Реваншът на Тангра

18.

Войната била толкова тежка и кръвопролитна, че в един момент, за да попълнят оределия боен строй, участвали и алп-бий — нашите жени.

В едно от сраженията йорегите обкръжили наш отряд и бавно, методично го изклали. Спасила се само алп-бий Яребица26 — докато пълзяла ранена, паднала в дупка между две скали. Припълзяла навътре, за да се скрие и превърже раните си и… се озовала сред равна зелена степ. По нея пасели спокойно хиляди животни, ромонели поточета, а в синьото небе пеели птици. Рай!

А най-ценното се оказали хората и конете.

По това време в битките с йорегите се изявил алпът Барис27 — млад, силен и много смел. „Ако имахме сто като него, да сме победили“ — въздишали старите алпи.

Когато алп-бий Яребица се върнала и разказала какво е открила, първата реакция на старците била да се изтеглят и заселят там. Но Тангра се възпротивил. И изпратил алпите Шурале28 и Хурса Ковачът да проверят може ли да се използват хората във войната с йорегите. Те се върнали и довели един човек Боян Имен. Според тях, ако се дооформели тук-там аурата и качествата му, от него би излязъл великолепен боец. И Тангра им казал: „Да бъде!“

После през ръцете им минали стотици хора, но по първия работили най-съвестно и му отделили най-много време. Боян, наречен Имен поради това, че се движи винаги с коня си Тулпар29 Първия, станал най-близо до нас по сила и възможности.

Албастий загубил войната…

Ето тези неща си спомнях, докато гледах баща ми и старите алпи Барис, Мечок30, Карга31, Джил32, Бат Терек33 и Барадж34.

— Какво ще кажете, алпи? — попита алп Лачин, родителят ми.

— Той носи в себе си Боян Имен.

Отдъхнах си.

— Мислех, че последните представители на рода Имен са избити от княз Борис след бунта на сина му Расате35 — продължи кисело Барадж.

Никой не искаше да си спомня за едно от най-големите ни поражения.

— Лъгали сме се — поклати глава Джил.

— Какво да го правим? — изрече Карга на глас това, което всички мислеха.

— Нашият свят е доста населен — предпазливо започна Мечок. — И алпи с най-славно потекло нямат трайно препитание.

— Но Чулман е задължен на Боян Имен — обади се Бат Терек. — И след като не направихме кой знае какво за него, редно е да отдадем дължимото на потомъка му.

Да. Договорът с Новите големи богове е бил едно голямо предателство спрямо хората, държали за нас. Поне така оценявахме нещата аз и моите връстници. Старите алпи отбягваха тази тема като вълк от огън.

— Бойци като него биха били ценни в света Есегел.

— Това значи да го изхабим — ядоса се Карга. — Там условията са коренно различни.

— Моите синове са там — контрира Барис.

— Последните ти синове — уточни Барадж. — И майка им е от този свят.

— Те приличат на мен!

— Чакайте — обади се Бат Терек и всички млъкнаха, защото знаеха, че той винаги има най-точното решение на всеки проблем. — Тангра обмисля от много време един удар, но все не може да го задвижи.

— Защо?

— Защото нямахме човек…