Съучастници

29. Еди

Медии от цял свят се бяха събрали пред сградата на Наказателния съд. Видях ванове на Би Би Си, „Блумбърг“, „Франс 24“ и някои други новинарски канали, чиито имена дори не можех да разчета. Всички те се блъскаха с местните телевизионни мрежи за по-предна позиция. Пясъчния човек беше новината на деня и процесът срещу съпругата му бе привлякъл огромно медийно внимание.

С Хари влязохме през страничния вход — този, който ползваха прокурорите и служителите на съда. Охраната ни познаваше добре и ни пропусна да минем без излишни усложнения.

Изкачихме се с асансьора до осмия етаж, където видяхме тълпа репортери, скупчени в коридора. Нямахме избор, освен да наведем глави и да си пробиваме път през стената от тела.

Хари бе успял някак си да се добере преди мен до съдебната зала — явно бе заобиколил през по-рехавата периферия на тълпата. Като ме видя, ме сграбчи за ръката и ме издърпа вътре миг преди квесторът да затвори вратата.

Влизал съм в много съдебни зали по време на много напрегнати процеси, но тук беше различно. Въздухът сякаш беше сгъстен и се дишаше трудно. Лявата ми ръка не преставаше да трепери. Побърквах се при мисълта за Кейт, може би вързана с въжета, скована от ужас и питаща се дали ще я спасим…

Усещах, че ми се гади и всеки момент ще повърна.

Години наред бях практикувал сам. Без секретарка, без служители, без съдружник. Защото понякога случаите ми бяха такива, че ме поставяха на мушката на опасни хора. А не исках някой друг около мен да пострада от заблуден куршум. Най-близките ми бяха свикнали да се оглеждат през рамо. Това беше част от причината да се разделим с Кристин. Бях взел решение да пазя семейството си, като го държа настрани от онова, което върша. Не исках такъв живот за жена ми и детето ми. Но когато си дадох сметка, че съм направил погрешния избор и че трябва да си намеря спокойна адвокатска работа, беше твърде късно. Бях ги загубил и двете.

Тогава се появи Харпър. Жената, в която се влюбих. Така и не успях да ѝ го кажа. Тя умря заради мен. Понеже се бях опитал да помогна някому. Все още се будех нощем, останал без дъх, плувнал в пот, след като бях сънувал, че тичам към къщата на Харпър и че тя е още жива.

Но знаех, че няма да стигна навреме.

А сега отново бях направил същите грешки. Заради мен Кейт се намираше в ръцете на един луд.

Зави ми се свят и протегнах ръка към една от пейките, за да се подпра.

Тогава усетих как Хари ме сграбчи за кръста и пъхна рамото си под мишницата ми.

— Ела тук, в ъгъла — каза той.

Пристъпвайки едва-едва, се добрахме до дъното на залата, далече от съдебните чиновници и останалия технически персонал. При дела с голямо медийно присъствие приставите обикновено оставят за известно време адвокатите сами в залата преди началото на процеса. Това е неписано правило, не фигурира никъде черно на бяло, но се спазва по традиция.

Седнах на пейката. Не исках да съм близо до масата на защитата. Не можех. Още не. Светът около мен се въртеше, стомахът ми се преобръщаше, а в съзнанието ми беше мъгла. Не можех да дишам.

— Еди, успокой се. Имаш пристъп на паника — каза Хари.

— Аз съм виновен. Не биваше за нищо на света да вземам Кейт за съдружничка. Хари, тя е толкова млада. Не мога…

— Аз се чувствам по същия начин. Кейт ми е като дъщеря. Значи трябва да се стегнеш. Има изход от ситуацията. Ще я спасим.

— Не мога…

— Можеш. Можем заедно. Не си виновен. Никой не е виновен. Но си длъжен да поправиш това. Кейт е жива и ние трябва да се погрижим да остане жива. Сега ще се вземеш в ръце и ще си напрегнеш мозъка. Защото, ако не го направиш, Кейт няма да оцелее.

Затворих очи и вдигнах глава.

Имах чувството, че всички грешки, които съм направил през живота си, се напластяват една върху друга като някаква кула, заплашваща да ме затрупа под себе си.

Запитах се как ли щеше да постъпи Кейт, ако ситуацията беше обратната — ако аз бях попаднал в капан и тя трябваше да се бори, за да ме спаси.

Отговорът беше ясен. Възхищавах се на Кейт. Беше умна и силна. Знаех точно как би постъпила. Щеше да стисне зъби, да си напомни, че е от Еджуотър, Ню Джърси, и че никой не бива да ѝ играе номера.

Задържах тази мисъл в съзнанието си, вдишах я в дробовете си. Не се съмнявах, че където и да се намираше сега, тя ще се съпротивлява. Ще се бори да оцелее. Аз просто трябваше да бъда силен като нея.

Поех си дълбоко дъх, станах от пейката и двамата с Хари тръгнахме към масата на защитата.

В американските съдилища има още едно неписано правило — пенсионираните съдии не се връщат към адвокатската практика. Това правило по принцип се спазваше с някои редки изключения, когато бивши съдии водеха битки в защита на стари клиенти, след като се бяха оттеглили от съдийския пост. Хари нямаше никакво намерение да се връща към адвокатската професия. Беше консултант към кантората ни. Само толкова.

Или поне така си мислеше той.

— Не мога да се справя сам. Трябва ми помощта ти — казах аз.

— Тук съм, Еди — кимна Хари, докато заемахме местата си на масата за защитата.

— Не, искам да кажа да се регистрираш като втори адвокат.

— Не би било редно…

— Няма закон, който да го забранява. Още днес следобед ще те регистрираме. Дотогава си предмет на моята застраховка, тъй като аз съм главен защитник.

— Еди, минали са двайсет години. Не знам…

— Ти водиш кръстосан разпит по-добре от мен. Нужен си ми. Няма да се справя сам.

Разстлах преписките по делото на Кари Милър върху масата пред нас в допълнение към двата айпада, в които се намираха всички документи в сканиран вид. Погледнах треперещите си пръсти. Хари извади от коженото си куфарче жълт бележник, автоматична писалка „Пеликан“ и шишенце с червено мастило. Постави писалката върху бележника, погледна я. Погледна и мен.

Кимна и взе в ръка писалката. Начерта хоризонтална линия в горния край на листа, после една вертикална, с която раздели страницата на две половини. Дясната за водене на бележки по казаното от обвинението и свидетелите, лявата за неговите коментари и възражения по тях. Като по учебник.

Хари се пресегна, сложи ръката си върху моята и стисна треперещите ми пръсти. Когато заговори, гласът му трепереше от напрежение.

— Хайде да спечелим това дело заради Кейт — каза той.