Съучастници

36. Откъс от дневника на Кари Милър

4 юни

Минаваше 3 ч., когато входната врата се захлопна тихо.

Изчаках да чуя стъпките му по стълбите. В спалнята беше горещо, но не заради това не можех да заспя.

През последните седмици усещах, че полудявам. Още откакто онзи полицай позвъни на вратата ни, за да разпитва за вана на Дани. Напоследък всяка нощ се прибира супер късно. А аз лежа в леглото си, разсъждавам и изпадам в паника.

В главата ми се въртят едни и същи мисли, отново и отново.

Той ме обича.

Беше излязъл в нощта на убийството на Маргарет Шарп.

Никога не е проявявал насилие към мен. Никога не съм го виждала ядосан.

В деня след убийството ѝ ми подари чифт обици, които приличаха досущ на нейните.

Това е съвпадение. Няма как да е иначе.

Излъга полицията, че във въпросната нощ си е бил вкъщи.

Имаше оправдание за това.

Накара ме и аз да излъжа.

Беше загрижен за мен и просто искаше да разкара полицая, който ме беше разстроил.

Излезе и в нощта на последните две убийства. На онези момичета, които живеели в един и същ апартамент.

Трябва да работи до късно и да се среша с клиенти, някои от онези, с които разговаря по телефона, са в различни часови пояси.

След като се прибра, взе душ.

Имаше оправдание.

ТОВА МЕ КАРА ДА ПОЛУДЯВАМ.

Ослушвах се да го чуя как се качва горе.

Отначало беше тихо. После чух изскърцването на врата на долния етаж.

В къщата има само една скърцаща врата, която Даниъл никога не отваря.

Отметнах завивките и слязох долу боса.

Трябваше да знам.

Видях вратата към мазето да зее отворена. Лампата беше запалена. Тихо заслизах по стълбите.

Дъхът ми се беше спрял в гърлото.

С моя приказен живот беше свършено. Той приключи онази нощ в мазето. Стените, които бях изградила около себе си, за да се предпазвам от онези мисли, се бяха пропукали. Тези цепнатини се увеличаваха с всяко нощно закъснение, с всяка пропусната вечеря, обиците, а сега — това…

Вече бях на отсрещната страна и гледах предишния си живот от нов ъгъл, виждах го как се отдалечава назад.

Нищо нямаше да бъде същото.

Даниъл стоеше гол в мазето и сипваше препарат в пералната машина. Видя ме, застанала в основата на стълбите, и се стресна.

Каза, че за малко съм щяла да му докарам инфаркт. Аз не го оставих да се успокои. Поисках да знам какво, по дяволите, се е случило.

Преди да отговори, той изсипа остатъка от праха в пералнята, затвори вратичката и натисна бутона. Никога преди не го бях виждала да пере.

Каза ми, че е вечерял с клиент, който го залял с червено вино, и трябвало да изпере дрехите си веднага, за да не бъдат съсипани.

Обувките му бяха на пода, беше бос.

Попитах го дали клиентът е залял и чорапите му с червено вино.

Той ме погледна. В очите му имаше нещо, което не бях виждала преди. Напомняше погледа на Мичъм във филма малко преди да наръга с нож съпругата си. Студен, безизразен.

Каза, че така и така почнал, защо да не изпере всичко накуп, и се засмя. В смеха му нямаше и следа от веселие.

Заотстъпвах назад. Това никак не ми харесваше. Изтичах по стълбите до кухнята и се спрях, облегната с гръб на барплота.

Не можех да дишам.

Даниъл се качи горе, затвори вратата със скърцащите панти и влезе в кухнята.

Няколко мига остана неподвижен, вперил поглед в мен. Вече не се усмихваше. Не изпитваше неудобство. Лицето му беше безизразно. Сякаш не ме виждаше, сякаш не съществувах за него. Направи крачка към мен и аз се дръпнах. Притиснах се към барплота.

Той ми се извини отново и каза, че отива да вземе душ.

Когато се убедих, че вече е горе, се заключих в банята на долния етаж и седнах върху капака на тоалетната чиния. Заплаках, като се поклащах напред-назад. Не знам колко време съм прекарала там, но в един момент сигурно съм се смъкнала на пода, защото се събудих свита на топка. През прозореца нахлуваше слънчева светлина. Станах, тялото ми беше вдървено от лежането върху плочките, отворих вратата. Погледнах към гаража.

Колата на Даниъл я нямаше.

Налях си чаша вода и намерих телефона си на горния етаж до леглото.

Имаше четири нови известия, всичките от различни новинарски сайтове.

Една жена била намерена мъртва тази сутрин в пасаж в Манхатън. Очите ѝ били извадени. Предполагало се, че това е най-новата жертва на Пясъчния човек.

Закрих лицето си с длани и заплаках.