Съучастници

40. Еди

Когато умел играч направи страхотно изпълнение, когато всичките му познания, опит, професионализъм и природни заложби се обединят в перфектния момент, тогава се чува звук. Това е звукът на поглъщането на деветата топка от ъгловия джоб на масата за билярд; прещракването на зъбните колела при смяната на скоростите в точния миг; свистенето на баскетболната топка, когато се плъзне през мрежата на коша и донесе три точки; шляпването на бейзболната топка върху кленовата бухалка при удара, който ще я изхвърли далече извън очертанията на игрището.

Още щом чуете този звук, вече знаете, че се е случило нещо специално.

В съда е различно. Всъщност — точно обратното.

Когато в него се случи нещо специално — например прокурорът разпореди пряк разпит на свидетел и всичко върви чудесно — това си е цяла симфония.

Но беззвучна.

Съдебните зали, особено препълнените, винаги произвеждат шум. Все някой кашля, шепне, трие крака в пода или пък си вървят обичайните съдебни дейности: адвокати сноват насам-натам, говорят, крещят, столове стържат по паркета. И всичко това в едно помещение, замислено така, че да усилва звука.

Но когато се случи въпросното специално нещо, в залата настава тишина.

Само че това е тишина, каквато не сте чували. Сякаш всичко върви по телевизията и изведнъж някой внезапно спира звука. И това не е просто липса на звук. А звук с отрицателна стойност. Сякаш космически вакуум е засмукал всички звукови вълни в залата. Става толкова тихо, че тишината придобива своя собствена тежест.

Ако подобна величествена тишина се възцари по време на дело, можете да направите само едно — да си седнете на задника и да ѝ се наслаждавате, защото обикновено тя означава, че сте спечелили делото.

Хари написа върху адвокатския си бележник думата „Гадост“.

Бяхме свършени.

— Професоре, в началото на показанията си описахте кървавите петна като пръски. Какво имахте предвид под пръски? — попита Уайт.

— Формата и размера на петната — поясни професорът. — Изглеждат като пръски.

— Благодаря, професор Джонсън. Нямам повече въпроси.

Надигнах се бавно от мястото си, приковал поглед в бележките на Хари пред него. Вдигнах за миг очи към професор Джонсън, после казах:

— Господин съдия, имам нужда от малко време, за да се посъветвам с колегата си.

После се наведох към Хари и прошепнах:

— Това мина добре за Уайт.

— Как искаш да подходиш? — попита Хари. — Този тип можеш да го въртиш на шиш с часове.

Една от възможните тактики на защитата, когато оспорва свидетелски показания относно ДНК, е да разчепква с часове всяка подробност. Да обсъжда всеки специфичен процес от изследването на доказателствения материал, да проверява дали са приложени правилните процедури за карантина и чистота на биологичните проби, да разпитва дали е ползвано ново или стерилизирано оборудване, да търси микроскопични несъответствия в предписанията, докато доведе нещата до онзи шанс от едно на милиард кръвта да не е била на Стейси Нилсен. Това е добра тактика и след втория час съдебните заседатели намразват вещото лице, защото са отегчени или объркани, а някои от тях и склонни изцяло да пренебрегнат дадените от него показания. Но е и рискована, защото може да ги подтикне да намразят адвоката вместо свидетеля.

— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.

Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха. Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.

— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?

Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.