Ото Пелтие излезе от сградата на съда и си запробива път през тълпата репортери, като изблъскваше с ръце камерите и микрофоните, който се навираха в лицето му. Затича се напред, събори на земята една репортерка, изтласка с рамо друга. Камерите се преместиха от него към падналата репортерка, а когато отново го потърсиха, той вече се беше измъкнал от тълпата и тичаше към мерцедеса си, паркиран от другата страна на улицата.
Още докато пресичаше, отключи колата с дистанционното. Когато стигна до нея, отново чу зад гърба си неистовите викове на репортерите. Обърна се и видя Флин и Блох, които разблъскваха тълпата.
Щяха да се опитат да го проследят. Така щяха да стигнат до Кейт. Искаха да го изобличат, да го провокират, после да се доберат до скривалището, където държеше адвокатката.
Той седна зад волана, запали двигателя и си сложи предпазния колан. Дванайсетцилиндровият мотор с два турбокомпресора изрева.
Нямаше как да настигнат Пясъчния човек, не и когато беше в тази кола. Ото все още мислено се наричаше така. Това име му придаваше усещане за сила. Караше го да се чувства непобедим. Изостряше ума му, правеше го още по-хитър и безскрупулен. Ако се замислеше истински, Ото Пелтие не съществуваше. Това скучно име беше просто маска. Маска за ролята, която играеше.
Съществуваше само Пясъчния човек.
Допреди малко той беше убеден, че след делото, когато Кари получеше оправдателна присъда, ще бъде завинаги негова. Но тя го бе предала. Беше говорила зад гърба му с Флин, това проклето нафукано адвокатче. Качества, заради които самият той се бе насочил към него, когато разбра, че не може да сключи сделка с прокурора и да отърве Кари. Флин му се струваше най-подходящият адвокат за тази цел.
Наемането на Флин беше най-фаталната му грешка.
Погледна вляво и видя как тълпата репортери се раздели на две, за да пропусне Флин и Блох. Те го забелязаха в колата му и се затичаха към него.
Когато натисна газта до пода и гумите му вдигнаха лютив дим от асфалта, Ото с наслада видя изражението на Флин, който си даде сметка, че са закъснели и нямат никакъв шанс да го догонят. Осъзнаването на последиците от този провал беше ясно изписано върху отчаяното му лице.
Пясъчния човек отиваше към автобусното депо на Кони Айланд. Преди да напусне завинаги страната с фалшивия си паспорт и парите, скрити там, той щеше да си отмъсти на Флин. Адвокатът му бе отнел любимата жена. Беше я настроил против него. Това не можеше да остане безнаказано. В идеалния случай би желал да убие Флин, може би дори да извади очите му, докато още е жив. Но знаеше, че няма да има време за това. Имаше обаче друг начин да си отмъсти на нафуканото адвокатче.
Щеше да изгори Кейт Брукс жива.