Съучастници

22. Блох

Когато видя мъжа с жълтото яке да разговаря с майката, Блох се поколеба. Може би бяха приятели или просто познати. Мъжът се държеше свойски, поставил ръка върху количката. Макар че майката изглеждаше напрегната. Но ако той беше непознат, тя нямаше ли да се дръпне от него?

Блох искаше да види лицето му под бейзболната шапка. После поклати глава.

Онзи, когото бяха видели на прозореца, беше облечен в черно.

Беше реагирала първосигнално на мъжа, пресичащ улицата; позволила му бе да отвлече вниманието ѝ. Той не беше Пясъчния човек.

— Не мога да се свържа с партньора ми по радиото. Джулиан остана при свидетелката — каза Мигс.

— По дяволите — извика Лейк и се затича напред. Пресече улицата, следван от федералните.

Блох ускори крачка, но остана при по-възрастния агент. Мигс се задъха, но не от физическото усилие. Стигнаха до отсрещния тротоар и той се свлече на колене, дишайки накъсано, стиснал с длан лявата си ръка.

— Повикайте парамедик! — кресна Блох.

Лейк се извърна, посочи с ръка Мигс и един от агентите заговори припряно в радиостанцията си.

Стиснала Мигс за раменете, Блох се опитваше да го крепи. Той не изглеждаше добре, отпусна се по гръб на тротоара и устните му произнасяха беззвучно едно име:

— Джулиан.

— Сигурна съм, че е добре. Успокой се — каза тя.

— Не тряб-ваше… да го оста-вям… — промълви той.

— Не говори.

Блох си даваше сметка за минувачите, които се спираха да ги гледат и се скупчваха около тях. Долови уплашения им шепот: „Сърдечен пристъп“, „Прострелян ли е?“, „Какво му е?“, и после някъде съвсем наблизо женски писък.

Блох се огледа, но не виждаше през стената от човешки тела. А не можеше да остави Мигс.

— Не трябваше… — повтори Мигс, после стисна по-силно ръката си и изстена.

Положила главата му в скута си, Блох каза:

— Нищо му няма. Не се тревожи.

Чу се припукване на радиостанция. Силни гласове. Припрян разговор между агенти. После изражението на Мигс се промени. Той стисна очи и по бузата му протече сълза.

И Блох разбра. Току-що бе чул, че партньорът му е мъртъв. Тя се пресегна и издърпа слушалката от ухото му.

Когато отново го погледна, очите му бяха вторачени някъде зад нея, в небето. Нямаше пулс.

Блох се залови да му прави изкуствено дишане. Разкри дихателните му пътища, вдиша въздух в дробовете му, после започна сърдечен масаж. Вдигна глава и през една пролука в тълпата зърна мъжка фигура, която се отдалечаваше бързо.

Мъжът с жълтото яке.

Блох се огледа и видя жената, седнала на бордюра. Стискаше бебето си в ръце и плачеше.

Количката лежеше прекатурена по средата на пешеходната пътека.