Съучастници

42. Блох

Раменете на Блох горяха.

Ръцете ѝ замръзваха. Бяха станали безчувствени от допира с лоста за смяна на гуми, който повдигаха и стоварваха с всичка сила върху леда. Лейк използваше козия крак и двамата заедно удряха настървено по ледения блок, обгръщащ отвсякъде чувала с трупа. Така постепенно бяха отстранили една педя от него. Оставаха още много педи.

Блох замахна с лоста и в момента на съприкосновението си с леда той се изплъзна от ръцете ѝ и издрънча на пода. Останала без дъх, тя духна в шепите си и разтри длани една в друга.

— Гръбнакът ми не издържа повече. Трябва да прекъсна за малко. Хайде, седни. Ако не си дадем почивка, ще се нараним — каза Лейк.

Блох вдигна лоста от пода и замахна към вътрешността на фризера. Лостът отново се изплъзна от ръцете ѝ и отскочи във въздуха.

— Стига! Поеми си дъх! — скара ѝ се той.

Твърде изтощена, за да отговори, Блох седна на пода и се облегна на фризера.

— Ти май наистина нямаш доверие на федералните? — каза тя. — Странно, като се има предвид, че си бил един от тях.

— Бях, да. Но никога в истинския смисъл на думата. В Бюрото имат определен манталитет, към който така и не успях да се нагодя за нищо на света.

— Какво имаш предвид?

— Е, нали разбираш? Изпълняване на заповеди, уважение към началството, съблюдаване на ведомствената политика. Такива работи. Аз не ги спазвах, ако ги смятах за погрешни. А в Бюрото много неща са погрешни, но никъде до такава степен, както в преследването на серийни убийци.

— Какво искаш да кажеш? — попита Блох.

— Цялостният им подход е погрешен. Профилът на един сериен убиец струва толкова, колкото анализаторът, който го е съставил. Ако се придържат изцяло към политиката на Бюрото, вероятно не струва нищо. Те си бяха въобразили, че могат да разкрият извършителя, ако анализират методите му и психологията на убийствата — теорията е, че могат да открият личностните му особености в действията му, но това не е начинът, по който постъпват хората. Един човек, който излиза нощем да убива хора, не проявява същите особености, които определят начина му на обличане или на разговор с клиентите иззад гишето на „Уолмарт“ през деня. Ние се нагаждаме към различни обстоятелства. Моето мнение е, че на местопрестъплението не търсиш човека, а само убиеца.

— Звучи логично — каза Блох. — Не е лесно да съставиш профил с този подход.

— Профилите тъй или иначе не вършат работа. В историята на ФБР колко профила според теб са отвели директно до залавянето на сериен убиец?

— Не знам. Петдесет? — предположи тя, после духна отново в шепите си и разтри длани, за да раздвижи кръвта в тях.

— Два.

— Два?

— Няма да те питам колко профила погрешно са изключили извършителя от списъка на заподозрените, но знам със сигурност за поне пет такива случая, като по-вероятно са над двайсет.

— Тогава защо изобщо поддържат Отдела за поведенчески анализи?

— За самореклама, а и преди петнайсетина години промениха всичко в него. Сега профилите се съставят въз основа на статистически анализ на престъпленията на деветдесет и двама серийни убийци. Вече си играят на числа, което е още по-безполезно.

— И как става това?

— Една от основните дилеми пред анализаторите сега е дали убиецът е местил трупа. Например, ако трупът е преместен, имало четиресет процента вероятност или убиецът, или баща му да е бил военен.

— Дрън-дрън.

— Тъй де. Този подход е фрашкан с проблеми, не на последно място и защото въпросната количествена стойност е публикувана от Бюрото. Ако аз бях сериен убиец, щях да проверя как категоризират и екстраполират тези характеристики, за да съставят профила, и да променя метода си на действие така, че да не съответства изобщо на личната ми история и демографски данни.

Блох не отговори.

— Другият проблем — продължи Лейк — е, че този анализ се базира на ограничена извадка от деветдесет и двама серийни убийци, които са били достатъчно глупави, за да се оставят да ги арестуват. Всеобщият консенсус сред експертите извън ФБР е, че сега в страната действат между петстотин и две хиляди серийни убийци. Аз не желая да ползвам метод на статистически анализ, който се основава на престъпниците, които сме заловили. Искам да намеря начин да открием онези, които не сме заловили.

Лейк пристъпи към фризера, вдигна лоста, нанесе пет бързи удара един след друг и изгреба с шепи още ледени отломки.

— Нали знаеш, че Сунг е разправил на Еди за случилото се при инцидента в онази фабрика за дрога? В един момент си спрял да се отбраняваш и просто си очистил един по един всички.

Лейк остави лоста и разтърка дланите си една в друга.

— Много хора си имат свои теории за случилото се — каза той. — Аз бях там, защото издирвах сериен убиец и бях получил сигнал от един федерално регистриран информатор. Около четири часа след като подаде сигнала, въпросният информатор бил намерен под Манхатънския мост, налапал дулото на гладкоцевна пушка. Краката и ръцете му били вързани със свински опашки. Правоохранителните органи връзват така заподозрените… имам предвид, федералните правоохранителни органи.

— Господи! — възкликна Блох.

— Някой от Бюрото е искал да вляза там слепешком; знаел е, че шансът ми да изляза жив е горе-долу колкото на „Милуоки Брюърс“ да спечелят Световната купа. Честно да ти кажа, и аз не знам как оживях. Бях прострелян на четири места и почти ми изтече кръвта. Една част от мен… Не знам как да го опиша. В един момент имах чувството, че не съм там. Че просто наблюдавам отстрани случващото се.

— Знаеш ли кой ти е заложил капана? — попита Блох, докато се изправяше на крака.

Лейк поклати глава.

— Но все някога ще науча. Когато казах на началниците си защо съм влязъл в сградата и какво се е случило с информатора, те веднага ме пенсионираха от ФБР. Не понасят скандалите. Не искат неприятности. Бранят своите.

Блох вдигна лоста за гуми и нанесе три резки удара по леда.

— Но ти си бил един от тях! — каза тя.

— Всъщност не. Не играех по правилата им. Бях аутсайдер, макар да им носех точки. Но шефовете не дават пет пари за точките, които им носиш, ако не им играеш по свирката.

Той замахна с всичка сила и стовари козия крак в центъра на ледения блок. Блох чу силен пукот и светна с фенерчето си вътре.

Лейк отмести с лоста парче лед, което тежеше може би двайсет килограма.

Вече имаха достъп до ципа, минаващ през центъра на чувала. Блох извади от ботуша си сгъваем нож и внимателно направи разрез в чувала — двайсетина сантиметра, колкото да стигнат с ръка през дупката в леда.

Докато тя държеше фенерчето, Лейк разкъса чувала.

Блох изпусна фенерчето във фризера, зави ѝ се свят. Подпря се на стените на сандъка и се наведе над отвора. Дъхът ѝ спря.

Много отдавна не беше плакала. Усети познатия прилив на ендорфини, онова надигане от стомаха към гърлото, лепкавия вкус в устата.

Затвори очи, като се бореше с порива си да рухне и да заплаче. После се изправи, извади мобилния си телефон и натисна бутона за Еди Флин.