Съучастници

21. Пясъчния човек

Погледът на Лейк не се спря на него, но той усети друг чифт очи върху себе си. Някакъв първичен инстинкт, атавизъм, наследен от времената, когато човешкият род е живял в пещери, ловувал е, за да се нахрани, и е ставал плячка на хищници, го караше да срещне очите на този, който го наблюдаваше.

Той не се поддаде на инстинкта си. Позволи си само бърз страничен поглед, като вдигна глава.

Жената, която беше с Лейк, детективката Блох, се бе вторачила в него.

13…

Той постави дясната си ръка върху бебешката количка.

Майката сви пръсти около дръжката. Кокалчетата на ръцете ѝ побеляха, ноктите ѝ се впиха в меката гумена обвивка.

10…

Джош се смееше и риташе одеялцето си, крачетата му се подаваха отвън. Пълничките му бедра се въртяха във въздуха, сякаш караше велосипед; малките му идеално оформени пръстчета се протягаха нагоре, за да докоснат небето.

8…

Някъде зад себе си, вляво, чу боботенето на огромен влекач с полуремарке. Погледна през рамо. Гумите и джантите на камиона бяха изпръскани с кафява кал. Цялата композиция от влекача и полуремаркето тежеше между 15 и 25 тона.

Джош имаше златиста коса, тънка като паяжина. Черепът му беше крехък като фин китайски порцелан. Пясъчния човек си представи как количката се удря в предната броня на камиона и отскача във въздуха. Бебето се носи няколко мига във въздуха, после попада под колелата…

6…

Той направи още една крачка към майката, готов да я изблъска встрани.