Съучастници

14. Кейт

Хари спря зеления си спортен кабриолет пред комплекса на Медоу Роуд в осем и петдесет и девет минути сутринта. Добър шофьор е, помисли си Кейт, дума да няма. Колата беше европейска, вероятно английска. Таблото беше от дърво. Истинско дърво, не имитация. Покривът течеше. Колелата бяха твърде малки, двигателят шумен, а ниският силует предизвикваше усещането, че се вози на скейтборд с моторче от градинска косачка. Хари ѝ бе казал, че колата е ретро. Класика. Кейт бе израснала в Ню Джърси. А в Джърси под ретро или класика се разбираше такава кола, на която ауспухът всеки момент може да изпадне на пътя, ако преди това шасито ѝ не се пречупи на две.

В началото на частната алея имаше само няколко протестиращи, а те всички бяха виждали и преди тази кола, така че не направиха опит да се заядат с Хари и Кейт. Тя отвори портата с дистанционното, което Хари ѝ беше дал предишната вечер, и той подкара към къщата на Кари.

Още щом дръпна ръчната спирачка, Кейт слезе. Колата беше двуместна, но между облегалките на седалките и багажника имаше малко пространство. Той се пресегна и извади от там парче дървена талпа. После слезе и го запъна между педала на спирачката и седалката.

— Ако ръчната ти спирачка не работи, защо изобщо я дърпаш? — попита Кейт.

— За да се чувствам по-спокоен — отвърна Хари.

— Колко е стара тази кола?

— Горе-долу колкото мен.

— Толкова стара?! — каза с усмивка тя.

— Ако не броим ръчната спирачка, колата е в отлично състояние. Също като собственика си. Бърза, стилна и държи отлично пътя.

На Хари му трябваше малко време, за да се изправи на крака. С едната си ръка се държеше за кръста, който от известно време му създаваше проблеми. Кейт заобиколи колата и го хвана под ръка, за да му помогне. Той не запротестира. Вместо това ѝ се усмихна, когато тялото му зае напълно изправено положение. Беше все още красив и чаровен мъж, но усмивката му беше бащинска.

— Значи си бърз, а? — подхвърли Кейт.

— Особено по нанадолнището.

Тя взе папките от багажника и двамата тръгнаха към къщата.

— Как смяташ да подходиш с нея? — попита тя.

— Тъкмо щях да ти задам същия въпрос. Случаят е твой. Аз съм само консултант.

— Хайде, хайде. Бил си двайсет години съдия. Как би постъпил?

Той помисли за миг и каза:

— Предлагам да караме полека. Нека първо да я разприказваме. С лесни въпроси. След като се отпусне, ще пристъпим към по-сериозната част.

Когато стигнаха до входната врата, видяха, че е отворена. Открехната на два-три пръста. Спряха се. Вероятно Кари Милър ги бе видяла от прозореца на кухнята си. И беше отишла до вратата да им отвори. Както предишния ден.

Но нито Хари, нито Кейт посегнаха към бравата.

Поне на първо време.

— Госпожо Милър? Кари? — извика Кейт.

Заслушаха се. Нищо.

Този път Хари се провикна. Зачакаха.

Тишина.

Хари бръкна под сакото си и от изтрития кожен кобур извади стар колт, модел 1911 г. Вкара патрон в цевта и побутна вратата с пръсти, докато с другата ръка държеше оръжието до бедрото си. Вратата плавно се отвори докрай. Той направи знак на Кейт да остане отвън.

— Зад теб съм — каза тя.

Хари поклати глава и промърмори нещо неодобрително, после прекрачи прага и влезе в къщата. Вътре не се чуваше звук дори от радио или телевизор. Кейт отново се провикна. Никакъв отговор. В хола нямаше никой, също и в кухнята. Хари отиде с бързи крачки до стълбището. И в двамата се надигаше някакво усещане за неотложност. Отново се провикнаха. Нищо. Спалнята и баните бяха празни. Нямаше следи от борба. Нищо не изглеждаше местено. Леглото беше оправено. Върху възглавницата лежеше бяла копринена пижама.

Кейт слезе бързо по стълбите, като остави Хари в семейната спалня, и излезе навън.

Зад къщата и около басейна също нямаше никой. Спортната кола на Даниъл Милър беше все още в гаража до тази на Кари. Това бяха единствените два автомобила, които Кейт бе видяла при първото си посещение в имота. Тя остави папките на верандата, извади телефона си и набра номера на Кари Милър.

Беше изключен.

— Нали знае, че идваме тази сутрин? — попита Хари, който беше слязъл по стълбището до вестибюла.

— Снощи ѝ казах. Може да е взела такси до магазина.

— В квартал като този хората не ползват таксита или Юбер. Ако е имало да ходи някъде, а не е искала да шофира, е щяла да си поръча лимузина. Но защо? Защо да не вземе своята кола? И защо изобщо я няма тук?

— Ще се обадя на Пелтие — каза Кейт.

Той отговори на първото позвъняване.

— Ото, ние сме в къщата на Кари. И двете коли са в гаража. Входната врата е отворена, а нея я няма.

— Не ми звучи добре тази работа. Потърсихте ли я на мобилния ѝ?

— Изключен е.

— По дяволите, да не мислите…

Ото не довърши мисълта си. Звучеше разстроен. В гласа му се долавяше искрена уплаха.

— Да не би Пясъчния човек да я е отвлякъл? Нямам представа какво става тук.

— Дали да не повикаме полиция? — предложи той.

— Не — отвърна Кейт. — Още не. Няма белези от взлом. Освен това в мярката ѝ за неотклонение се казва, че не бива да напуска дома си. Ако ченгетата решат, че е нарушила мярката, ще поискат заповед за арест.

— Арестът си е арест, но Кари може да е в опасност. Видях вестниците днес. Вчера Пясъчния човек е убил двама души — мъж и жена. Жената била агент на ФБР.

Кейт беше разговаряла с Еди предишната вечер, след като бе открит трупът на Дилейни. Името му се споменаваше бегло в един от репортажите, които бе чела тази сутрин. В „Поуст“ пишеше, че Еди Флин и двама частни детективи — Мелиса Блох и Гейбриъл Лейк — били забелязани на местопрестъплението снощи, но не се знаело дали участват официално в разследването. Имаше дори снимка на тримата, докато излизаха от сградата на Дилейни.

— Знам, тя беше приятелка на Еди. Той цяла нощ не е мигнал, беше в централата на ФБР.

— О, господи, направо е ужасно. Толкова ме е страх, Кейт. Това не е в стила на Кари. Мисля, че трябва да се обадим в полицията. Ако нещо се случи с нея, никога няма да си го простя…

Кейт не знаеше какво да мисли. Долавяше искрената загриженост в гласа на Ото. Той явно влагаше същата страст в делата си, както и самата тя. Това беше едно от нещата, които още от самото начало ѝ бяха допаднали в него.

— Може просто да е излязла да глътне въздух из квартала. Всички медии гърмят за това дело. Съпругът ѝ отново убива хора. Вероятно ѝ е дошло в повече.

— Да. Тя премина през ада. Когато ѝ повдигнаха обвиненията, всичките ѝ приятели я изоставиха. Сега е съвсем сама и, разбира се, е напълно невинна. Единствената ѝ радост беше, че Даниъл се е махнал от живота ѝ. Мислеше си, че той завинаги ще се укрива някъде. Вероятно е съсипана.

— В такъв случай няма нужда да звъним в полицията и само да усложним нещата, ако я арестуват за нарушение на мярката. Тя ще се прибере. Да ѝ дадем малко време, преди да викаме ченгетата. Ще огледам още веднъж къщата и ще ти се обадя — каза Кейт и затвори.

— Дрешникът е все така пълен с дрехи. На леглото има пижама. Може би наистина е излязла да се поразходи из квартала и е загубила представа за времето — предположи Хари.

— Да, сигурно е така — отвърна Кейт, като стискаше телефона в ръката си и хапеше долната си устна.

Ситуацията никак не ѝ харесваше. Невинна жена в нормално психическо състояние, на която предстои да бъде изправена пред съда за множество убийства, не пропуска среща с правния си екип. Такива неща просто не се случваха. Дори ако съпругът ѝ, сериен убиец, се е върнал изненадващо в Ню Йорк предишната вечер.

Хари излезе на верандата, прибра пистолета си в кобура и закри очи от слънцето, докато се оглеждаше.

— Сигурно пътува някъде с кола, изключено е да мине пеша покрай протестиращите. Щом не е заключила входната врата, значи е наблизо. Аз излязох миналата седмица и забравих да заключа апартамента си — каза Кейт.

Хари я изгледа недоверчиво.

— Езичето на бравата е дефектно. Тя не се затваря, ако не я затръшнеш. Казах на домоуправителя, но още не е намерил време да я оправи. Мислех си, че съм заключила, но като се прибрах, беше отворено и телевизора ми го нямаше.

— Не си го споменавала — отбеляза Хари. — Може да съм стар, но не бих забравил такова нещо.

— И с Еди не съм споделила. Но откакто се случи, не мога да спя. Изведнъж съседът ми се е сдобил с телевизор с добър звук. И обича да го усилва докрай.

— Но защо не… — започна Хари и се спря. Вече знаеше отговора. — Аха, не си искала Блох да научи.

Кейт кимна.

— Все пак трябва да живея в тази сграда, а това е само някакъв си телевизор. Не си струва.

Тя взе папките от верандата и ги сложи в багажника на колата.

— Да пообиколим наоколо. Да видим дали няма да открием Кари някъде — каза Кейт.

Хари притвори входната врата, без да я затваря докрай. Седнаха в колата и той подкара по Медоу Роуд. От Кари нямаше и следа. Кейт предложи все пак да огледат навсякъде из Олд Уестбъри. Подминаха галериите за антики, мебелните бутици и луксозните салони за красота. В района имаше три шоурума — на „Ферари“, „Ленд Ровър“ и „Мерцедес“. Такъв беше кварталът. Никъде не видяха Кари и след около половин час Хари обърна колата и пое обратно към къщата. Два новинарски екипа бяха заели позиции пред портата на комплекса. Прииждаха още протестиращи; бяха вече петнайсетина и започваха да скандират:

— Кари убийцата в затвора! Кари убийцата в затвора!

Още щом отбиха от Медоу Роуд, Кейт видя колата на алеята.

„Форд Мустанг“ 1965-а, тъмносин. Вратата се отвори и отвътре се подаде Еди Флин. Кейт слезе от колата на Хари и тръгна към него. Тъкмо отвори уста да му обясни, когато Еди каза:

— Пелтие се обади да провери дали съм добре след снощи и да изрази съжаления за смъртта на Дилейни. Попита ме дали знам къде е Кари. Моля ви, само не ми казвайте, че е нарушила мярката за неотклонение.

Хари застана до Кейт и двамата се спогледаха.

— Не знаем — отвърна тя. — По нищо не личи да е опаковала багаж. На леглото има пижама, сякаш е оправено, като е станала. Няма следи от взлом. Единственото необичайно нещо е, че я няма и че когато дойдохме, входната врата беше открехната.

— Има ли домашна помощница?

— Не съм чувала да има.

— Нека пак да огледаме вътре.

Кейт го последва в къщата. Еди обиколи долния етаж. Холът, кухнята, всичко беше в безупречен вид. Качиха се горе. Той надникна в дрешника, в спалните за гости, в двете бани към тях и в банята към спалнята.

Електрическа четка за зъби беше поставена върху зарядното си устройство над мивката. Беше единствената в банята — в шкафчетата нямаше други. Еди откъсна парченце тоалетна хартия, вдигна четката и стисна космите с хартията, после я огледа и я пусна в клозетната чиния. Коленичи, постави длан върху пода на душкабината, погледна във ваната.

Кимна и слезе във вестибюла; Кейт го следваше.

— Какво мислиш? — попита той.

— Не знам — отвърна тя. — Няма следи от борба. Бързала е да излезе, това поне е сигурно.

— Права си — каза Еди. — Четката ѝ е суха. Също и ваната, и плочките под душа.

— Какво доказва това? — попита Хари.

— Доказва, че най-вероятно не е излязла тази сутрин. Спомняш си как изглеждаше вчера. При целия този ад, който преживява, тя е жена, която се грижи за външния си вид. Очаквах да открия поне следи от влага по четката за зъби и под душа.

Кейт скръсти ръце на гърдите си, вперила поглед в пода, и каза:

— Тогава копринената пижама на леглото е тази, с която е трябвало да си легне снощи. Измъкнала се е по тъмно, когато пред портата не е имало протестиращи. Първите репортажи за Пясъчния човек в „Грейдис Ин“ излязоха в новините в десет. Знам само, че цяла нощ не си е била вкъщи.

— По дяволите! — изпъшка Хари. — Нарушила е мярката за неотклонение, нали така? Делото започва утре. Сигурно е имала нервен пристъп. Виждал съм го и преди. Проблемът е, че без клиентка нямаме защита.

— Трябва да я намерим. Къде е Блох? — попита Кейт.

— С Гейбриъл Лейк. Опитват се да заловят Пясъчния човек.

— Ти го спомена снощи. Кой е той?

— Бивш агент на ФБР. Навремето е работил с Дилейни. Интелигентен, но доста особен.

— И този особняк и Блох ще намерят Пясъчния човек?

— Нека им дадем шанс. Едва сега започват — каза Еди.

— И така, къде може да е тя? — попита Хари.

Кейт си припомни събитията от вчерашния ден и срещата с Кари. Никога не беше виждала толкова измъчено, съкрушено и сломено човешко същество. Вариантите не изглеждаха обнадеждаващи.

— Ако е видяла новините, сигурно се е изплашила до смърт и е побягнала — каза тя. — Другите възможности не са по-добри. Например той да я е отвлякъл. Или пък да не е избягала, за да се спаси, а да лежи мъртва в някоя хотелска стая или на дъното на…

Тя не довърши мисълта си, не беше нужно. Личеше си, че Еди и Хари вече са си помислили същото. Никой не притежаваше безкрайна сила на духа. Това, през което Кари бе преминала и бе оцеляла, би убило други. За някои единственият изход в такава ситуация би бил самоубийството.

Чуха се виковете на протестиращите пред портата, която беше на петстотин метра от къщата. Хари и Еди се спогледаха, но си замълчаха. Притесняваха се за Кари и това караше Кейт да се страхува още повече.

Телефонът ѝ звънна. Номерът на дисплея изглеждаше познат.

— Кейт Брукс — каза тя.

— Госпожице Брукс, обаждаме се от съда на Сентър Стрийт. Призована сте да се явите пред съдия Стоукър днес в дванайсет на обед за извънредно изслушване по делото срещу Кари Милър.

Кейт усети тъпа болка в тила. Началото на мигренозен пристъп, причинен от мисълта, че е попаднала в засада. Тя знаеше причината за извънредното изслушване, но за всеки случай попита:

— Във връзка с какво?

— С мярката за неотклонение — каза чиновничката и ѝ даде указания в коя съдебна зала на кой етаж да се яви, след което затвори.

Кейт набра номера на Пелтие.

— Обадил си се на Еди, след като разговаряхме. С кого още си говорил?

— С никого.

— Току-що ме потърсиха от съда. Викат ме на изслушване в дванайсет, за да обсъдим мярката за неотклонение на Кари. Прокурорът смята, че я е нарушила. Единствените, които знаем, че я няма, сме Еди, Хари, ти и аз.

— Не съм разговарял за това с никого. Не искам Кари да бъде арестувана. Кълна се, не съм се обаждал на когото и да било освен на Еди.

— Е, добре, извинявай. Ще се чуем пак. — Тя затвори.

— С кого е говорил? — попита Хари.

— Казва, че само с нас. Стори ми се, че не лъже — отвърна Кейт.

— Откъде тогава в съда знаят, че има проблем с мярката ѝ?

— Има само две обяснения — каза Еди. — Или Ото е съобщил на ченгетата, или те сами са научили.

— Но откъде могат да научат? — попита Кейт. — Допускам, че имат много повече от заповед за изземване на старите папки на Ото Пелтие. ФБР подслушва телефона му.