Съучастници

44. Еди

— Господин съдия — започна Уайт, — двама от свидетелите на обвинението бяха убити преди дни. Сигурен съм, че това не е убягнало от вниманието на съда.

— Господин съдия, не е ли редно да изключим съдебните заседатели от тази дискусия? — попитах аз, преди Уайт да е успял да сипе отрова в душите на дванайсетимата вляво от мен.

Стоукър подпря лакти на масата си, притисна длани една в друга и каза:

— Не съм сигурен какво очаква от мен господин Уайт. Може би ще е по-разумно да освободим съдебните заседатели за днес. И без това минава четири.

Уайт побърза да се намеси:

— Бихме желали заседателите да прочетат клетвените показания на тези двама свидетели.

Значи такава била работата. Формално той не се бе опитал да повлияе в определена посока на заседателите, доколкото не бе издал с нищо какво пише във въпросните клетвени показания, но дванайсетимата със сигурност щяха да си излязат с мисълта, че Пясъчния човек е отстранил двама ключови свидетели на обвинението срещу съпругата му. Това не беше добре. Но поне бях накарал Денис да ме подготви за такъв ход и сега нямах избор, освен да си изиграя картите.

— Господин съдия, защитата възразява срещу този начин на действие. Честър Морис, един от така наречените свидетели, има криминално досие с арест за побой, а цяла година след това не е имало никакви опити да бъде подведен под съдебна отговорност. С други думи, той е сключил сделка, за да си запази разрешителното за работа като портиер срещу показанията си по това дело. Тереза Васкес е приела да свидетелства, при условие че майка ѝ получи зелена карта и впоследствие американско гражданство по бързата процедура. Представител на моята кантора е разговарял днес с майката на госпожа Васкес. Тъй като вече нямаме възможност да подложим тези свидетели на кръстосан разпит, категорично възразяваме срещу представянето на клетвените им показания пред съдебните заседатели.

Стоукър може да беше влечуго, но поне беше от умните влечуги. Тези двама свидетели почти сигурно бяха излъгали в показанията си.

— Чухте какво каза господин Флин. Боя се, че това е напълно основателен аргумент. Всички са свободни до девет часа утре сутринта. Погрижете се следващият ви свидетел да е на линия дотогава, господин Уайт.

Съдебните заседатели напуснаха ложата и бяха придружени до стаята си, за да си вземат чантите и палтата. Стоукър се надигна от мястото си и всички в залата станаха заедно с него.

Хари се наведе към мен и прошепна:

— Добре се справи.

Поклатих глава.

— Може би един-двама заседатели ще се усъмнят в госпожа Броудър. А може би не. Ти какво мислиш?

Хари заприбира бележниците и писалките си в кожената чанта, сякаш не ме бе чул.

— Какво мислиш, Хари?

— Ти пося съмнение. Повече от това не можем да направим.

Аз се приближих плътно до него, за да не ни чуе никой.

— Ще ти кажа какво мисля, Хари. Трябва да спечелим това дело заради Кейт. И аз ще направя всичко по силите си, за да стане така. Но от друга страна, клиентката ни бяга и се укрива, а по блузата ѝ е кръвта на жертвата. Може би Честър Морис и Тереза Васкес са искали да се докарат пред прокурора, за да получат обещаното. Може и да са видели нещо, но аз лично не вярвам. Госпожа Броудър… е, там може би отбелязах някоя и друга точка, но по дяволите, Хари, тази жена казва истината. Даниъл и Кари Милър са били пред къщата на семейство Нилсен в нощта на убийството.

Той замръзна, стиснал в ръце кожената чанта. Очите му бяха затворени.

— Били са. И аз като теб повярвах на Кари. А сега също съм разколебан. Не получихме пълната картина от нея, знам. Но също така знам, че нямаме избор. Трябва да спечелим това дело заради Кейт.

— В къщата е имало две малки деца… — казах аз, но не довърших мисълта си. Някои истини твърде трудно се изричат на глас.

— И какво предлагаш? Да се откажем? Да оставим Кейт в ръцете на Пясъчния човек, ако не е вече мъртва?

— Не, разбира се, но това не значи, че съм сляп за всичко това. Кари крие нещо или носи някаква вина. Личи си отвсякъде. Може да не е участвала в убийствата, но е знаела за тях. Убеден съм, че е знаела. Това е единственото логично обяснение.

Исках да добавя още нещо, но видях Уайт да се приближава към нас с голям кафяв плик в ръка.

— Както ни бе наредено — каза той. — Това са телефонните разпечатки от подслушването. Никаква част от събраната информация няма да се използва в това наказателно производство.

Поех плика, счупих печата и извадих пет-шест разпечатки от телефонни разговори. Брой повиквания, номера, продължителност — всичко беше подредено в колони. Имаше защипани с кламер страници за моя телефон, както и по една за телефоните на Блох, Кейт и Хари. Определено ни бяха налазили бързо, но едва ли бяха открили нещо ценно. Бях сигурен, че тези разпечатки ще са ни от полза.

Понеже знаех, че Уайт е разполагал с тях, но не ги е разкрил досега, значи в нито един от разговорите не беше открил нищо инкриминиращо. Разпечатката на позвъняванията от и до телефона на Ото беше дълга пет страници с посочени телефонни номера. Трябваше да отделя време и да проверя чии са номерата, но нямаше транскрипти на самите разговори. Уайт вече излизаше, когато го повиках и той се върна.

— Къде са транскриптите на разговорите? — попитах го.

— Няма такива — отвърна той.

— Какво искаш да кажеш?

— Нашата съдебна заповед ни даваше право да следим всички разговори, но да транскрибираме и използваме като доказателство само инкриминиращите. Не открихме нищо инкриминиращо. Освен това тя нито веднъж не е говорила с адвоката си.

— Не ти вярвам — заявих аз.

— Смяташ ли, че ако имах нещо срещу Кари Милър, щях да го потуля? Напротив, Флин, щях да ти го навирам в лицето. Съжалявам, няма нищо. Беше чиста загуба на време.

И той си тръгна заедно с антуража си. В цялата тази ситуация около разговорите имаше нещо много нередно. Усещах го, но още не можех да го видя. Нямах доверие на Уайт — ако имаше коз в ръкава си, готов да бъде изигран в подходящия момент, той нямаше да се поколебае.

Погледнах телефона си. Имах две пропуснати позвънявания от Блох преди петнайсет минути. Двамата с Хари бяхме последните останали в залата. Обадих ѝ се моментално.

— Какво става? — попитах я.

— Не е Кейт.

Затворих очи, вдигнах глава към тавана и безмълвно казах една молитва.

Още една жертва на Пясъчния човек. Но коя ли…

Понякога, като погледнеш света около себе си, нищо не изглежда напълно в ред. Все нещо е някак накриво, не както би трябвало да бъде или направо наопаки. Усещаш проблема, но ти е трудно да намериш решение.

Решението често идва от друг възникнал проблем. Усещането е, сякаш подсъзнанието ми е работило самостоятелно върху нещо в продължение на дни непрекъснато, без аз да знам. И изведнъж последното парче от мозайката си пада на мястото и — бам!

Като магия.

— Кажи ми за жертвата.

— Нарязана е на парчета, за да влезе във фризера. Само толкова засега. Все още не се вижда лицето…

— Има ли липсващи парчета?

Последва мълчание, после Блох попита:

— Как се досети за това?

Разговаряхме десет минути. Договорихме план.

— Какво става? — попита Хари.

— Време е да дадем на онази репортерка ексклузивното ѝ интервю — казах аз.