Трескави сънища

67.

Внезапно Пендъргаст заговори.

— Това не е начинът да се отнасяте с една дама.

Тайни се завъртя към него.

— Не било начин да се държим така с дама ли? Аз пък мисля, че това е най-страхотният шибан начин!

Хор на одобрение. Хейуърд погледна морето от червени, потни, нетърпеливи лица.

— Искате ли да знаете какво мисля? – тихо произнесе Пендъргаст. – Мисля, че сте абсолютна свиня.

Тайни примигна.

— А?!

— Един тлъст, вонящ шопар – процеди Пендъргаст.

Тайни замахна с месестия си юмрук и го заби в слънчевия сплит на Пендъргаст. Агентът отвори уста и се преви напред. Тайни го удари отново на същото място и изкара въздуха от дробовете му.

После погледна надолу и плю върху него презрително.

— Тази работа много се проточи – промърмори той. После хвана блузата на Хейуърд и със силно дръпване накара копчетата да се разлетят.

Чу се нов хор на одобрение от околните лодки. Като извади един голям нож за дране от джоба на работния си комбинезон, Тайни го отвори и побутна встрани разкъсаната риза на Хейуърд с острието му, разкривайки сутиена й.

— Мили боже! – обади се някой.

Тайни изгледа лакомо щедрата гръд на Хейуърд. Тя преглътна мъчително и направи движение да се покрие с останалата без копчета блуза, но Тайни поклати глава, отблъсна ръцете й и прокара острието на ножа по сутиена. После – много бавно – вкара върха на ножа под плата между двете чашки. И дръпна рязко ножа към себе си, разрязвайки сутиена на две. Гърдите на Лора се залюляха и от тълпата се изтръгна нов рев на възхита.

Тя видя Пендъргаст да се изправя, като залиташе. Тайни бе прекалено зает, за да забележи.

Пендъргаст застана стабилно, навеждайки се тежко на една страна. После – с внезапно, едва забележимо движение – прехвърли тежестта си на другата страна. Лодката се наклони, извеждайки Тайни и Лари от равновесие.

— Хей, я по-полека…

Хейуърд видя блясък на стомана; Лари се преви на две със стон, стиснатата му ръка произведе един изстрел напосоки надолу; струя кръв обля дъното на лодката.

Тайни се обърна да се предпази, размаха бясно оръжието си във въздуха и стреля, но агентът се отмести бързо и куршумите го пропуснаха. Една пъргава ръка се уви около дебелия врат на Тайни и дръпна главата му назад, като допря малка кама в гърлото му; в същия момент Хейуърд го удари по ръката и той изпусна оръжието си.

— Не мърдай — просъска Пендъргаст, натискайки ножа във врата му. С другата си ръка той с лекота освободи своя „Лес Байер“ от колана на мъжа.

Тайни измуча и размърда огромното си туловище, като се опита да докопа с лапи Пендъргаст; ножът се заби по-дълбоко, завъртя се, проблясвайки; плиснаха няколко капки кръв и всички замръзнаха.

— Мръднеш ли – умираш – произнесе Пендъргаст.

Хейуърд гледаше ужасена, внезапно забравила за голотата си: Пендъргаст някак си бе успял да забие камата във врата на мъжа, разкривайки пулсиращата югуларна вена; острието на ножа вече бе пъхнато под нея и я повдигаше от раната.

— Само се опитай да стреляш по мен – и я смятай за срязана – каза Пендъргаст. – Падам – и я режа. Той мръдва – режа я. Докосваш я отново – режа я.

— Какво е това, по дяволите! – изхриптя Тайни ужасен, като въртеше очи. – Какво е направил? От загуба на кръв ли умирам?!

Мъртва тишина. Всички оръжия продължаваха да сочат към тях.

— Застреляйте го! – квичеше Тайни. – Застреляйте и жената! Какво правите?

Никой не помръдна. Хейуърд гледаше издутата, пулсираща вена, хлъзгава на блясъка на окървавеното острие.

Пендъргаст кимна към едно от големите странични огледала, закачено на планшира на водната шейна.

— Капитане, донесете ми онова огледало, ако обичате.

Хейуърд се застави насила да помръдне, прикривайки

се, доколкото може, и издърпа огледалото.

— Нагласете го удобно за Тайни.

Тя изпълни. Тайни се огледа в него и очите му се изцъклиха от ужас.

— Ама какво правите… Господи боже… моля ви, недейте… – Гласът му се разтрепера, кръвясалите му очи се разшириха още повече, едрото му тяло се закова.

— Всички оръжия в лодката на господин Тайни – произнесе Пендъргаст тихо, кимайки към празния воден съд, който се полюляваше до техния. – Всичко. Веднага.

Никой не помръдна.

Пендъргаст изтегли нагоре вената от кървящата рана с плоската част на ножа си.

— Направете каквото ви казвам или режа.

— Чухте го! – изхърка Тайни с уплашен, треперлив шепот. – Оръжията в лодката! Правете каквото ви казва!

Хейуърд продължи да държи огледалото. Мъжете, мърморейки, започнаха да подават оръжията си напред и да ги хвърлят в лодката. Много скоро плоското й дъно беше пълно с цял арсенал.

— Ножове, боксове, всичко.

Последва ново хвърляне.

Пендъргаст се обърна към мършавия мъж, Лари, който лежеше на дъното на лодката. Той кървеше от раната с нож в ръката и самонараняване с изстрел в крака.

— Свалете си ризата, ако обичате.

След кратко колебание мъжът с пъшкане изпълни нареждането.

— Дайте я на капитан Хейуърд.

Хейуърд взе потната, вмирисана дреха. Като се извърна от заобикалящите лодки, доколкото бе възможно, тя съблече скъсаната си блуза и срязания сутиен, и навлече окървавената риза.

Пендъргаст се обърна към нея.

— Капитане, ще се въоръжите ли?

— Този „ТЕК-9“ изглежда подходящ — каза Хейуърд, вдигайки оръжието от нахвърляната купчина. Тя го огледа, свали патронника, изследва го и го затвори отново. – Преправен на пълен автоматик. Оставени са достатъчно куршуми, за да надупчат всички тук веднага.

— Ефективен, макар и грубоват избор – каза Пендъргаст.

Хейуърд го насочи към групата.

— Още ли ви се иска да гледате безплатно шоу?

Тишина. Единственият звук беше накъсаното хлипане на Тайни. Сълзите се стичаха по лицето му, но той оставаше неподвижен като статуя.

— Боя се – каза Пендъргаст, – че вие, хора, направихте сериозна грешка. Тази жена наистина е капитан от отдел „Убийства“ на НПУ, а аз съм наистина специален агент от Федералното бюро за разследване. Тук сме по разследване за убийство, което няма нищо общо с вас или вашия град. Който и да ви е казал, че сме природозащитници, ви е излъгал. А сега: ще ви задам въпрос, само един, и ако получа отговор, който не ме удовлетворява, ще прережа шийната артерия на Тайни, а колежката ми, капитан Хейуърд, ще ви застреля тук като кучета. При самозащита, разбира се. Щом сме от силите на реда, кой ще ни опровергае?

Тишина.

— Въпросът е следният: господин Тайни, кой ви се обади и ви каза, че идваме?

Тайни не можа да отговори достатъчно бързо.

— Беше Вентура, Майк Вентура, Майк Вентура… – Той сдъвка думите между потиснатите хълцания.

— А кой е Майк Вентура?

— Един мъж, живее в Ита Бена, но идва тук често, порядъчен човек, с много пари, прекарва доста време в блатото. Той беше, дойде в заведението ми, каза ни, че сте природозащитници, че търсите начин да превърнете остатъка от Блек Брейк в резерват, да ни отнемете цялото препитание…

— Благодаря – каза Пендъргаст, – това е удовлетворително. Ето как ще стане. Колежката ми и аз ще продължим по пътя си в отлично оборудваната и заредена лодка на господин Тайни. С всичкото оръжие. А вие до един се прибирате вкъщи. Разбрано?

Нищо.

Той опъна ножа под вената.

— Може ли да получа отговор, моля?

Мърморене, кимане.

— Отлично. Виждате, че сега сме добре въоръжени. И мога да ви уверя, че и двамата знаем как да използваме тези оръжия. Капитане, ще се погрижите ли да демонстрирате?

Хейуърд насочи оръжието към група фиданки и натисна спусъка. Три кратки изстрела. Дръвчетата се залюляха бавно и паднаха във водата.

Пендъргаст издърпа ножа изпод вената.

— Ще ви трябват няколко шева, господин Тайни.

Дебелият мъж само изхълца.

— Бих ви посъветвал всички да го обсъдите помежду си и да излезете със симпатична, правдоподобна история за това как господин Тайни е прерязал шията си и как старият Лари се е прострелял в крака. Защото капитанът и аз трябва да изпържим една по-голяма риба и не искаме повече прекъсвания. Приемайки, че няма да ни безпокоите повече – и че ще оставите доста скъпата ми кола на мира — не виждаме необходимостта да повдигаме обвинения или да арестуваме някого – нали, капитане?

Тя кимна. Интересно как Пендъргастовият начин на действие започваше да придобива смисъл – тук, в средата на нищото, без подкрепление, пред една тълпа, която не искаше нищо повече от това да я изнасили серийно и да ги убие двамата, след което да хвърли телата им в блатото.

Пендъргаст се прехвърли в риболовната лодка, Хейуърд го последва, пробивайки си път между разнородната бойна техника. Като запали двигателя, Пендъргаст насочи лодката напред; околните лодки неохотно се разделиха и му дадоха да мине.

— Ще се видим с вас отново! – извика той. – Съжалявам да кажа, че няма да ви поканя там, където отиваме, защото може да е още по-неприятно.

После увеличи газта и лодката навлезе в най-широкия проток в края на ръкава, насочвайки се на юг в гъсталака от растителност под гаснещата вечерна светлина.