Трескави сънища

57.

Докато стигнат до далечния край на двора на „Лонджитюд Фармасютикълс“, Хейуърд се почувства изтощена. Далкист беше сдържал думата си: бяха получили достъп до всичко – лаборатории, офиси, архиви. Бяха допуснати да минат дори през отдавна затворените сгради, потънали в боклуци. Никой не ги придружи, нито пък охраната им създаде затруднения; беше им дадена пълна свобода.

И не откриха абсолютно нищо. С изключение на няколко нискостоящи служители, никой в лабораторията не бе останал от времето преди фалита. В архивите на компанията, които стигаха десетилетия назад, не се споменаваше за никакъв проект върху птичи грип. Всичко изглеждаше от ясно по-ясно.

Което направи Хейуърд подозрителна. От практиката си бе научила, че всички – дори най-честните хора – имаха нещо за криене.

Тя погледна към Пендъргаст, докато вървяха по коридора на последната затворена сграда. Не можеше да разчете мислите му по студеното алабастрово лице.

Излязоха през отсрещната врата – пожарен изход, – която простена, когато я отвориха. Тя ги изведе на разбита циментова площадка и неравна поляна. Отдясно лежеше тясно езеро, изоставен блатист ръкав, заобиколен от плешиви кипарисови дървета, обрасли с испански мъх. Право напред през гъстите храсталаци Хейуърд можа да види тухлена стена, покрита с увивни растения, а зад нея – стърчаща, изгорена развалина, скрита в далечния край на двора, заобиколена от трите страни с тъмната непристъпност на блатото Блек Брейк. Зад развалината един кей, изгорял и разрушен, с редица от не повече от няколко пилона, пропадаше в тъмните води на блатото.

Заваля ситен дъждец и тревата скоро се намокри; ниско по небето се търкаляха зловещи облаци.

— Забравих си чадъра – каза Хейуърд, поглеждайки унилите влажни дървета.

Пендъргаст, който се взираше по посока на кея и блатото, бръкна в сакото си. О, не, помисли си тя, само не ми казвайте, че в него има и чадър. Но вместо чадър агентът измъкна малък пакет, съдържащ прозрачни найлонови дъждобрани, един за нея и един за него самия.

За няколко минути прецапаха през поляната към оплетените останки на стара ограда от мрежа, завършваща отгоре с тел. Вратата на оградата, разкривена и счупена, лежеше на земята и те се провряха през една тясна дупка. Оттатък се намираха руините на изгорялата сграда. И тя беше от жълти тухли, като останалите, но покривът бе рухнал, големи овъглени греди стърчаха към небето, рамките на вратите и прозорците представляваха черни дупки с обгорени следи отгоре. Широки килими от кудзу[30] пълзяха по стените и покриваха всички останали повърхности.

Хейуърд последва Пендъргаст през един разбит вход. Детективът спря да изследва лежащата на пода врата, както и самата рамка, а после клекна и започна да си играе с ключалката с някакви шперцове.

— Интересно – каза той, като се изправи.

Подът беше осеян с парченца дърво, а таванът горе отчасти бе хлътнал навътре, позволявайки на слабата светлина да проникне във вътрешността. Няколко лястовици изпърхаха в тъмнината и отлетяха с тревожни крясъци. Миризма на влага обгръщаше всичко. От черните греди капеше вода и образуваше локви по облицования някога с плочки под.

Пендъргаст измъкна малко фенерче от джоба си и освети наоколо. Движеха се във вътрешността, стъпвайки предпазливо по останки; тънкият лъч на фенерчето играеше насам-натам. Преминаха през един сводест вход и продължиха по стар коридор с обгорени стаи от двете страни. На пода се бяха смесили разтопено стъкло и алуминий, заедно с обгорена пластмаса и металните скелети на мебелите.

Хейуърд гледаше как Пендъргаст буквално прелита през тъмните стаи, проучва и оглежда. В един момент той спря пред останките на пълен шкаф и бръкна сред влажната маса от прогорени хартии на дъното на едно чекмедже, измъквайки ги. В средата листовете се бяха запазили цели и той избра няколко от тях.

— „Извършена доставка на Нова Джи“ — прочете гласно той върху един от документите. – Купчина стари митнически декларации.

— Нещо интересно?

Още ровене.

— Малко вероятно. – Като махна няколко обгорени части, той ги пъхна в самозалепващо се найлоново пликче, което на свой ред изчезна в джоба на сакото му.

Стигнаха до голямо централно помещение, откъдето изглежда бе тръгнал пожарът. Таванът липсваше и над развалините се стелеха килими от кудзу, оставяйки могилки и килнати на една страна стебла. Пендъргаст се огледа, после се приближи към едно от тях, протегна ръка, хвана лианата и я дръпна настрани, разкривайки скелета на стара машина, покрита с жици и механизми, чието предназначение Хейуърд не можеше да предположи. Той мина през стаята, издърпа още лиани, разкривайки и друго, стопено и превърнато в скелет, оборудване.

— Някаква идея какво е било това нещо? – попита Хейуърд.

— Един автоклав… инкубатори… а аз бих предположил, че това е било на времето центрофуга. – Той насочи светлината към голяма, полустопена купчина. – А тук имаме останки от ламинарен бокс. Това някога е било първокласна микробиологична лаборатория.

Той изрита встрани някакви парчета и вдигна нещо. То блестеше мътно на светлината и той го пъхна в джоба си.

— Рапортът за смъртта на Слейд – каза Хейуърд, – сочи, че тялото му било намерено в лабораторията. Тя трябва да е точно тук.

— Да. – Пендъргаст освети редица тежки, стопени сандъчета под едно покривало. – И точно тук е започнал пожарът. Химическия склад.

— Мислите, че е бил умишлено предизвикан?

— Определено. Огънят е трябвало да унищожи доказателствата.

— Откъде знаете?

Пендъргаст бръкна в джоба си, извади онова, което преди малко бе вдигнал от пода, и го подаде на Хейуърд. Беше лента алуминий, дълга три четвърти инча, очевидно избегнала пожара. Върху нея беше напечатан един номер.

— Какво е това?

— Неизползван пръстен за птичи крак. – Той го изследва внимателно, после го подаде на Хейуърд. – А също така и не от обичайните. – Той посочи към вътрешния ръб, където можеше ясно да се види една силиконова ивица. – Погледнете. Била е отчупена без съмнение от самонасочващ се трансмитер. Сега знаем как Хелън е проследила папагала. Питах се как е успяла да установи местонахождението на Дуейн, преди семейството да покаже каквито и да било симптоми на птичи грип.

Хейуърд му го върна.

— Ако не възразявате, ще ви попитам какво ви кара да мислите, че пожарът е бил умишлен? Рапортите бяха пределно ясни – не са намерени доказателства за катализатори или нечестна игра.

— Човекът, който е запалил този пожар, е бил топ химик, който е знаел какво прави. Има твърде много съвпадения, за да се вярва, че сградата е изгоряла случайно, веднага след спирането на проекта за птичия грип.

— Тогава кой я е подпалил?

— Бих насочил вниманието ви към силно защитената, някога труднопреодолима обикаляща ограда, специалните, почти неразбиваеми ключалки на вратите, прозорците, които преди са били зарешетени и покрити с матирани стъкла. Сградата, също така, е била отделена от останалите, едва ли не в блатото, защитена от всички страни. Този пожар със сигурност е бил подпален от някого отвътре. От човек с високо ниво на достъп.

— Слейд?

— Пироман да изгори в запален от самия него пожар не е нещо необичайно.

— От друга страна – каза Хейуърд, – пожарът може да е бил предумишлено убийство. Слейд, като шеф на проекта, е знаел прекалено много.

Бледите очи на Пендъргаст се върнаха бавно върху нея.

— И аз мисля така, капитане.

Те стояха в тишината, дъждът капеше през руините.

— Сякаш стигнахме до задънена улица – каза Хейуърд.

Пендъргаст мълчаливо извади найлоновото пликче с обгорената хартия и го подаде на Хейуърд. Тя го огледа. Едно от парчетата представляваше заявка за доставяне на петрита с написана на ръка бележка отдолу, „съгласно заповедта на Ч. Дж. С.“. И то бе подписано с един-единствен инициал: Ч.

— Ч. Дж. С.? Това трябва да е Чарлс Джей Слейд.

— Правилно. И представлява определен интерес.

Тя му го върна.

— Не съзирам важността му.

— Ръкописната бележка очевидно е на Джун Броуди, секретарката на Слейд. Онази, която извършва самоубийство от моста „Арчър“ седмица, след като Слейд умира. Освен това тази бележка, надраскана върху заявката, предполага, че тя не се е самоубила.

— Как, по дяволите, можете да го кажете?

— Случайно имам фотокопие на предсмъртната бележка от досието й в Статистиката, оставена в колата й точно преди тя да се хвърли от моста. – Пендъргаст извади лист хартия от джоба на сакото си и Хейуърд го разгъна. – Сравнете почерка с този на парчето, което току-що открихме: една съвсем рутинна бележка, нахвърляна в офиса й. Много любопитно.

Хейуърд забоде очи в едната, после в другата, като се връщаше отново и отново.

— Но почеркът е съвсем същият.

— Точно това, скъпи ми капитане, е толкова любопитно. – И той пъхна листа обратно в джоба си.