Съучастници

53. Еди

В съдебната зала не проникваше естествена светлина. Беше бетонен сандък, изпълнен с усещане за загуба, с предателства, убийства, корупция и лъжи. Великолепен театър на човешката слабост.

Двамата с Хари седяхме на масата на защитата. Столът за клиентката ни в края на масата беше празен.

Беше малко след девет сутринта. Не бях спал два дни, а Дрю Уайт се готвеше да изнесе представление в нашия малък театър.

— Народът призовава Ото Пелтие — обяви той.

Хари отвори нова страница на адвокатския си бележник и драсна с автоматичната писалка, за да разпише перото.

Съдебните заседатели си падаха по Ото. Костюмът, прическата, мъжествената физика — всичко говореше за богатство и авторитет. Ото беше човекът, в чиито думи щяха да се вслушат.

Той се закле с ръка върху Библията и седна с позволението на съдия Стоукър.

— Господин Пелтие, как се запознахте с Даниъл Милър?

— Моята кантора обслужва елитна клиентела, господин Уайт, по всякакви въпроси на управление на активи, данъчно законодателство, доверителни фондове, завещания и наследства. Господин Милър беше успешен мениджър на хедж фонд, бивш борсов посредник. Голяма част от нашите клиенти работят на Уолстрийт, така че той се обърна към нас по нечия препоръка.

— По едно време представлявахте Кари Милър по това дело. Как се запознахте с нея?

Той прочисти гърлото си и започна:

— Запознах се с Кари, когато Даниъл ми я представи като своя годеница. Искаше да се погрижи тя да бъде финансово осигурена чрез подялба на собствеността върху част от имуществото му. Аз го посъветвах, че би било разумно да сключат предбрачно споразумение, като и двамата се съгласиха. Съставих споразумението и реализирах подялбата на активите.

— Господин Пелтие, в един момент обвиняемата Кари Милър е потърсила от вас съвет по отношение на съпруга си, нали?

— Точно така — отвърна той.

Хари поклати глава неодобрително.

Това беше пропусната възможност. Ако Ото беше малко по-съобразителен, би могъл да развие отговора си, обрисувайки Кари като загрижена невинна партньорка. Дръпнах стола си назад; и четирите крака изстъргаха по пода. Звукът привлече вниманието на Пелтие и той погледна към мен. Аз му хвърлих гневен поглед. Той извърна лице.

Този театър демонстрира и един от най-големите пороци на човешкия род — малодушието.

— Съдебните заседатели са имали възможност да прочетат дневниците на Кари Милър, които е оставила на съхранение в кабинета ви, така че само им кажете накратко вашите впечатления от тези дневници.

— Те обрисуват мислите и чувствата ѝ по онова време. Разговорът ѝ с мен е правдиво предаден, ако не ме лъже паметта…

Пелтие искаше да добави още нещо, виждах как погледът му се измества към ложата на журито, езикът му овлажни устните. Отвори уста…

— Благодаря ви — прекъсна го Уайт, преди да е имал възможност да каже нещо от полза за защитата. — В тези дневници тя разказва как съпругът ѝ се е прибирал у дома късно нощем и е вземал душ, как ѝ е подарявал бижута, принадлежали на жертвите, обикновено в деня след убийствата, как посред нощ е пускал пералнята. Не е ли ясно от дневниците, че Кари е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек?

Преди Ото да отговори, вниманието му бе отвлечено от отварянето на вратата в задната част на съдебната зала. Той зяпна към пътеката, а когато съдията забеляза кой е влязъл, се подпря на лакти, за да вижда по-добре.

Кари Милър изглеждаше отслабнала през последните няколко дни. Гримът не можеше да скрие тъмните кръгове около очите ѝ, нито изопнатите черти на лицето ѝ. След нея влезе Блох с купчина книжа в ръце, които остави върху масата на защитата, преди да седне сред зрителите. Двамата с Хари станахме на крака, когато Кари се приближи, за да заеме мястото си в края на масата. Всички в залата бяха затаили дъх, втренчени в най-важната личност в това дело. Тази, около която се въртеше цялата история. Искаха да я огледат добре и да я преценят сами.

— Господин съдия, ако може да прекъсна за момент господин Уайт, за да ви уведомя, че моята клиентка ще се предаде на полицията в края на днешното съдебно заседание заради нарушената мярка за неотклонение. Разговарял съм с отговорните лица и всичко е подготвено.

— Ще се занимаваме с това в края на деня. Имате отново думата, господин Уайт.

Уайт сякаш внезапно бе пораснал с два-три сантиметра. Стоеше изправен, гърбът му едва ли не се беше извил назад заради изпъчените гърди. Някои прокурори забравят за закона още в началото на кариерата си. За тях професията се свежда до получаване на осъдителни присъди, трупане на победи, печелене, печелене, печелене на дела — само това ги интересуваше.

— Господин Пелтие, ще повторя въпроса си. От дневниците се вижда, че Кари Милър е забелязала странното поведение на съпруга си. Бил е често извън къщи до късно през нощта. Подарявал ѝ е бижута, принадлежали на жертвите на Пясъчния човек. И още, и още. Дошла е при вас, като е знаела, че съпругът ѝ Даниъл Милър е Пясъчния човек, нали така?

— Бих казал, че го подозираше. Но нямаше реални доказателства.

— Но не това пише в дневника, нали? Тя е знаела и се е обърнала към вас за съвет.

Пелтие облиза сухите си устни и каза:

— Може да тълкувате дневника както ви е угодно, но да подозираш нещо и да притежаваш информация за извършено престъпление са две различни неща.

— От последните страници в дневника, който съдебните заседатели са имали възможност да прочетат, става ясно, че тя ви е казала, че съпругът ѝ е Пясъчния човек. Не само това, признава също, че му е създала фалшиво алиби пред полицията.

— Тя му е създала алиби под натиск. Мисля, че това е очевидно за всички — каза Пелтие.

— Никъде не твърди, че съпругът ѝ я е заплашвал да му създаде алиби, нали?

— Не, но…

— Тя е потвърдила лъжата му пред полицията. Заявила е, че съпругът ѝ си е бил у дома в нощта на убийството на Маргарет Шарп, нали?

Той въздъхна и каза:

— Да.

— След като ѝ обяснихте за санкцията за фалшиви обвинения, предвидена в предбрачното споразумение, не е отишла в полицията, нали?

— Не е отишла.

— Информацията, която ви е дала, не е била достатъчна, за да ви убеди, че Даниъл Милър може да е лице от оперативен интерес, така ли?

— Не казвам това. Казвам, че не беше достатъчна, за да докаже, че той е Пясъчния човек. Ние проучихме Даниъл, но така и не открихме нещо повече. Ако бяхме открили още факти, е, тогава щях да я посъветвам да отиде в полицията.

— Тя казвала ли ви е когато и да било за кървавите петна по ръкава на блузата ѝ?

Това беше повратна точка в показанията му. Уайт искаше да използва Пелтие, за да обрисува Кари като лъжкиня.

— Не, не ми е казвала.

— Казала ви е, че притежава сребърните обици във форма на роза, принадлежали на Маргарет Шарп, и пръстените на Пени Джоунс и Сузана Ейбрамс. Споменавала ли е някога брошката камео, взета от Лилиан Паркър? Защото това бижу така и не е открито.

— Не, не ми е споменавала такова нещо.

— А споменавала ли е когато и да било, че съпругът ѝ е подарил черната перлена огърлица, открадната от Стейси Нилсен?

— Мисля, че това бижу беше открито в дрешника ѝ, но не, никога не ми е споменавала за него.

— Господин Пелтие, ясно ли ви е сега защо Кари Милър е дошла при вас и ви е дала тези дневници?

— Не разбирам какво искате да кажете?

— Вие и дневниците сте нейното алиби. Тя вече е знаела, че и двамата със съпруга ѝ в един момент ще бъдат заловени, и е искала да представи една актуализирана картина как е подозирала съпруга си, може би дори е вярвала, че е убиец, но така и не е събрала категорични доказателства. Опитвала се е да фалшифицира историята, за да прикрие съучастието си в престъпленията на съпруга си, нали за това всъщност става дума тук?

Пелтие прочисти гърлото си и посегна към чашата с вода. Отпи глътка, за да се овладее, преди да продължи нататък, което винаги беше лош знак. Сякаш търсеше отговор, който е изгоден за него, а не казваше истината.

— Мога единствено да обясня пред съда какво ми е казвала Кари Милър, а нейните дневници отразяват правдиво нашите разговори. Тя просто подозираше съпруга си, нямаше доказателства и нито за момент не беше убедена, че той е Пясъчния човек.

— И все пак ви е спестила важна информация, доказваща участието ѝ в убийствата?

Станах да направя възражение.

— Господин съдия, господин Уайт подлага на кръстосан разпит собствения си свидетел…

— Това беше последният ми въпрос, господин съдия.

— Добре, задайте го. Но го преформулирайте.

— Господин Пелтие — започна Уайт, — премълчала ли е пред вас Кари Милър информация, която доказва участието ѝ в убийството на Стейси и Тобаяс Нилсен?

— Не ми каза за кървавите петна, нито за черната перлена огърлица. Освен това никога не е споменавала той да ѝ е подарявал брошка, но трябва да разберете, че тя е получавала много подаръци, а полицията никога не е твърдяла, че са взети от жертвите на Пясъчния човек, след като той беше идентифициран. От това, че е получила някакви бижута, изобщо не следва, че е съучастничка в престъпленията на съпруга си.

Уайт кимна, после се върна с наперена поклащаща се походка до масата на обвинението и седна.

— Нямам повече въпроси.

В някои съдебни дела има моменти, които са повратни точки. Когато всичко се променя и тръгва в определена посока. Ние бяхме стигнали именно до такъв момент.

Станах и се доближих до Пелтие. Раменете му се бяха попрегърбили, той отново отпи от чашата с вода пред себе си. За Ото трудното беше минало. Сега щях да му вдигам лесни топки, а той — да се опита да поправи част от вредите, които бе причинил на Кари. Видях, че започва да се отпуска. Чувстваше се в безопасност.

— Господин Пелтие, казахте, че Кари Милър никога не е била убедена, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, нали така?

— Точно така — отвърна той.

Аз се спрях, отново огледах съдебните заседатели. Повечето бяха нащрек и следяха показанията му. Други изглеждаха някак разсеяни — зяпаха Кари Милър. През следващите няколко секунди щях да привлека и да задържа вниманието им.

— Господин Пелтие, ще ви напомня вашите професионални ангажименти като юрист и служител на закона, както и клетвата, която току-що положихте, да казвате истината, и с оглед на това ще ви попитам отново: преди ФБР да идентифицира Даниъл Милър като Пясъчния човек, знаела ли е Кари Милър, че съпругът ѝ действително е въпросният убиец?

— Не, не знаеше.

Заседателите очакваха този отговор. Но не и следващия ми въпрос.

— Господин Пелтие, това е лъжа, нали?

Въздухът в съдебната зала внезапно се сгъсти и натежа.

— Моля? Не ви разбирам — каза той.

— Ами много е просто. Кари Милър е знаела, че съпругът ѝ е Пясъчния човек, преди ФБР да го установи, и е прикривала този факт. Нима не е било точно така?

— Какво?!

— Отговорете на въпроса.

Не се сдържах и погледнах към Уайт. Той беше бутнал стола си назад, изпружил крака, оставил писалката на масата и кръстосал ръце на корема си. Мазна усмивка се беше разляла по лицето му. Аз му вършех работата и от негова гледна точка последните надежди за оправдателна присъда на Кари Милър току-що бяха излетели през прозореца.

— Това обвинение е безобразно — кипна Пелтие.

— Наистина ли? Господин съдия, искам да представя последната част от дневника на Кари Милър като първо доказателство на защитата.