Съучастници

25. Кейт

— Алекса, спри на пауза — каза Кейт на гласовия асистент.

Беше ѝ се счуло нещо. Стоеше неподвижно в малкия кухненски кът на апартамента си. Въпреки че сега, като съдружник на Еди, изкарваше добри пари и можеше да си позволи хубаво жилище, смяташе да изчака още няколко месеца до изтичането на наемния ѝ договор. Щеше да ѝ е по-лесно да се премести след това, което означаваше да живее още три месеца в една стая. С легло, малко канапе, кухничка и барплот, на който се хранеше. Имаше и баня, но без вана. Само душ и тоалетна. Като и двете не бяха в пълна изправност.

Поне успяваше да поддържа чистота и да опази жилището си от хлебарки и други вредители. В последно време беше толкова заета, че ползваше апартамента си като място, където да се строполи на леглото и да поспи няколко часа. Както ѝ се искаше да направи и в момента, но трябваше да прегледа за последен път встъпителната си пледоария. Когато Ото Пелтие се бе обадил в кантората, за да им прехвърли делото, тя се бе случила на телефона. Еди беше в съда. Бе виждала Кари по телевизията и беше донякъде запозната с подробностите. Освен това нещо в изражението на тази жена ѝ се стори познато.

Преди да се обедини с Еди, Кейт бе работила като адвокат в голяма кантора. Беше страхотно начало за един млад юрист. Всичко, към което някога се бе стремила. Но твърде скоро откри, че подобно на много други неща в Америка — мечтаната кариера, мечтаната кола, мечтания стандарт на живот — реалността е твърде различна от наивните ѝ представи. Още през първата ѝ седмица един от съдружниците започна да я оглежда похотливо. По време на фирменото парти в петък следобед една от другите млади адвокатки ѝ сподели, че напуска, защото не издържала на непрестанния сексуален тормоз от страна на съдружниците и по-старшите адвокати. Кейт прекара много месеци в стискане на зъби, дълбоко поемане на дъх и неистови усилия, за да не се изживява като жертва. Но работата ѝ беше омаловажавана и ѝ бе казано по най-категоричен начин, че ако е „малко по-дружелюбна с мъжете“, перспективите ѝ за израстване ще се подобрят.

Тя напусна кантората и заведе дело срещу тях. Което разпали голямата ѝ страст: да защитава жени, жертви на дискриминация по полов признак и на сексуален тормоз на работното място. Това беше нейната мисия. А когато срещна Кари, веднага я разпозна по погледа. Беше срещала същия поглед в малкото спукано огледало в банята си. Нужни бяха усилия, за да си дадеш сметка, че се случва нещо лошо. За Кейт не беше лесно да признае пред себе си, че е станала жертва на тормоз. Това щеше да събуди сложна смесица от емоции: гняв, болка, отвращение и — което беше особено странно — чувство на вина. Тя непрекъснато се самоанализираше, докато не се убедеше, че не е направила нищо, за да насърчи подобно поведение. След като разбереше, че с нея са се отнесли несправедливо, ѝ бе нужно време, за да приеме, че това не е по нейна вина. Кари също беше жертва. Тя положително изпитваше всички тези чувства, плюс още много. Беше дълбоко наранена. И Кейт щеше да направи всичко по силите си, за да ѝ помогне.

Алекса спря звука на музиката и тя остави писалката си върху барплота.

Туп-дум-дум-туп.

Отначало ѝ се стори, че звукът идва от коридора, но се заслуша и установи, че е от онзи задник в съседния апартамент.

— Алекса, продължи по плейлиста. Усили звука.

Малкото ѝ жилище се изпълни с музиката на любимата ѝ певица Тейлър Суифт. Харесваше и Бионсе, но Тейлър заемаше особено място в сърцето ѝ, помагаше ѝ да мисли, докато работеше.

От съседния апартамент се чу още думкане и тя спря музиката. Беше по-силно от преди.

Дум-дум.

Този път беше по входната ѝ врата. Кейт се надигна и отиде да погледне през шпионката.

Блох беше пред апартамента ѝ.

Когато Кейт ѝ отвори, Блох вдигна от пода голям телевизор с плосък екран и го внесе вътре, без да каже дума.

— Това е моят… — започна Кейт, но не беше сигурна дали иска да довърши изречението си. Спомни си за силното блъскане по стената от съседния апартамент.

Блох постави телевизора върху празната поставка.

Кейт я заобиколи, за да го огледа отблизо, и се убеди, че наистина е нейният. Беше същият модел и имаше същата драскотина в долния ляв ъгъл, където макетният нож, който бе ползвала, за да разреже кашона, бе издраскал пластмасовата рамка.

В противоположния ъгъл на телевизора имаше още нещо.

— Това кръв ли е? — попита Кейт, като посочи с пръст петната.

Блох навлажни парцал в кухнята и избърса червените следи.

— Съседът ти имаше нужда от известно убеждаване, за да си признае кражбата на телевизора. Погрижи се при следващото си излизане да заключиш вратата — каза Блох.

Едно нещо беше сигурно: Блох не беше жертва. И никога нямаше да бъде.

— Искаш ли кафе? — попита Кейт.

Усмихната, Блох свали якето си и седна на канапето.

— Разбира се. Тази вечер дават ли някой епизод на „Коломбо“?

Двете жени бяха приятелки от детството. Когато не тероризираха момчетата в квартала си в Източен Ню Джърси, се събираха в дома на Кейт, за да гледат „Коломбо“.

— Имам ги записани всичките. Искаш ли да пусна „Престъпни шевове“?

— Това беше с Ленард Нимой, нали? — попита Блох.

— Същият. Върви да вземеш салфетки и подложки за чаши.

Апартаментът на Кейт не беше много по-голям от кабинета ѝ в кантората, но тя беше маниак на тема чистота и ред. Дори най-малкият безпорядък в такова тясно пространство придаваше на жилището запуснат вид, а това я влудяваше.

— Аз ще направя кафето — каза Кейт. — Или може би предпочиташ…

— Мляко и „Орео“ — отвърна Блох и по лицата им се разляха широки усмивки при спомена за дъждовните неделни следобеди, които бяха прекарвали заедно, загърнати с одеяла на пода в дневната у Кейт, с чаши студено мляко в ръце и чинии шоколадови бисквити в скута.

След два часа, малко преди полунощ, Блох си тръгна и Кейт се залови да оглажда за последен път встъпителната си пледоария. Целта ѝ беше да насочи в друга посока гнева на съдебните заседатели. Да им обясни как всички доказателства сочат, че Кари е просто поредната жертва на Пясъчния човек — нищо повече от това. Искаше те да знаят, че клиентката ѝ е страдала и продължава да страда. Беше убедителен аргумент, но трябваше да се представи навреме.

След като нанесе някои бележки по текста с любимите си японски цветни химикалки, Кейт си изми зъбите, облече си памучна нощница и си легна. Заспа бързо.

Събуди се внезапно няколко часа по-късно. Алекса беше пуснала песен. Отначало, още сънена и на тъмно, тя не знаеше какво става. Изправи се в седнало положение, объркана и стресната, докато сънят се съпротивляваше на действителността.

Песента беше стара. Отначало ѝ заприлича на музика от филм на Дисни. Оркестъра пресъздаваше звука на вълшебен водопад.

И тогава чу партията на ударните инструменти. Звучаха като звънчета или като ксилофон, после към тях се добави хармония от мъжки гласове:

Тя замръзна. Ледена тръпка премина по цялото ѝ тяло.

И тогава нещо тъмно, някаква сянка я сграбчи и една ръка покри устата ѝ. Усети как я затиска голяма тежест и нечий горещ дъх опари шията ѝ малко преди иглата да се забие там. Миризма на кожени ръкавици изпълни ноздрите ѝ, докато се мъчеше да диша.

Опита се да се извърне настрана, да оттласне нападателя, да се съпротивлява. Но крайниците ѝ бяха странно отмалели и сякаш тежаха по сто килограма. Едва ги повдигаше. Клепачите ѝ също натежаха и тогава стаята започна да се движи. Струваше ѝ се, че потъва в леглото като в бездна и никога няма да може да изпълзи обратно навън.

Той ѝ говореше. Гласът му звучеше някъде много отдалече.

— Имаш хубави очи. Мисля да си ги запазя.

Усети как ръцете му я повдигнаха, после я поставиха върху нещо. Беше черно и миришеше на гума. Шумът я обгърна като паника, но същевременно толкова ѝ се спеше, че не можеше да помръдне. Шумът идваше от голям металически цип.

Докато ципът се затваряше, тя с ужас осъзна, че се намира в чувал за трупове.

Тогава очите ѝ се затвориха и я обгърна мрак, по-плътен от най-черната нощ.