поклати глава, тялото му се напрегна и в очите му избуя бяс и омраза.

— Изпуснах го.

Въртях глава от единия към другия.

— Кого?

Чакар удари с юмрук в земята. Уцели малка локва, образувала се от разлятата вода, и разхвърчалите се пръски ни оплескаха и тримата. Избърса с уморено движение лицето си и рече:

— Камаил.