Трескави сънища

53.

Паркингът и част от близката улица бяха оградени с полицейска лента. Тълпа репортери, новинарски екипи и камери гъмжеше зад синята полицейска барикада, заедно с чули оттук-оттам зяпачи и недоволни шофьори, които не можеха да изкарат колите си от мястото.

Хейуърд стоеше до Пендъргаст зад бариерите и гледаше как детективите вършат работата си. Пендъргаст я беше убедил против волята й, че трябва да останат цивилни и да не се намесват в разследването. Както и да не разкриват, че частния детектив е работил за тях. Хейуърд неохотно се съгласи: да признаят връзката си с Хъдсън би ги въвлякло в безкрайна писмена работа, разпити и трудности; това щеше да попречи на работата им и да ги изложи на медиен интерес. Изводът: това на свой ред би гарантирало, че никога няма да намерят нападателя на Вини и убиеца на този мъж – очевидно същия човек.

— Не разбирам – каза Хейуърд. – Защо върви след Хъдсън? Ето ни тук, разпитваме всички, бутаме се, разклащаме гърнето, а единственото, което той е направил, е че е взел някакви досиета за Джун Броуди.

Пендъргаст примижа на слънцето, очите му се присвиха, и не каза нищо.

Хейуърд стисна устни и насочи вниманието си към хората от съдебно-медицинския екип, които се бяха привели над горещия асфалт. Приличаха на морски раци, движещи се бавно по дъното на морето. Дотук бяха направили всичко правилно. Добросъвестно, като по учебник, без нито една погрешна стъпка, която би могла да посочи. Хората бяха професионалисти. И може би това не бе изненада; откровено публичното убийство на човек посред бял ден пред държавна сграда не се случваше всеки ден в Батон Руж.

— Да минем оттук – промърмори Пендъргаст. Тя го последва, когато той мина през тълпата и прекоси голямата поляна, ограждаща паркинга, насочвайки се към далечния край на Статистиката. Те спряха пред група тисови дървета, подрязани в удължени форми, напомнящи смачкани кегли за боулинг.

Хейуърд, изпълнена с внезапно подозрение, гледаше как Пендъргаст се приближава към храстите.

— Ето откъде е стрелял убиецът – каза той.

— Откъде знаете?

Той посочи утъпканата пръст около тисовете, покрита с дървесни стърготини.

— Лежал е на това място, следите от двуцевката му още се виждат.

Хейуърд погледна, без да се приближава много и, с известно усилие, най-после забеляза двете почти невидими вдлъбнатини в земята, където натрошените дървесни кори бяха избутани настрани.

— Пендъргаст, знаете ли, че имате възхитително въображение? Откъде, на първо място, знаете, че е стрелял точно оттук? Полицията явно смята, че изстрелът е дошъл от друга посока. – По-голямата част от полицейската активност беше фокусирана по улицата.

— Съдейки по местоположението на шапката. Силата на куршума е блъснала главата на една страна, но шапката е излетяла в резултат от рикоширането на вратните мускули.

Хейуърд завъртя очи.

— Доста неубедително.

Но Пендъргаст не слушаше. Той отново закрачи по поляната, този път по-бързо. Хейуърд тръгна, опитвайки се да го настигне.

Той пресече четиристотинте ярда открито пространство, ограждащо паркинга. Изкусно си проби път през тълпата и стигна до барикадите. Сребристите му очи отново се присвиха на яркото слънце, вглеждайки се в морето от паркирани коли. В ръцете му се появи малък бинокъл и той се огледа.

След това пусна бинокъла в сакото си.

— Извинете… офицери? – Той се наведе над барикадите, опитвайки се да привлече вниманието на двама детективи, които се съвещаваха, наведени над един клипборд.

Те усърдно го игнорираха.

— Офицери? Ало, извинете ме.

Един от мъжете погледна нагоре с явна неохота.

— Да?

— Елате тук, ако обичате. – Пендъргаст направи жест с бялата си ръка.

— Сър, в момента сме заети.

— Моля ви. Важно е. Имам информация.

Хейуърд беше изненадана и раздразнена от носовия му говор, който изглеждаше почти изчислен да провокира скептицизъм. Тя бе положила усилия да се докара пред местните ченгета – и последното нещо, което искаше, беше Пендъргаст да развали всичко.

Детективът се приближи.

— Видяхте ли как се случи?

— Не. Но виждам това. – Пендъргаст посочи към паркинга.

— Какво? – детективът проследи с поглед пръста му.

— Това бяло Субару. На дясната предна врата точно под ръба на прозореца има дупка от куршум.

Детективът присви очи и после се затътри между колите към Субаруто. Наведе се. Миг по-късно вдигна рязко глава, извика към екипа и помаха с ръка.

— Джордж? Джордж! Ела с хората тук. В тази врата има куршум!

Криминалистите изтичаха нататък, докато детективът отиде право към Пендъргаст, внезапно заинтересован, с присвити очи.

— Но как сте видели това?

Пендъргаст се усмихна.

— Имам отлично зрение. – Той се наведе. – И ако бъдете така добър да извините предположението на един неук, случаен наблюдател, бих казал, че – имайки предвид мястото на дупката от куршума и разположението на жертвата – може би си струва да изследвате храстите в югоизточния ъгъл на сградата като вероятно място, от което е дошъл изстрелът.

Очите на детектива проблеснаха, когато ги насочи към сградата и по траекторията, мигновено схващайки геометрията на ситуацията.

— Правилно. – Той махна на двама детективи да се приближат и им заговори с нисък глас.

Пендъргаст започна да се отдалечава.

— Сър? Само минутка, сър.

Но Пендъргаст вече не чуваше, смесен с развълнуваната тълпа. Той тръгна към сградата, следван от Хейуърд, задържана от движещата се маса хора. Но вместо да се насочи към паркираната им кола, той се обърна и влезе в Статистиката.

— Това беше интересен обрат – каза Хейуърд.

— Изглеждаше благоразумно да им бъде оказана някаква подръчна помощ. Всичко, което можем да получим, е добре дошло в този случай. Но, сигурен съм – продължи Пендъргаст, докато приближаваха рецепцията, – че нашият противник може току-що да е направил втория си погрешен ход.

— Който е?

Вместо да отговори, Пендъргаст се обърна към служителката:

— Интересува ни архивът на Джун Броуди. Може би още не е върнат в купчините – знам, че един господин го е гледал по-рано днес.

Докато жената вземаше папката от една количка, Хейуърд се обърна към Пендъргаст.

— Добре. Този път се предавам. Какъв е бил първият погрешен ход?

— Пропуснал ме е в „Пенумбра“ и вместо това е уцелил Винсънт.