Реваншът на Тангра

130.

Албастий. Видях го. Заобиколен от дузина йореги в черни доспехи и огромни копия, той застана зад строя на левия им фланг и започна да насърчава бойците си. Затова мислено поздравих Ат за решението му да се насочи натам с Арбуга и Татра.

— Искам и аз — обади се и Биляна.

— Не — поклатих глава.

Но Камаил… Къде е Камаил? Чувствах го слабо, много слабо. Но не беше далече. По-скоро потискаше силата си и изчакваше. Какво?

И садумци! Защо садумци? Искаше ли всъщност да спечели? Можеше просто да изкара няколко стотни йореги допълнително от света Тама. Просто да подскаже на Албастий, че с тия сили не му се пише нищо добро.

Обаче не — той си трае. И Тама-тархан вярва, че ще изколи елбирите. И ще пощипва пленнички-самодиви…

А ако ефектът на пеперудата е наистина непредвидим и неуправляем? Кой от моите предци е слизал в тъмната паст на миналото, та да знаем?… Обаче Иисусовите мозъци няма начин да не са опитвали. Да! Сетих се, че преди време съюзникът му Аллах бе пропищял, че се опитвал да реши съвременни проблеми между тях с операции в миналото. Замазаха го в края на краищата.

Тогава?

Камаил е тук. Върви след мен. Първо се опита да убие Делян. Няколко пъти при това. Косвено. Никога директно. После изненадващо и без причина се прехвърли на Биляна.

Защо без причина? Не, не е без причина. След като забременя. Значи…