Съучастници

27. Еди

Понякога нещо те блъсва така, че не можеш да се опомниш.

Кабинетът ми се килна надясно, сякаш сградата се беше разцепила и наклонила. Загубих равновесие и пред очите ми заиграха цветни петна. Усетих в гърлото си вкуса на палачинките, с които бях закусил. Устата ми се изпълни със слюнка. Листът се изплъзна от ръката ми и падна на бюрото.

Бюрото.

Залитнах към него и сграбчих с две ръце краищата му, за да се закрепя.

Три думи отекваха в главата ми с барабанен ритъм: Само не Кейт, само не Кейт, само не Кейт…

Не можех да говоря. Не можех да мисля. Трябваше да се стегна, за да не повърна.

Хари вдигна листа от бюрото. Беше видял реакцията ми и докато четеше написаното с облещени очи, устните му се движеха, изговаряйки беззвучно думите, сякаш за да се убеди, че са истина. Листът затрепери силно в ръцете му, краката му се подгънаха и задникът му се стовари върху креслото за посетители. Ако не беше то, сигурно щеше да се пльосне на пода. Блох се наведе и прочете бележката, която вибрираше на коленете на Хари.

Тя закри лицето си с две ръце. И просто остана така. Неподвижна.

— Блох — успях да кажа аз и протегнах ръка към нея, опитвайки се да възстановя дишането си. — Блох, ще си я върнем!

Но тя не ме чу. Разтърка лицето си с длани и изхвърча от кабинета ми.

— О, боже! — Хари се прекръсти. Наведе се, сплете пръсти и започна да се моли.

Чух някакъв звук. Силни резки удари върху твърда повърхност. Успях да изляза от кабинета си, стъпвайки малко по-уверено. Вратата на дамската тоалетна беше отворена. Чух отново същото думкане, нещо хрущеше и се цепеше. Денис изтича вътре и аз я последвах. Беше застанала с гръб към кабинката, закрила устата си с ръка, и наблюдаваше Блох.

Всеки удар отнасяше поредно парче от белите фаянсови плочки на стената. Ръцете ѝ се движеха бързо, сякаш тренираше с боксова круша. В краката ѝ се бе образувала купчина отломки, а във въздуха се носеше прах.

Аз я сграбчих изотзад, блокирах ръцете ѝ и полека я отдръпнах от стената. Отначало тя се съпротивляваше и за миг си помислих, че стига да иска, лесно може да ми отмъсти за намесата. Например да смачка носа ми с тила си.

Разбира се, не го направи.

Задъхана, тя се остави да я задържа в ръцете си. Физическата близост не беше нещо, което Блох приемаше лесно. Но сега, докато кръвта ѝ кипеше, тя или не ме забелязваше, или моторът ѝ работеше на такива обороти, че не ѝ беше до мен.

Постепенно дишането ѝ се успокои и пулсът ѝ се нормализира.

Разхлабих леко хватката. Колкото да проверя дали няма да се опита да се отскубне и отново да заблъска по стената. Не се опита. Пуснах я напълно и отстъпих назад.

Денис издърпа хартиени кърпи от диспенсъра, намокри ги и започна да почиства окървавените кокалчета на ръцете ѝ.

По лявата буза на Блох се беше стекла сълза, оставяйки подобна на белег следа в прахта, покрила лицето ѝ. Денис го избърса внимателно и двете се прегърнаха.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита Денис.

— Пясъчния човек отвлече Кейт — обадих се аз. — Не можем да кажем на никого, дори на ченгетата. Заканва се, че ако не издействаме оправдателна присъда за жена му, ще убие Кейт.

Денис затвори очи, притисна Блох до себе си и ѝ прошепна нещо.

Блох кимна и двете се отделиха една от друга. Блох подсмръкна и каза:

— Трябва да се видя с Лейк. Ще ви се обадя от колата.

И излезе.

Застанал на вратата, Хари попита:

— Блох си тръгна. Съвзе ли се? Добре ли е?

Поклатих глава.

— Едва ли.

— По дяволите, какво ще правим сега? Ще трябва да кажем на ченгетата.

— Не, той ще я убие — отсякох аз.

— Ами какво тогава да правим?

Вдигнах ръка, избърсах потта от клепачите си и забелязах, че пръстите ми треперят, но това не беше от усилието да удържам Блох. Нервите ми бяха опънати до скъсване. Не можех да мисля.

Отломките от плочки захрущяха под краката на Денис, която отново отиде до мивката, намокри още хартиени кърпи и подаде по една на мен и на Хари. После се облегна на вратата на кабинката, скръсти ръце и попи сълзите, които оставяха черни следи от туш по лицето ѝ.

— Това не е адвокатска кантора — каза тя. — Аз цял живот съм работила в адвокатски кантори. Това тук е семейство. Ако нещо се случи с Кейт, няма да го понеса. Какво, по дяволите, ще правим?

Двамата с Хари се спогледахме. Накрая той заяви:

— Струва ми се, че нямаме избор.