Реваншът на Тангра

58.

Биляна… Защо секва дъхът ми, когато видя как отмята косите си? Или мерна коляното й измежду тревата? Защо топлина припълзява от корема към слабините ми, щом гръдта й подскочи? Или въздухът се залюлее от смеха й?… И как ме свива под лъжичката, когато видя как гледа Делян!

Проклета магия!

Очите ми са като вързани за нея.

А как ми иде да изрева, да приема най-грозния си вид, да забия острите си нокти в гърдите му и да ръфам с човка сърцето му, когато нарочно изостане и я докосне!…

О, Тангра! И това — да се мъча и гърча — ли е част от задачата ми?…