Съучастници

17. Еди

На този свят има хора, лишени от емпатия.

Не знам по какви механизми се назначават съдиите, но коравосърдечните юристи най-лесно стават такива. Мога да изброя на пръстите на едната си ръка съдиите, на които бих поверил да изведат кучето ми. Съдия Лио Стоукър не беше сред тях. На него не му бих поверил да се грижи и за алигатор. Като млад прокурор му бе излязъл късметът да води дело срещу голям брой дребни гангстери, главно албанци. Успя за осемнайсет месеца да прати в затвора петдесет и осем от тях и макар местата им да бяха заети почти моментално от други и всичките му усилия да бяха като ухапване от комар за албанската мафия, по телевизията и във вестниците той бе възвеличен като герой. Така ставаха нещата в Ню Йорк — не можеш ли да свършиш нещо наистина голямо, поне си давай вид, че го вършиш, и ще постигнеш същото, ако не и повече.

Стоукър яхна вълната и тя го отведе до съдийския пост. Вече имаше десет години стаж като съдия и нямаше нищо против да кара нататък в същия дух, изпращайки колкото се може повече хора зад решетките. Да приключва дела — това е всичко, за което отговаря един съдия. Това е неговата функция: да прекара възможно най-много хора през системата по най-бързия начин. Докато повечето съдии отделяха поне малко време, за да спазват правилата на справедливия процес, Стоукър никога не бе обременявал съзнанието си с някакви илюзии за справедливост. Пристигаше в девет сутринта и разчистваше делата на бюрото си, после се прибираше у дома и пиеше. През почивните дни играеше голф.

Стоукър никога не се бе женил, което беше необичайно. Да отдадеш цялото си време, за да печелиш дела като прокурор, какъвто беше той навремето, обикновено се заплащаше с един-два провалени брака, но не и при Стоукър. В което имаше логика — бракът, поне на теория, предполага отдаденост на другия, нещо, което Стоукър бе неспособен да разбере. По коридорите и в задните стаички на Сентър Стрийт се говореше, че си падал по скъпи момичета и плащал на две ченгета от Нравствената полиция да се грижат увлеченията му да не довеждат до неудобни ситуации. Публичният му образ беше важен за него и той често биваше засичан по ресторантите с дами, наполовина на годините му, които изглеждаха като модели от каталог.

Стоукър гледаше да не се разчуе, че наистина си ги набавя по каталог.

Беше покварен не само в служебните си дела, но и в личния си живот.

Сега седеше на масата си в една зала на Сентър Стрийт и ни гледаше отвисоко. Пръстите му бяха сплетени, косата му — зализана назад с брилянтин или лак. Бронзовият му тен никога не избледняваше независимо от сезона, а по-светлите петна около очите издаваха ползването на солариум. Кожата му винаги имаше някакъв особен блясък, сякаш пръскаше с лак не само косата, а цялото си лице.

— Господин Флин, ще стигна и до вас след минута. Господин Уайт, разбирам, че имате искане до съда.

Дрю Уайт беше един от прочутите прокурори в града. Както и един от най-големите мръсници. Той скочи на крака и закопча сакото си. Никога не съдя за хората по външния им вид. Изправен, Уайт беше под метър и шейсет. Никой не смееше да спомене, поне пред него, обувките с петсантиметрови токове, които носеше. Защитниците по наказателни дела и повечето жени, с които работеше, чакаха с нетърпение края на работния ден, за да се съберат в някой бар и да му се подиграват. Имаше репутация на усърден наставник на младите прокурори, но само от женски пол. Чувал бях, че в прокуратурата тихомълком са съкратили не по-малко от пет прокурорки, имали дързостта да се оплачат, че са станали жертва на сексуален тормоз от страна на Уайт. Това бяха само слухове, но Кейт си бе поставила за задача да издири тези жени. Да съди фирми и институции за сексуален тормоз беше истинската ѝ страст и тя беше дяволски добра в това. Слуховете включваха и опит за изнасилване на коледно парти в прокуратурата. Бил сложил опиат в питието на млада прокурорка шест месеца след назначението ѝ. Две секретарки, които го забелязали, че се опитва да си тръгне с нея, я измъкнали от таксито му, преди да я е отвел някъде насаме. Коридорната мълва гласеше, че имало и по-тежки случаи, и само мистериозното изчезване на един комплект за установяване на изнасилване спасило задника му от наказателно дело.

Преди да заговори, Уайт се извърна и ни изгледа — мен, Хари и Кейт — като внимаваше съдията да не види лицето му.

Погледът му се задържа най-дълго върху Кейт. Усмихна ѝ се. Само за миг, но усмивката му в никакъв случай не беше дружелюбна. Така се усмихва пиян човек на чийзбургер в четири часа сутринта — заканва се да го изяде. После Уайт се обърна към съдията и започна да представя екипа си.

— Еха! — възкликна Кейт. — Това някаква нова прокурорска тактика ли е? Да накараш опонента си да повърне.

— Така ли флиртуват днешните млади мъже? — каза Хари. — За момент си помислих, че е получил инсулт.

— Господин съдия — започна Уайт, — в моята служба има постъпили сведения, че Кари Милър е нарушила мярката си за неотклонение. Както знаете, тя е под домашен арест. В момента не е в къщата си. Молим съдът да промени мярката за неотклонение.

— Вярно ли е това, господин Флин? — попита съдия Стоукър.

Ставайки, за да отговоря на въпроса, мислено си припомних няколкото правила, които не желаех да нарушавам. Едното от тях беше да не лъжа съдия в лицето. Или поне да не го правя така, че да ме хване.

— Моята колежка Кейт Брукс и консултантът на кантората ми Хари Форд не успяха да я открият в имота ѝ тази сутрин. Бих желал да разбера откъде прокуратурата знае за това. Ние тъкмо се опитвахме да я открием, когато ни повикаха по телефона за изслушването.

— Това не ви засяга, господин Флин. Мисля, че в случая не ми е оставен избор. Отменям мярката за неотклонение и издавам заповед за арест на вашата клиентка. Някакви други искания от ваша страна, господин Уайт?

— Да, господин съдия, бих желал да закрием това изслушване и след час да се съберем отново за изслушване по „Паркър“.

— Приема се — каза съдия Стоукър, после се надигна от масата си и изчезна в личния си кабинет, преди да бях отворил устата си за възражение.

По дяволите. Изслушване по „Паркър“. Обърнах се към Хари — лицето му беше помръкнало. Кейт клатеше глава. Усещах, че цялата тежест на това дело ще се стовари върху мен. Допреди двайсет и четири часа бяхме имали и защитна стратегия, и клиентка. Сега ситуацията все повече замирисваше на кауза пердута.

Изслушване по „Паркър“ — позоваване на делото „Народът срещу Паркър“ — се свиква, за да се реши дали обвиняемият може да бъде съден в негово отсъствие. Със или без Кари Милър, те щяха да се опитат да претупат делото.

Докато висяхме час и петнайсет минути в коридора на съда, направихме повече от трийсет опита да се свържем с мобилния и домашния телефон на Кари Милър. Кейт се бе обадила на Пелтие и той ни предостави списък на всичките ѝ приятели, но малцината, които си вдигнаха телефона, казаха, че не са я виждали или чували, като доста категорично заявиха, че не желаят никога повече да я виждат или чуват. Откакто се бе разбрало, че Кари е омъжена за Пясъчния човек, никой не искаше да я знае и дори да си признае, че я е срещал. Тя беше изтрила всичките си профили в социалните мрежи, за да се защити срещу оскърбленията и тормоза, но не бе очаквала приятелите ѝ да спрат да ѝ вдигат телефона, дори шаферката ѝ, с която се познаваха от трийсет години.

Аз се облегнах с гръб на една хладна мраморна колона и отпуснах главата си назад, докато се опря в камъка. Студенината му не успокои топката от нерви в тила ми. Главоболието ми се усили, когато видях Уайт да се задава с решителна крачка по коридора, следван от Бил Сунг и половин дузина прокурори, никой от които не беше над метър и осемдесет, но сред тях Уайт изглеждаше още по-дребен, докато наперено ги водеше нанякъде. Приличаше на дете талисман на спортно шествие. Кейт беше седнала на една от чамовите пейки, наредени по протежение на стената, и когато Уайт мина покрай нея, видях отново същия поглед. Не беше точно демонстративен, но не беше и дискретен. Кейт направи гримаса. Отидох да седна при нея и Уайт се приближи към нас.

— Готови ли сте да ви наритам задниците, драги мои? — подметна той.

Кейт го изгледа в упор и каза:

— Братовчедът на баща ми Албърт беше малко по-нисък от теб. Имаше съпруга, осем деца и въртеше бакалница в Еджуотър, Ню Джърси. Никой не влизаше в магазина му, без да си отнесе достатъчно храна вкъщи. Независимо дали имаше в джоба си петдесет долара или пет цента. Той никога не оставяше човек да гладува. Когато почина, погребалното му шествие беше дълго километър и половина. Беше точно метър и петдесет на ръст, но великан. Докато ти, Уайт, си едно дребно човече.

— Майната ви и на двамата. А когато молбата ми бъде удовлетворена, можете да смятате това дело за приключено. Приятен ден.

Той се обърна и влезе в съдебната зала. Аз останах отвън с ужасното чувство, че е прав. Доказателствата срещу Кари бяха железни и всеки, който не я познаваше и не беше разговарял с нея, безусловно би я признал за виновна. Дори и при разговор не бих я нарекъл кой знае колко убедителна. Не разполагаше с истински аргументи, с които да разбие на пух и прах тезите на обвинението; просто който я чуеше, инстинктивно разбираше, че говори истината. Трудно е да се каже другояче. Без нейните показания това дело нямаше как да бъде спечелено.

Изслушването по „Паркър“ не е нещо кой знае колко сложно. Съдията трябва да се убеди, че са налице две обстоятелства: че обвиняемият се е отлъчил по собствена воля и че е бил предупреден за възможността делото да се води в негово отсъствие.

За целта Уайт бе призовал трима свидетели. Бил Сунг потвърди пред съдията, че е отишъл в дома на Кари Милър в Олд Уестбъри и не я е намерил, което било нарушение на мярката ѝ за неотклонение. След него една помощник областна прокурорка на име Сандра Колинс даде показания, че се е свързала с всички болници и психиатрии в Манхатън, както и с тези по местоживеене на Кари Милър, освен това проверила и в Централния полицейски регистър и доколкото можела да прецени, тя не била приемана като пациентка, нито била арестувана. Колинс отговаряше кратко и делово, но сякаш се гърчеше на стола си, докато Уайт я оглеждаше, особено когато погледът му се спираше на краката ѝ.

Зададох на Колинс и Сунг два едни и същи въпроса и получих идентични отговори.

— Съпругът на Кари Милър е издирван от нюйоркската полиция и ФБР за множество убийства, нали така?

И двамата казаха „да“.

— Възможно е Кари Милър да е била отвлечена от съпруга си, нали?

И двамата се съгласиха.

Това беше най-доброто, което можах да направя.

— Изслушах показанията — започна съдия Стоукър — и бих помолил да се запише в протокола за целите на писменото ми становище, че лично съм отправил към обвиняемата предупреждение за последиците от неспазване на мярката за неотклонение. Тя е предупредена и потвърди, че разбира, че делото ще продължи в нейно отсъствие, ако се отлъчи. В този смисъл аз съм убеден, че тя се е отлъчила по собствено желание…

— Господин съдия… — обадих се аз, но той ме прекъсна:

— Не, господин Флин. Няма никакви данни, че клиентката ви е отвлечена. Аз съм възприел подход, основан на доказателства. Делото продължава в нейно отсъствие. Закривам заседанието.

Уайт отново обърна лице към нас. Без облизване на устни. Без ехидни забележки. Без закачливи погледи. Просто се усмихна самодоволно и излезе от съдебната зала.

Хари въздъхна и каза:

— Единственият ни шанс в това дело беше Кари да даде показания. Ако беше разказала историята си пред съдебните заседатели така, както я разказа на нас, те щяха да ѝ повярват. Без нея защитата отива на кино.

Погледнах към Кейт, която тъпчеше книжата, айпада и писалката в кожената си чанта. Устните ѝ бяха стиснати гневно, вещите ѝ се удряха глухо в дъното на чантата.

— Блох ни е нужна — заяви тя. — Трябва да издири Кари Милър и да я домъкне в съда.

Тримата излязохме от съдебната зала. Отвън ме чакаше Бил Сунг.

— Еди, може ли да поговорим насаме?

Кимнах и двамата се отдалечихме към един тих ъгъл на фоайето до закрит с решетки прозорец. Стъклото беше придобило тютюнева патина от саждите и мръсотията на града. Огледах се — навсякъде се виждаха групички адвокати с клиентите им, седнали или прави, разговарящи помежду си с чаши блудкаво кафе в ръце, изчакващи да бъдат извикани в съдебна зала. Трудно бе да се каже кой е адвокатът и кой — бандитът. Помислих си, че прозорците може би са мръсни от вътрешната страна — по тези коридори се разхождаха всякакви боклуци.

— Обадиха ми се от охраната пред сградата на Тереза Васкес. След убийството на Честър Морис сме поставили засилена охрана на всички свидетели. Блох е била видяна да влиза в апартамента на Лилиан заедно с Гейбриъл Лейк. Двамата с теб нямаме какво да делим, затова те предупреждавам приятелски: с Лейк можете да си навлечете само неприятности.

— Защо?

— Послушай ме.

— Но ти му вярваше достатъчно, за да го привлечеш към разследването, както искаше Дилейни. Какво лошо има, ако Блох работи с него?

Сунг сбърчи вежди — не ядосано, а объркано.

— Дилейни искаше Лейк да работи с нея. Отказах ѝ. Убийството ѝ не променя нещата. Миналата година той ме молеше да го наема като консултант, но аз казах „не“.

— Но той ни спомена, че работел…

Не довърших изречението си. Изведнъж ми просветна. Лейк ни беше излъгал. Той си имаше своя мисия.

— Не можеш да му имаш доверие, Еди. Освен това е опасен.

— И Блох не е безобидна.

— Не мога да говоря повече. Информацията е засекретена. Ще ти кажа само това: навремето Лейк разби врата, през която не му беше работата да влиза. Нахлу в нелегална фабрика за дрога съвсем сам, без подкрепление. В нея имало четири милиона в брой и двайсет и два килограма хероин, при това добре охранявани. От десетима мъже, трима от които бивши военни. Разследването заключи, че е било самозащита. Инцидентът се разчу. Този тип се оказа някакво суперченге. Герой. После Бюрото тихомълком го пенсионира по здравословни причини, защото имало и друга страна на историята. Нещата явно били започнали като самозащита, но не завършили по този начин. В един момент Лейк имал възможност да се измъкне. Но останал и очистил всичките тези мъже, въпреки че бил тежко ранен. Последния с два куршума в гърдите. После презаредил и изпразнил пълнителя в лицето му. Екзекутирал го. Той е убиец, Еди. Не искам да се доближава до хората ми и те съветвам да го държиш далече от своите.

Спомних си притеснения мъж, с когото закусвахме. Почукваше с пръсти по масата, докато говореше, и не можеше да си поръча дори мъфин. Реших да кажа на Блох за всеки случай, но впечатленията ми от Лейк някак не се връзваха с описанието на Бил. Благодарих му, той не беше длъжен да ми казва каквото и да било, но реших да си съставя собствено мнение за Лейк и да оставя Блох да направи същото.

Огледах се за Уайт. Исках да говоря с него за подслушвателното устройство, включено към телефона на Пелтие. Да го предупредя, че няма да оставя да му се размине. Подслушването на адвокат по наказателно дело беше простъпка, слагаща край на кариерата на прокурора, дори да бе извършено със заповед, издадена от някой сговорчив съдия. Това беше най-долното нещо, за което някога бях чувал. Ако се разбереше, Уайт нямаше да си намери работа и като чистач в адвокатска кантора.

Тримата с Хари и Кейт излязохме навън сред гмеж от репортери. Всички се бяха скупчили около Уайт като сини акули, разкъсващи мъртъв тюлен. Уайт се извърна, помаха им и се качи в чакащата до бордюра кола.

Първа до нас се добра млада репортерка в черен раиран костюм и с очила, дебели като дъната на бутилки от кока-кола. Завря диктофон в лицето ми, но не прецени движението си и ме удари по устата, докато питаше:

— Смятате ли, че Кари Милър е избягала заедно със съпруга си? О, боже, толкова съжалявам…

— Няма проблем — казах аз и докоснах устните си. Нямаше ли кръв, нямаше проблем. Преди останалите журналисти да я бяха настигнали, аз я попитах: — Как се казвате? Кой ви е номерът?

— Бети Кларк от „Сентинел“ — отвърна тя и ми подаде визитка.

— В момента не мога да направя изявление, но ще държим връзка. Ако се договорим, ще ви дам ексклузивно интервю, когато всичко това приключи.

— В какъв смисъл да се договорим? Нашият вестник не плаща за информация.

— Боже, не искаме пари. Само някои дребни справки.

С тези думи се обърнах и с Хари и Кейт си запроправяхме път към улицата. След като репортерите разбраха, че няма да получат нищо повече от нас, ни оставиха на мира.

Приближих се до Рей, който имаше количка за хотдог пред Съдебната палата и ми правеше отстъпки и безплатна реклама, откакто изкарах племенника му от ареста.

— Три хотдога с мръсна вода, Рей — казах аз и му подадох една петдесетачка.

Някои улични продавачи запичат кренвиршите си на скара. Най-добрите се поддържат топли в малка вана от неръждаема стомана, пълна с нещо, което прилича на вода от реката, но всъщност е отвара от кимион, люти чушки, лук и един господ знае какво още.

— Не искам хотдог — обади се Кейт.

— Това ни е обядът. Имаме страшно много работа за вършене. Повярвай ми, нужна ти е храна.

Рей ни приготви три хотдога. С горчица, кетчуп и лук за Хари. Само с горчица за Кейт и за мен. Взехме си и по една газирана напитка, намерихме пейка по средата на Фоули Скуеър и седнахме да наблюдаваме минувачите. Докато дъвчехме и отпивахме от кенчетата, аз им разправих какво ми е споделил Сунг, после позвъних на Блох, за да проверя дали е добре. Тя отговори веднага.

— Тук възникна нещо. Трябваш ми. Залови ли вече Пясъчния човек?

— Ако щеш вярвай, но точно в този момент ми е пред очите — каза Блох.