Трескави сънища

50.

Имението „Пенумбра“

Старият прислужник Морис отвори вратата за Хейуърд и тя влезе в тъмните предели на къщата. Отново си помисли колко точно си бе представяла мястото, от което произхожда Пендъргаст, западащата предвоенна аристокрация, от разнебитената къща до тъжния стар прислужник в официални дрехи.

— Насам, капитан Хейуърд – каза Морис като се обърна и посочи към салона с ръка. Тя влезе и завари Пендъргаст, седнал пред камината, с малка чашка до дясната си ръка.

— Шери?

Тя пусна куфарчето си на дивана и седна до него.

— Не, благодаря. Не е моят вид питие.

— Нещо друго? Бира? Чай? Мартини?

Тя погледна Морис, не й се искаше да го занимава, но беше изтощена от пътуването.

— Чай. Горещ и силен, с мляко и захар, ако обичате.

С кимане на глава прислужникът си излезе.

Пендъргаст се облегна и прехвърли крак върху крак.

— Как мина пътуването ви до Сиеста Кий и Сейнт Францисвил? – попита той.

— Продуктивно. Но първо, как е Вини?

— Доста добре. Преместването в частната болница не беше съпроводено с инциденти. И втората операция, замяната на клапата в аортата му със свинска, мина добре и той започва да се възстановява.

Тя си отдъхна и усети как от плещите й пада тежък товар.

— Слава богу. Искам да го видя.

— Както споменах преди, това няма да е много далновидно. Дори да му се обадите по телефона може да бъде лоша идея. Изглежда си имаме работа с много умен убиец – който, убеден съм, има някакъв вътрешен източник на информация за нас. – Пендъргаст отпи от шерито си. – Във всеки случай аз току-що получих лабораторните рапорти за перата, които откраднах от плантация „Оукли“. Птиците наистина са били заразени с вирус на птичи грип, но съвсем малката проба, която успях да получа, беше прекалено разредена, за да се култивира. Въпреки всичко изследователят, когото наех, направи важно наблюдение. Вирусът е невроинвазивен.

Хейуърд въздъхна.

— Ще трябва да ми го обясните.

— Крие се в човешката нервна система. Той е силно невровирулентен. И това, капитане, е последното парченце от пъзела.

Чаят пристигна и Морис наля една чаша.

— Продължавайте.

Пендъргаст се изправи и застана пред камината.

— Папагалският вирус разболява човека точно както всеки грипен вирус. И както много вируси, той се крие в нервната система като начин да избегне кръвния поток и така – човешката имунна система. Но ето тук приликите свършват. Защото този вирус също така оказва ефект върху нервната система. И ефектът е във висша степен необичаен: той повишава мозъчната активност, ускорява развитието на интелекта. Моят изследовател – един извънредно умен човек – ми каза, че това може да бъде причинено от увеличена пропускливост на нервните пътища. Виждате ли, вирусът прави нервните окончания малко по-чувствителни – кара ги да се възбуждат много по-бързо, по-лесно и с по-малко стимули. Горящи от нетърпение да действат, тъй да се каже. Но вирусът също така потиска производството на ацетилхолин в мозъка. И изглежда тази комбинация от ефекти в края на краищата разбалансира системата, поразявайки жертвата, като претоварва сензорните неврони с входящи импулси.

Хейуърд замръзна. Това беше прекалено, дори за обичайната задълбоченост на Пендъргаст.

— Сигурен ли сте?

— Ще бъде необходимо допълнително изследване, което да потвърди теорията, но това е единственият отговор, който пасва. – Той спря за малко. – Помислете сама за момент, капитан Хейуърд. Седите на диван. Усещате налягането на кожата срещу гърба си. Усещате топлината на чашата чай в ръката си. Можете да помиришете печеното агнешко филе, което ще ни бъде поднесено на вечеря. Можете да чуете различни звуци: щурци, пойни птици в дърветата, огъня в камината, Морис в кухнята.

— Разбира се – каза Хейуърд. – Какво имате предвид?

— Изпитвате всички тези усещания, и вероятно още стотици други, ако спрете и им обърнете внимание. Част от мозъка ви – таламусът, за да съм точен – действа като регулировчик, уверявайки се единствено, че съзнавате усещанията, които са важни в момента. Представяте ли си какво би било, ако нямаше регулировчик? Щяхте да бъдете бомбардирана постоянно от усещания, неспособна да игнорирате някое от тях. И ако за кратко това може да повиши когнитивната функция и креативност, за дълъг период то ще ви докара до лудост. В буквалния смисъл. Това се е случило на Одюбон. Случило се е и на семейство Дуейн – само че много по-бързо и силно. Вече подозирахме, че лудостта на Одюбон и на семейство Дуейн е била нещо повече от случайно съвпадение – просто нямахме връзката. До сега.

— Папагалът на Дуейн – каза Хейуърд. – Той също е имал вируса. Точно както папагалите, откраднати от плантация „Оукли“.

— Именно. Съпругата ми сигурно е открила този изключителен ефект случайно. Осъзнала е, че болестта на Одюбон трябва да го е променила дълбоко и като епидемиолог е разполагала със средствата да разбере защо. Гениалността й е била в осъзнаването, че това не е било само психическа промяна, причинена от досега със смъртта; това е било физическа промяна. Питате каква е била нейната роля във всичко това: имам причини да вярвам, че тя може, водена от най-добри намерения, да е занесла откритието си в някоя фармацевтична компания, която се е опитала да разработи лекарство от него. Лекарство за повишаване на творческата активност или това, което днес се нарича „умно“ хапче.

— И какво се е случило с това лекарство? Защо не е било разработено, според вас?

— Когато научим това, мисля че ще сме много по-близко до отговора на въпроса защо съпругата ми е била убита.

Хейуърд заговори отново, бавно:

— Разбрах днес, че Блеклетър е бил консултант в няколко фармацевтични компании, след като напуснал „Доктори с крила“.

— Отлично. – Пендъргаст отново закрачи. – Готов съм за рапорта ви.

Хейуърд накратко преразказа пътуването си до Флорида и Сейнт Францисвил.

— И Бласт, и Блеклетър са били убити с дванайсеткалиброва пушка със скъсена цев. Влязъл е в къщата, убил е жертвите, после напуснал мястото и взел няколко неща, за да изглежда като обир.

— Кои фармацевтични компании е консултирал Блеклетър?

Хейуърд отвори куфарчето си, извади кафяв плик, измъкна от него един лист и му го подаде.

Пендъргаст отиде до нея и го взе.

— Изровихте ли някои от предишните контакти или колеги на Блеклетър?

— Само един – снимка на стара изгора.

— Отлично начало.

— Като заговорихме за Бласт, има нещо, което не разбирам.

Пендъргаст остави снимката настрана.

— Да?

— Ами – съвсем очевидно е, че същият човек, убил Блеклетър, е убил и него. Но защо? Той не е имал нищо общо с този птичи грип, нали?

Пендъргаст поклати глава.

— Не, не е имал. И това е много добър въпрос. Предполагам, че е свързано с разговора, който Хелън някога е провела с Бласт. Бласт ми каза, че когато я попитал за „Черната рамка“ и какви са нейните причини да я иска, тя казала: „Не искам да я притежавам, искам само да я изследвам“. Сега знаем, че Бласт е казвал истината. Но, разбира се, който и да е организирал убийството на жена ми, не е можел да знае какво е било изречено в този разговор. Тя може да му е казала повече – може би много повече. За Одюбон и за птичия грип, например. И ако е така, от съображения за сигурност, Бласт е трябвало да умре. Не е бил голяма риба, но все пак е бил риба.

Хейуърд поклати глава.

— Това е ужасно.

— Наистина ужасно.

В този момент Морис влезе с израз на отвращение върху лицето.

— Господин Хъдсън е тук да ви види, сър.

— Изпрати го да влезе.

Хейуърд гледаше как един нисък, набит мъж с тренчкот, мека шапка и костюм на тънки райета, влезе в стаята с угоднически вид. Той изглеждаше с всеки свой сантиметър като карикатура на частен детектив от черен филм, какъвто очевидно мислеше, че е. Лора се зачуди, че Пендъргаст би могъл да има каквито и да било отношения с такъв тип.

— Надявам се, че не ви прекъсвам – мазно каза карикатурата, наведе глава и свали шапката си.

— Съвсем не, господин Хъдсън. – Тя забеляза, че Пендъргаст не я представи. – Носите ли списъка на фармацевтичните компании, за който ви помолих?

— Да, сър. И посетих всяка една от тях…

— Благодаря. – Пендъргаст взе списъка. – Моля ви, изчакайте в източния салон, където ще приема рапорта ви след малко. – Той кимна към Морис. – Настанете удобно господин Хъдсън с безалкохолна напитка. – Възрастният прислужник изведе мъжа в коридора.

— Какво, по дяволите, извършихте, че го направихте толкова… – Хейуърд търсеше правилната дума. – Смирен?

— Вариант на Стокхолмския синдром. Първо заплашвате живота му, след това с огромно великодушие го спасявате. Бедният човечец направи грешката да се скрие в гаража ми със заредено оръжие в един доста зле замислен опит за шантаж.

Хейуърд потрепера, спомняйки си ясно защо намираше Пендъргастовите методи за толкова отблъскващи.

— Както и да е, сега работи за нас. И първата задача, която му дадох, беше да направи списък на всички фармацевтични компании в радиус от петдесет мили около къщата на семейство Дуейн – по причина, че петдесет мили е най-голямото разстояние, което един избягал папагал би могъл да прелети. Единственото, което остава, е да го сравните с вашия списък от компании, консултирани от Блеклетър. – Пендъргаст вдигна двата листа хартия. Лицето му внезапно доби студен израз. Той свали листовете и очите му срещнаха нейните.

— Имаме съвпадение – каза той. – „Лонджитюд Фармасютикълс“.