Съучастници

61. Гейбриъл Лейк

Лейк закъсняваше за срещата.

Забавянето бе предизвикано от необходимостта да залепи с тиксо джоба на сакото си, след като го бе закачил и разпрал на дръжката на вратата. За шестте месеца, които прекара в клиника за рехабилитация след огнестрелните рани, получени в онази фабрика за дрога, беше отслабнал с двайсет килограма. Не си беше купил нови дрехи дори след като приключи курса на физиотерапия. Лейк харесваше дрехите си, макар вече да не му бяха по мярка. Пък и, честно казано, пенсията му за нетрудоспособност не му позволяваше да пилее пари.

Взе метрото, слезе на Гранд Сентръл Стейшън и намери малкия ирландски бар през две преки, почти до ъгъла с Лексингтън авеню.

Завари ги, скупчени около една маса в дъното на бара. Пазеха му място.

Кейт изглеждаше добре. След кратка отпуска тя се беше върнала в съда. Откакто ходеше на работа, лицето ѝ бе възвърнало цвета си. Но уплашеното изражение на човек, преживял жестока травма, не беше изчезнало напълно. Лейк го забеляза, когато тя вдигна глава и го погледна, докато той се приближаваше. Не я беше виждал от онзи ден в изоставеното автобусно депо, но Еди го държеше в течение на възстановяването ѝ през последния месец.

До нея седеше Блох. Еди му беше казал, че Кейт се е преместила да живее временно при нея в къщата ѝ в Ню Джърси, докато си търсела апартамент. Блох и Кейт пиеха бира.

Пред Хари Форд имаше бутилка бърбън с две чаши. В краката му лежеше дружелюбно на вид куче. Лейк не можеше да определи породата му.

Еди го поздрави и отпи от чаша с кока-кола.

— Не знаех, че пускат кучета в баровете — каза Лейк.

— Пускат, ако поръчаш бутилка бърбън — отвърна Хари. — Пък и това е ирландски бар. Все някъде трябва да има куче.

— Как я караш, Кейт? — попита Лейк.

— Добре — усмихна се тя. — Съвземам се вече. Отнема време, нали разбираш?

Лейк кимна и каза:

— Ако някога ти потрябва професионална помощ, познавам добри специалисти.

— Благодаря ти. Нека видим как ще се развият нещата.

Хари сипа солидно количество от бърбъна във втората чаша, бутна я към Лейк и го подкани:

— Хайде, пийни едно.

— Не съм голям пияч — отвърна Лейк.

— Нито пък аз — каза Хари, като пресуши чашата си и си наля нова.

Лейк гледаше втренчено питието пред себе си.

— Органично е — заяви Еди. — Правят го в Кентъки и е много, много вредно. Къркай!

Лейк каза „наздраве“ и всички вдигнаха чашите си. Той отпи от бърбъна и се учуди на мекия приятен вкус.

— Ето я и Денис — обяви Еди.

Лейк се обърна и видя Денис да се приближава към масата им. Тя свали палтото си и Еди придърпа още един стол. От чантата ѝ стърчеше кафяв плик. Подаде го на Еди, който ѝ благодари и го постави на масата пред Лейк.

— Това е за теб — каза той. — Заслужил си го.

Лейк махна с ръка.

— Няма нужда. Не го направих за пари. Аз…

— Знаем — прекъсна го Еди. — Не казах, че си искал заплащане, а само че си го заслужил. Приеми го, иначе може да се обидя.

Лейк отвори плика. Вътре имаше чек на негово име за двеста хиляди долара. Той го гледа втренчено доста дълго време, както им се стори. Никога досега не беше виждал толкова пари. Прочете отново чека. Провери дали името му е написано правилно. Погледна сумата.

Тиксото на джоба му се беше разлепило.

— Вземи го — каза Блох. — Купи си нов костюм. Само гледай да не е двуреден, че постоянно трябва да е закопчан.

Лейк кимна.

Останалите погледнаха въпросително Блох, защото не разбраха за какво говори. Лейк нямаше приятели. Във всеки случай, никога не бе имал приятел, с когото да си разменя тайни шеги.

Блох му се усмихна.

В този момент му беше приятно да е тук сред тази компания. Бяха добри хора. А и умни. Хубаво му беше с тях.

Той пъхна плика в джоба си и благодари на Еди и Кейт.

— Чувствам се неудобно, че приемам това, има още толкова неща за разчистване.

— Кари Милър плати адвокатския ми хонорар. Ти изкара част от него. Ото беше Пясъчния човек и сега е мъртъв. Какво още има за разчистване? — попита Хари.

— Ами знаем, че част от дневника на Кари очевидно казва истината. Но не вярвам на абсолютно всичко. Мога да си представя Даниъл, човека от Уолстрийт, да изтърси една бяла лъжа пред ченгетата, за да се измъкне от нещо, което би могло да се окаже продължително разследване. Освен това не е искал да им признае, че не си е бил вкъщи, защото има извънбрачна връзка. А пък Ото е накарал Кари да излъже, че Даниъл ѝ е подарявал онези бижута, след което е изчезнал. Чувствала се е уязвима. Ото е бил неин адвокат и ѝ е казвал, че може да влезе в затвора. Но не знам какво действително е свързвало Ото и Стейси Нилсен.

— И защо това е важно? — попита Хари.

— Онези резета на задната врата на къщата ѝ — каза Блох. — Само някой, който е бил в тази къща, може да знае за тях. Пелтие дори не се е опитал да отвори задната врата. Минал е отпред.

— Не е ли, защото са се движили в едни и същи кръгове? Спомням си, че Ото спомена нещо такова на свидетелското място. Семейство Нилсен били светски знаменитости. Вероятно са се запознали на някое парти — предположи Еди.

— Възможно е, но Пелтие лъжеше като разпран, отричаше всичко, след като разбра, че Кари го е предала. Може да е познавал Стейси от някъде другаде. Разбрах, че Сунг проверява отново всички убийства в търсене на връзки между жертвите и Пелтие. Просто имам чувството, че ако знам какво точно свързва Пелтие и Стейси Нилсен, бих могъл да изясня всичко. Това би могло да помогне за установяване на връзка с която и да било от останалите жертви. Може да се окаже, че тя е била единствената жертва, която е познавал лично.

— Той е мъртъв, а федералните продължават да ровят в тази история. Сунг се скъсва от работа. Ако открие нещо, ще ни съобщи — каза Еди.

— Знам, знам. Просто всичко ми се струва още твърде непълно. Може би Пелтие е излъгал за връзката си със семейство Нилсен. Между другото, намериха ли брошката на Лилиан Паркър?

— Още не — отвърна Блох. — Сунг претърсва всички имоти, свързани с Пелтие и Даниъл Милър. Може пък да я открият.

— Надявам се — каза Кейт. — Ще е някаква утеха за майка ѝ.

Лейк кимна и попита:

— Ще ходите ли на възпоменанието другата седмица?

— Кейт, Блох и Хари ще ходят — каза Еди. — Аз не мога, тогава дъщеря ми Ейми ще е при мен.

Кметството на Ню Йорк беше организирало възпоменателна служба за жертвите на Пясъчния човек. По време на церемонията от ФБР щяха да върнат на роднините личните вещи, които Пелтие бе взел от жертвите си. Някои от които бяха открити в офиса на изоставеното депо.

Лейк още си мислеше за нещо, казано от Еди. Семейство Нилсен бяха известни в града. Тобаяс беше преуспял ресторантьор. Освен това се славеха с ежегодните си партита.

Той гаврътна бърбъна, закашля се, после стана.

— Трябва да бягам. Благодаря за питието. И за чека. Ще се видим на възпоменанието.

Сбогува се, излезе навън и спря такси.

— Обществената библиотека, моля.

Беше два следобед, когато таксито го остави пред Нюйоркската обществена библиотека. Лейк бе прекарал много време в нея. Обичаше да се заседява в читалнята или просто да се разхожда между лавиците с книги и да усеща духа на сградата. А най-много от всичко обичаше книгите. Помнеше кога бе дошъл за пръв път в тази сграда с майка си и си бе извадил читателска карта. И изумлението си, когато научи, че картата му дава право да избере които книги си пожелае, да ги отнесе у дома, да ги прочете и после да ги върне. Без пари. Невероятно.

По онова време архивът не беше изцяло дигитализиран, някои периодични издания бяха още на микрофилми. Библиотекарката взе заявката му, отведе го до едно от четящите устройства и зареди първия микрофилм.

На него имаше материали от списания, отразяващи живота на нюйоркското светско общество. Допреди две десетилетия имаше над десет такива списания; сега бяха останали три-четири. Той се съсредоточи върху тях и започна да търси.

След много микрофилми и много часове, прекарани в четене, той разтри с пръсти синусите си, протегна се и погледна часовника си.

Наближаваше шест.

Започна да прехвърля изображенията на поредния микрофилм и в един момент спря. Върна се назад.

Снимката беше черно-бяла. Беше от местно списание, отразяващо културни събития в Манхатън, както и ключови фигури в света на изкуството. В него можеха да се видят всяко участие на всеки художник във всяка нюйоркска галерия, партито след всяка премиера на Бродуей, всяка церемония с червен килим — репортерите им бяха навсякъде.

И преди беше виждал снимки на Тобаяс Нилсен като домакин на партита в ресторанти, но това събитие беше различно. Кадрите бяха от коктейл за набиране на средства, който семейството бе организирало в полза на кандидат за кметския пост през 2013 г. Беше в жилището им. Лейк разпозна всекидневната и трапезарията.

На следващата страница откри онова, което търсеше. От пръв поглед се виждаше, че снимката е правена във всекидневната на семейство Нилсен.

На нея, застанал сред групичка гости зад Тобаяс и Стейси Нилсен, със смокинг и чаша шампанско в ръка беше той — Ото Пелтие.

Раменете на Лейк се отпуснаха. Най-после бе открил връзката. Нещо, което обясняваше как Пелтие е знаел вътрешното разположение на дома на семейство Нилсен.

Тъкмо се готвеше да поиска копие от страницата, когато се поколеба. Вгледа се по-внимателно в екрана.

Пелтие държеше шампанското в лявата си ръка. Дясната беше хванала тънката изящна ръка на жена.

Въздухът излезе със свистене от гърдите на Лейк. Той се взираше в екрана. С немигащ поглед.

Младата жена, чиято ръка държеше Ото Пелтие, беше Кари Милър.