Съучастници

32. Еди

— Господин Флин, желаете ли да изнесете встъпителната си пледоария сега, или ще я отложите за по-късно? — попита съдия Стоукър.

В съдебната зала се възцари тишина. След ромона от гласове, изпратил пледоарията на Уайт, и въпроса на Стоукър към мен мълчанието беше всепроникващо като желе. Някакво плътно нищо, което изпълваше въздуха. Пълно отсъствие на звук. Или поне така ми се струваше.

Главата ми щеше да се пръсне, хиляди проблеми се блъскаха с грохот в мозъка ми.

— Еди, така не помагаме на Кейт. Стани и се обърни към заседателите — прошепна Хари.

— И какво да им кажа?

— Просто повтори онова, което ни прочете Кейт.

Станах, отпих продължително от чашата с вода и я оставих обратно на масата. Токовете на обувките ми отекваха като удари на барабан по пода и звукът изпълваше бездната от тишина. Погледнах надолу и видях, че се намирам в центъра на залата с лице към ложата на журито. Вляво от мен беше съдията, вдясно — всички останали. Огледах едно по едно лицата на съдебните заседатели. Някои от тях като Етел Горман не криеха отвращението си. То беше изписано върху стиснатите ѝ устни и малките ѝ като топлийки черни очи.

— Обвинението ще говори надълго и нашироко за жертвите в това дело — започнах аз. — И правилно. Работата на господин Уайт е да направи така, че в тази зала да се чуе гласът на мъртвите. Да ги остави да се изкажат чрез него. И да ви посочи убиеца им. Дами и господа, обвинението е изправено пред два проблема. Първият е, че човекът, убил тези хора, не се намира в залата. Той е още някъде там, на свобода. Продължава да отнема човешки животи. И нито ФБР, нито нюйоркската полиция са в състояние да го заловят. Те рядко са били подлагани на такъв обществен натиск да изправят един престъпник пред правосъдието. Но понеже не са се справили със задачата си, ви предлагат съпругата му като заместител. Ще чуете доказателствата на обвинението срещу Кари Милър, но те всъщност са доказателства срещу нейния съпруг Даниъл Милър. Нищо не свързва Кари Милър с тези убийства. Нищо не доказва, че е знаела, че съпругът ѝ е убиец. Нищо не доказва, че някога му е съдействала или го е подпомагала съзнателно. Кари Милър е жертва на Пясъчния човек. Животът ѝ е съсипан. Тя никога повече няма да повярва на друг мъж. Никога, докато е жива. Представяте ли си да откриете, че партньорът ви в живота е убиец? Представяте ли си какво би могло да ви причини това? — Поех си дъх и продължих: — Дами и господа, прокурорът ще се опита да седне на два стола в това дело. Ще се опита да докаже, че Кари Милър е участвала в тези убийства, но няма да успее. И тогава ще се опита да ви докаже, че тя е знаела за убийствата и ги е прикривала, включително като е излъгала полицията.

Спрях отново и се взрях в лицата на съдебните заседатели. Те не ми вярваха.

И в този момент си дадох сметка, че това е така, защото и аз не си вярвах.

Кари Милър носеше в себе си тежко бреме. Някаква тъмна маса, заключена с вериги за сърцето ѝ. Каквото и да беше нещото, то я бе накарало да избяга от процеса. Да избяга от мен, от Кейт и Хари. Но когато разговарях с нея и тя ми каза, лице в лице, че не е убила никого, аз ѝ бях повярвал. Дълбоко в душата си знаех, че това е истина. Как се стигна дотук — да произнасям встъпителната си пледоария, а в съзнанието ми да бушуват съмнения относно невинността на моята клиентка? Бях направил грешка, като поех този случай. И сега, когато животът на Кейт бе заложен на карта, нямах избор. Трябваше да накарам това жури да ми повярва. Трябваше да спечеля делото. Не заради Кари.

Заради Кейт.

— Няма да твърдя, че Кари Милър не е имала подозрения относно съпруга си.

Замълчах отново, за да ги оставя да осъзнаят думите ми. Някои от тях се размърдаха на местата си. Един-двама се наведоха напред.

— Но в кой момент подозренията се превръщат в законово задължение да уведомиш полицията за тях? Това е въпрос, който никога преди не е поставян пред съдебни заседатели. Нейният съпруг я е лъгал. И тя му е вярвала. Ако това е престъпление, можем да вкараме в затвора всички семейни мъже и жени в Ню Йорк. Кари Милър не е тук днес. Може да не се появи и до края на процеса. От което нищо не следва, защото тя не е длъжна да доказва каквото и да било. Работата на прокуратурата е да докаже обвиненията си срещу нея. А като стана дума за доказване, тя няма никакви доказателства. Смятам, че съвсем скоро и вие ще се убедите в това.

Обърнах се и тръгнах към мястото си. Телефонът ми завибрира. Извадих го от джоба си с гръб към съдията и погледнах дисплея. Беше Блох.

— Народът призовава доктор Фарли Климптън — обяви Уайт.

Съдебният лекар. Уайт смяташе да започне с картини на ужаса. Да покаже потресаващи снимки на жертвите. Някои от тези изображения щяха да останат запечатани в съзнанието на съдебните заседатели до края на живота им. А след като ужасът сковеше душите им, той щеше да насочи обвинителен пръст към Кари Милър и да им каже, че вината е нейна. Гледането на такива снимки е травмиращо изживяване, съдебните заседатели щяха да имат нужда да обвинят някого за душевните си страдания и подсъдимата беше идеалният обект за тази цел.

— Смени ме за една минута — казах на Хари и тръгнах към вратата.

Отговорих на повикването, когато бях вече в коридора.

— Какво откри? — попитах Блох.

— Близо сме. Даниъл Милър е познавал вътрешното разположение на къщата на Нилсен. Важно е да разберем какво го свързва с тях.

— Нужно е да действаме по-бързо. Трябва да я открием…

— Мислиш ли, че не съм наясно? Не знам какво бих направила, ако…

— Престани. Това няма да се случи. Няма да допуснем да се случи. Федералните научиха ли нещо от хазаина на таванския апартамент?

— Няма документи. Краткосрочен наем, платен предварително в брой.

— Това не ми звучи добре. Никой в този град не отдава имот под наем, без да проучи наемателя, за да го открие, ако нещата загрубеят.

— Федералните казват, че нямал нищо.

— Хазаинът лъже и мисля, че знам защо. Познавам един човек, с когото можеш да разговаряш. Адвокат е на хора, които дават жилища под наем нелегално. Казва се Арчи Бънзън. Едва ли ще ти снесе нещо доброволно, тъй че може да го попритиснеш. Но да знаеш, че има охрана. Личният му бодигард е бивш борец с прякор Луната. Висок два метра, сигурно към сто и осемдесет кила. Тъпче се със стероиди. Як като бик и коварен като хиена. Внимавай…

— Какво? Смяташ, че не мога да се справя с него?

— Не, исках да кажа — внимавай да не го осакатиш.