Съучастници

62. Кари Милър

— Желаете ли да долея чашата ви, госпожо Милър? — попита стюардесата.

— Всъщност можете да ми донесете нова — каза Кари; ягодката на дъното на чашата за шампанско беше започнала да се размеква.

— Разбира се — отвърна момичето и като се наведе да вземе чашата на Кари, забеляза нещо. — О, каква великолепна брошка камео! — възкликна тя.

— Благодаря ви. Семейна реликва.

Стюардесата се отдалечи, а Кари зарея поглед през прозореца над сините води на Атлантика. Четири и половина часа я деляха от Лондон и новия ѝ живот.

Част от нея изпитваше жал към Ото. Никой не я бе обичал като него. Дори Даниъл.

Още от съвсем млада Кари бе копняла да бъде някоя друга. Може би затова се бе опитвала да стане актриса. Нямаше представа коя е всъщност, но ѝ допадаше идеята да се превъплъщава в други хора — това беше опияняващо усещане. Мечтата ѝ бе да играе на Бродуей. Беше дала всичко от себе си, но не успя. С парите от продажбата на къщата на родителите си не изкара кой знае колко в Манхатън и се принуди да се хваща на тежка, нискоквалифицирана работа, за да си плаща наема. В известен смисъл всичките ѝ усилия да повреди незабелязано спирачките на пикапа на баща си, довели до фаталната катастрофа, не се бяха оправдали. Къщата не ѝ бе донесла много пари, а Ню Йорк беше скъп град.

Нещата вървяха трудно, докато не се запозна с Ото.

Той се грижеше за нея. Помагаше ѝ. От първата им среща тя знаеше, че Ото е специален. Носеше същата маска като нейната — преструваше се на човек. Но при първата им целувка тя разбра, че сърцето му е студено като лед — също като нейното.

А когато Ото ѝ сподели какво усещане за власт получава при отнемането на човешки живот и от превъплъщаването си в Пясъчния човек, той очакваше Кари да се ужаси. А не да го попита дали може да присъства и да гледа. Но апетитите на Ото надвишаваха нейните. И това я тревожеше. Колкото и да беше умен и внимателен, все един ден щеше да сгреши.

Когато Ото я запозна с Даниъл Милър, тя вече знаеше, че той е човекът, който ще поеме върху себе си тяхната вина. Ако действаха внимателно, щяха да го натопят за собствените си престъпления, като в добавка щяха да си поделят огромното му богатство. Ото имаше пари, но не беше истински богат. Не притежаваше състоянието, което би му осигурило пълна свобода. Разбира се, той мразеше Даниъл.

Всичко щеше да се нареди чудесно, ако не беше онова ченге, което дойде един ден в дома им и я принуди да измисля алиби на Даниъл. Другата грешка беше последното убийство. Кари не бе забелязала кръвта по блузата си от убийството на семейство Нилсен. Развълнувана, беше застанала твърде близо до Стейси Нилсен, когато Ото заби ножа в нея. Отпечатъкът на Даниъл вече беше поставен върху тялото ѝ. Кари изпра блузата и я закачи в дрешника си, без да си дава сметка, че по нея има кръв.

Това доведе до арестуването ѝ. И до процеса.

Тя сигурно щеше да оцелее в тази буря, ако Ото просто бе оставил делото да се развива по естествения си път. Кари бе написала дневника си така, че да хвърли вината изцяло върху Даниъл, ако не се смяташе последната част. Беше го предупредила да не се намесва. Когато той уби Честър Морис и агентката, Кари вече знаеше, че Ото е извън контрол. Затова побягна. Боеше се, че може да направи още някоя грешка. И той я направи, оставяйки онази капачка от спринцовка със слюнката си по нея в жилището на Кейт Брукс.

Чувстваше известна вина, че е измислила любовната афера на Даниъл със Стейси Нилсен. Както и че умело е вкарала Ото в картината на убийствата. Но тя знаеше, че макар да го е предала, той няма да я обвини, докато дава показания. Толкова много я обичаше, че беше готов да пожертва себе си заради нея. Докато живееше с Даниъл, Ото я ревнуваше безумно. Никога не ѝ го призна, но тя видя насладата, с която преряза гърлото му. После взе часовника „Панерай“, който бе подарила на Даниъл, и я помоли да го сложи на ръката му. Тя го направи. Подаръкът ѝ всъщност беше за него.

Онзи частен детектив, Лейк, бе убил Ото. В известен смисъл ѝ направи услуга. Ако Ото беше заловен жив, винаги съществуваше риск да размисли и да каже на ФБР истината за нея. Сега беше мъртъв и истината никога нямаше да излезе наяве.

След като плати на адвокатската фирма и ФБР спря да наблюдава банковите сметки на Даниъл, Кари остана с тринайсет милиона чиста печалба. Ето това се наричаше свобода.

— Заповядайте — каза стюардесата, като ѝ подаде нова чаша шампанско.

Кари отпи от нея, сложи си слушалките и натисна плей бутона на лаптопа си, за да си догледа филма.

Беше стигнала до любимата си част.

Мичъм седеше върху пъна в тъмното и наблюдаваше жертвите си вътре в къщата. Беше силен и безстрашен. Не просто наблюдаваше жената и децата, които се готвеше да убие, а дори им изнасяше серенада.

Кари се облегна назад и със слабия си фалцетен глас тихо запя в тон с мелодията:

— Отпускам сеее, отпускам сеее в твоите вееечни обяяятия…