Съучастници

55. Еди

— Лъжи и само лъжи — каза хладно Пелтие, след като прочете дневника заедно със съдията, прокурора и съдебните заседатели.

Наля си още вода, отпи и постави чашата пред себе си. Не че беше жаден — печелеше време, за да успокои нервите си.

— Казвате, че в този разказ има неточности и неистини?

— Да, това казвам.

— Мисля, че сте прав. Вие сте лъгали Кари Милър от деня, в който сте се запознали.

— Не, не съм я лъгал.

— Не сте изхвърлили трупа на Даниъл Милър в парка „Хемпстед Лейк“, това е сигурно. Колата му може да е там, но не и той, нали?

Пелтие присви очи и каза:

— Това е пълна измислица.

— Полицията знае, че Пясъчния човек е наел апартамент през улицата срещу сградата на Лилиан Паркър. Моите детективи успяха да издирят договора, сключен от името на фирма, на чийто адрес откриха фризер. Този фризер — казах, като посочих с пръст екрана.

Предишната вечер бях споделил снимките на Блох с Бил Сунг и прокурора. Не им дадох обяснения, просто казах, че Блох ще потвърди, че снимките са нейни.

На снимката се виждаше фризер във формата на вана насред тъмен прашен офис. Поредица от снимки в близък план изобразяваха труп в найлонов чувал, замразен в блок лед.

— Това е Даниъл Милър, нали, господин Пелтие?

— Нямам представа кой е, за пръв път виждам тези снимки.

— Хората от криминалистичната лаборатория на ФБР са там в момента. Не след дълго те ще потвърдят, че това е Даниъл Милър и че е умрял от рана, нанесена с нож в гърлото. А не от токов удар, не от сърдечен арест след прострелване с електрошоков пистолет, не и от удар по главата. Имате ли да кажете нещо по въпроса?

Пелтие не отговори.

— Другият важен фактор е на снимка номер три. Вижте тук, десният палец на Даниъл Милър липсва. Професор Джонсън вече даде показания, че отпечатъкът, свален от трупа на Стейси Нилсен, е от десния палец на Даниъл Милър…

— Не разбирам какво общо има всичко това с мен — прекъсна ме той.

— Труповете на съпрузите Нилсен са били открити от двама патрулни полицаи малко след седем сутринта, не в един през нощта, когато сте се обадили на Кари Милър, за да ѝ кажете, че са убити. По онова време двамата са си били живи и здрави. Знаели сте, че Даниъл Милър ще се прибере вкъщи, за да види съпругата си. Наплашили сте Кари Милър до смърт — казали сте ѝ да се въоръжи с високоволтовия електрошоков пистолет, който сте ѝ дали. Организирали сте всичко, за да можете да убиете Даниъл Милър и да го представите за Пясъчния човек. Отрязали сте палеца му, после сте убили Тобаяс и Стейси Нилсен и сте оставили отпечатък от палеца на местопрестъплението. Искали сте да натопите Даниъл Милър за вашите престъпления, господин Пелтие, защото вие сте Пясъчния човек.

Прокурорът беше скочил на крака, за да възрази, но съдия Стоукър му махна с ръка да си седне на мястото.

— Това е абсурд! — извика Ото.

— Пясъчния човек е жив и действа, господин Пелтие. Вече е убил двама свидетели по делото, изпратил е бележка на ФБР и е убил един от агентите им. Но вие и бездруго знаете всичко това.

— Не знам за нищо такова. И никога през живота си не съм виждал този фризер.

— Но фирмата, на която се води наемът, е регистрирана от вашата правна кантора — казах аз. — Вашият печат е върху оригиналния документ за регистрация във Фирмения регистър. Вие сте знаели за този адрес. Нито Даниъл Милър, нито който и да било друг е ползвал някога това място.

— Фирмата беше на Милър.

— Той отдавна не е в състояние да убие когото и да било. Но има още много неща, които не знаем. Защо натопихте него за престъпленията си и после престанахте да убивате? Какво се случи? Какво ви промени?

Той хвърли бърз поглед към Кари, после отново се обърна към мен.

— Още щом Пясъчния човек се активизира, светът на Кари се взриви отново и тя побягна — продължих аз. — Тя е разбрала, че съпругът ѝ не е убиец. И че вие сте подхвърлили доказателствата в колата му онази нощ, когато сте били в дома ѝ, нали?

— Не, разбира се!

— По онова време вече сте предприели стъпки да се разграничите от собствеността на вана, който сте използвали за престъпленията си. Регистриран е на фирма, водеща се на Даниъл Милър. Тя не е извършвала търговска дейност от години, не е подавала никакви счетоводни отчети. Тя е куха фирма.

— Не, нямам нищо общо с нея. Ванът е собственост на Даниъл Милър.

— Определено е негов, но вашата фирма е подала документите за регистрацията му. Бихте ли желали да видите документацията?

— Господин съдия — каза Ото, — нямам намерение да търпя тези безпочвени атаки…

— Отговаряйте на въпросите на господин Флин — нареди съдия Стоукър.

— Имали сте идеална възможност да натопите някого за престъпленията си, да накарате Кари да повярва, че е убила съпруга си, и да прикриете всичко. След което да получите онова, което сте искали. През цялото време сте искали Кари, нали? Пожелали сте я още в момента, когато Даниъл я е довел в кабинета ви. И сте го натопили за престъпленията си, за да можете да я имате.

Той стисна зъби и мускулите на челюстта му се стегнаха. Изражението му се промени. В него проблесна гняв. Дива ярост. Прекара длан по лицето си — може би си даваше сметка, че емоциите му са изписани на него, и се опитваше да ги изтрие с ръка.

— Лъжи, господин Флин.

— На страниците от дневника, които току-що прочетохте, Кари не споменава да е видяла черната перлена огърлица в колата на съпруга си, нали така?

— Не, но…

— Не споменава да е била там, защото в този момент не е била, нали?

— Не знам какво е видяла.

— Огърлицата не е била там, но впоследствие се е озовала някак в чекмеджето ѝ, нали? След като вие сте я взели от дома на Стейси Нилсен.

— Лъжи.

— Познавахте ли госпожа Нилсен?

— Тя и съпругът ѝ бяха известни светски личности. Разбира се, че съм ги срещал.

— И сте били в дома им…

Пелтие направи гримаса.

— Не си спомням — каза той.

— Били сте в къщата, господин Пелтие. Знаели сте, че единственият начин да проникнете с взлом е през главния вход, а не през задната врата с двете масивни резета, нали?

— Не съм убил Стейси и съпруга ѝ. Нито когото и да било.

— Не запознахте ли вие Стейси с Даниъл? Тяхната афера ви е била много удобна. Тя ви е дала възможност да обработите клиентката ми да повярва, че съпругът ѝ е убиец. Вие сте посели семето на съмнението, нали?

— Лъжи!

— Наистина ли? — казах аз и Хари ми подаде кафяв плик.

Отворих го и вдигнах съдържанието му така, че всички да го виждат.

— Това са вашите телефонни разпечатки, няма да кажа как съм се сдобил с тях, но тук фигурират всичките ви разговори с Кари Милър. През месеците преди делото вие нито веднъж не сте ѝ звънили, нито тя на вас. Това е необичайно, нали? Не ви е звънила, защото сте били заедно. Били сте постоянно в контакт. По това време вече сте имали интимна връзка. Кари Милър ще го потвърди.

— Тя е лъжкиня.

— Написаното в дневника ѝ е изцяло вярно, нали? Вие сам го заявихте.

— Казах ви, тя лъже. Вашата клиентка отчаяно се бори да бъде оправдана и се опитва да ме натопи за престъпленията си. Моята дума срещу нейната. Аз съм адвокат с безупречна репутация, а тя е провалена кандидат-актриса, която се е омъжила за сериен убиец заради парите му. Мисля, че съдебните заседатели знаят кой от двама ни казва истината.

За човек в неговата ситуация Пелтие беше забележително хладнокръвен. Той вдигна чашата с вода, изпи я и я остави. Приближих се, взех чашата и я занесох на масата на защитата.

— Нещата не опират само до вашата дума срещу тази на Кари, нали? Пясъчния човек отвлече млада жена в Манхатън преди две вечери. Започнал е да става небрежен. Забравил е на местопрестъплението пластмасова капачка на спринцовка. Тя вече е изследвана за микровлакна и други веществени следи.

Докато говорех, видях как шията му се оцвети в мораво, което сякаш извираше от яката на ризата му. Преглътна и ми се стори, че с огромно усилие успява да запази спокойствие.

— Лабораторията, изследвала капачката на спринцовката, в момента споделя резултатите с ФБР. Оказа се, че ДНК-то по нея не е на Даниъл Милър. ДНК пробата на клиентката ми вече е вписана в доказателствения материал. И тя не съвпада…

Спрях се и погледнах чашата върху масата на защитата.

— Какви според вас са шансовете да съвпадне с ДНК-то върху тази чаша?

— Това е абсурд! — каза той, пое си дълбоко дъх и изпъчи гърди, сякаш се канеше да произнесе дълга тирада.

Но не го направи. Погледът му се спря на Кари и в очите му се четеше копнеж, който бе по-убедително доказателство от сто съвпадения на ДНК.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — казах аз и се извърнах към Уайт.

Той изглеждаше като прегазен от тежък самосвал, пълен с конски тор. Съдията го попита дали има следващи въпроси. Нямаше.

Ото стана, закопча сакото си и на път за вратата мина покрай масата на защитата. Очите му нито за миг не изпускаха Кари, която седеше с наведена глава. Не можеше да го погледне. Кари се бе съмнявала в собствения си разсъдък, чудила се бе защо много отдавна не е разчела знаците у съпруга си, защо не е разбрала, че е убиец, преди да се омъжи за него. Иронията бе, че тя не беше омъжена за убиец. Убиецът я бе забелязал и пожелал, и бе успял да се промъкне с измама в живота ѝ, да я накара да си мисли, че е убила съпруга си, и да носи в себе си тази вина. И после се бе намесил като неин спасител.

Едва след като Пясъчния човек уби Дилейни и започна поредната си серия убийства, Кари си бе дала сметка, че я използва за играчка. Много хора биха събрали две и две по-бързо от нея. Но тя беше станала предпазлива след преживяното с Даниъл. Знаеше колко е лесно някой да измами доверието ѝ. Затова бе побягнала, без да знае как иначе да постъпи, неспособна да се довери на когото и да било, дори на своя адвокат и нов любовник Ото.

Докато минаваше покрай масата на защитата, той направи крачка към нея, вдигна коляното си и удари ръба на масата, с което я разклати силно. Чашата с вода падна на пода и се разби на хиляди парченца. Пелтие се усмихна и напусна залата.

Още щом той излезе, помолих Хари да поеме от мен и да поиска прекратяване на заседанието до края на деня, докато ФБР извършат по-нататъшни изследвания на трупа във фризера, за да потвърдят самоличността му, после се обърнах и хукнах към изхода.

Чух шум от стъпки на тежки обувки и се извърнах.

Блох тичаше след мен.

Зад нея Бил Сунг ни настигаше.