Трескави сънища

66.

Каналът се стесни и Пендъргаст изключи двигателя на водната шейна. Тишината, която последва, изглеждаше дори по-тежка, отколкото бе ревът на лодката.

Хейуърд го погледна.

— А сега какво?

Пендъргаст съблече сакото на костюма си, провеси го върху седалката си и измъкна един прът от стойката му.

— Прекалено тясно е за двигателя – не бихме искали да се закачи за някой клон при три хиляди оборота в минута. Боя се, че ще се наложи да гребем.

Той зае позиция на кърмата и оттласна лодката напред покрай един изоставен „влекач“ за извозване на дървени трупи, с надвиснали над него кипарисови клони и гъстак от водно тупело. Беше късен следобед, но блатото вече тънеше в дълбока сянка. Отгоре нямаше и намек за слънце, само обгръщащи одеяла от зелено и кафяво, напластени едно върху друго. Сега звукът на насекоми и птици се усили, за да запълни празнотата от двигателя: странни викове, писъци, чуруликане, жужене и крясъци.

— Аз ще поема, когато се наложи да си починете – каза Хейуърд.

— Благодаря, капитане. – Лодката се плъзна напред.

Тя се консултира с двете карти, сложени една до друга: картата на Тайни и разпечатката от „Гугъл Ърт“. След два часа те бяха на може би половината път до Спениш Айлънд, но най-гъстата, прилична повече на лабиринт част на блатото, лежеше напред, отвъд малко пространство открита вода, отбелязано на картата като „Малкия ръкав“.

— Какъв е планът ви, след като отминем ръкава? – посочи Хейуърд разпечатката. – Там изглежда доста тясно. И няма канали за дървени трупи.

— Вие ще поемете гребането, а аз ще навигирам.

— И как точно възнамерявате да го правите?

— Теченията са от изток на запад, към река Мисисипи. Стига да се държим в западното течение, никога няма да стигнем до задънена улица.

— Не видях и най-слаб признак за течение, откак сме тръгнали.

— Има, има.

Хейуърд удари един звънтящ комар. Раздразнена, тя изстиска огромно количество репелент против насекоми върху ръцете си и го размаза по врата и лицето си. Напред вече можеше да види през ръбестите дънери на дърветата блясък на слънчева светлина.

— Ръкавът – каза тя.

Пендъргаст подкара лодката напред и дърветата изтъняха. Внезапно те излязоха в открити води, стряскайки семейство белочели водни кокошки, които бързо отлетяха, пляскайки с крила ниско по водата. Той закачи пръта и запали двигателя, шейната отново се понесе по гладката като огледало повърхност на ръкава, насочвайки се към непроходимата плетеница от зелено и кафяво в западния му край. Хейуърд се облегна назад, наслаждавайки се на хладния полъх на въздуха и на относителната откритост на пространството след клаустрофобичността на блатото.

Когато разклонението се стесни отново – твърде скоро – Пендъргаст намали скоростта. Минути по-късно спряха пред сложен лабиринт от заливи, които сякаш отиваха във всички посоки, скрити от плевели и водни зюмбюли.

Хейуърд погледна картата, после разпечатката, и сви рамене:

— По кой от тях? – попита тя.

Пендъргаст не отговори. Двигателят работеше на празен ход. Внезапно той завъртя шейната на сто и осемдесет градуса и даде газ; в същия момент Хейуърд чу боботене от всички страни около тях.

— Какво е това, по дяволите? – промърмори тя.

Водната шейна се откъсна напред с рев, обратно по посока на отворения ръкав, но беше прекалено късно: дузина лодки с мощни извънбордни двигатели излязоха с ръмжене от тъмното блато от двете страни на тесния канал, блокирайки отстъплението им.

Пендъргаст извади оръжието си и стреля в най-близката лодка; капакът на двигателя й отхвърча. Хейуърд измъкна собствения си пистолет в отговор на стрелбата по пропелера на водната им шейна; с едно силно „прас“ пропелерът се разцепи, разбивайки огромната клетка; шейната им забави и се залюля странично, спирайки във водата.

Хейуърд се прикри зад една седалка, но скоро осъзна, че ситуацията е безнадеждна. Бяха попаднали в засада и сега бяха наобиколени от лодки за лов на костур, с най-малко трийсет човека в тях, всички въоръжени, всички с насочени към тях оръжия. А в лодката начело стоеше Тайни с полуавтоматичен „ТЕК-9“ в тлъстите си лапи.

— Хей, вие двамата, изправете се! – подвикна той. – Ръце над главата, бавно и кротко! – Това беше придружено от предупредителен изстрел над главите им.

Хейуърд погледна Пендъргаст, също приведен зад седалката. Кръв се стичаше от една дълбока прорезна рана върху челото му. Той кимна кратко, после се изправи с ръце над главата, пистолетът висеше на палеца му. Хейуърд направи същото.

С ръмжене Тайни приближи отстрани лодката си; в носа й стоеше един мършав мъж с насочена към тях пушка. Тайни се прехвърли в шейната им и тя се наклони от тежестта му. Пресегна се и взе пистолетите от ръцете им. Изследвайки „Лес Байер“-а на Пендъргаст, той изсумтя одобрително и го пъхна в колана си. Взе „Глок“-а на Хейуърд и го хвърли на пода на лодката си.

— Браво, браво. – Той се ухили и изплю солидна порция тютюнев сок във водата. – Не знаех, че вие, природозахцитниците, разчитате на пистолети.

Хейуърд го погледна.

— Правите сериозна грешка – каза тя равно. – Аз съм капитан от отдел „Убийства“ в Нюйоркското полицейско управление. И ще ви помоля да свалите оръжието си, иначе ще си носите последствията.

Мазна усмивка цъфна върху лицето на Тайни.

— Така ли било?

— Ще смъкна едната си ръка, за да ви покажа значката си – каза Хейуърд.

Тайни направи стъпка напред.

— Не, благодаря, ще си я взема сам. – Като държеше оръжието си до главата й, той бръкна и заопипва джобовете на ризата й, първо единия, после другия, наслаждавайки се на процеса.

— Циците са истински – избоботи той и избухна в дрезгав смях. – Освен това си ги бива, грамадите, мамка му.

Той бръкна в джоба на панталона й и най-после измъкна портфейла със значката й. Отвори го.

— Ей, я вижте тук!

Вдигна значката и я показа наоколо. После сам я разгледа, присвивайки влажните си устни.

— Капитан Л. Хейуърд, пише тук. Отдел „Убийства“. Има даже и снимка! Поръчали сте да ви я изпратят от книжка с комикси?

Хейуърд отвърна на погледа му. Можеше ли наистина да е толкова тъп? Това я разгневи.

Тайни затвори портфейла, протегна ръка назад, направи движение сякаш избърсва огромния си задник с него и го хвърли във водата с плясък.

— Ето какви мисля аз за значката ти — каза той. – Лари, ела тук и претърси този.

Жилавият мъж се качи на водната шейна и се приближи до Пендъргаст.

— Никакви глупости, иначе ще изпразня това нещо в теб – каза той и посочи оръжието си. – Кротко.

Той започна да претърсва Пендъргаст. Извади втори пистолет, някакви инструменти, документи и неговата значка.

— Я дай да видя – каза Тайни.

Мъжът на име Лари му я подаде. Тайни я изследва, изплю тютюн върху нея, затвори я и я хвърли във водата.

— Поредните боклуци. Вие, хора, сте нещо друго, знаете ли го?

Хейуърд усети дулото да се забива отстрани в главата й.

— Наистина – каза Тайни и гласът му стана по-силен.

— Идвате тук, дрънкате ни някакви глупости за птици, а после си мислите, че някакви фалшиви значки ще ви спасят жалките задници. Така ли ви казаха да направите, ако има непредвиден случай? Нека ви кажа нещо: знаем кои сте и защо сте тук. Само че няма да откъснете и един инч от блатото ни. Това е нашата земя, от нея живеем. От нея баба ми е изхранвала баща ми, от нея храня и аз децата си. Това не ти е някакъв Диснилед за янки с каяци. Това е нашето блато.

От околните лодки се надигнаха одобрителни възгласи.

— Извинете, че прекъсвам малката ви реч – каза Хейуърд, – но аз наистина съм полицай, а той е агент от ФБР, и за ваша информация вие сте арестувани. Всички вие.

— О-о-о! – проточи Тайни и доближи тлъстото си лице към нейното. – Ко-о-о-лко съм уплашен. – Миризма на уиски и стар лук облъхна Хейуърд.

Той се огледа.

— Хей! Може би трябва да си организираме тук един малък стриптийз, какво ще кажете? – Тайни хвана собствените си, твърде големи за мъж гърди, и ги потърка.

Викове на одобрение, дюдюкане, крясъци.

— Я да видим малко истински свирки.

Хейуърд погледна Пендъргаст. Лицето му беше напълно неразгадаемо. Мършавият мъж на име Лари държеше пушка до главата му и още две дузини пушки сочеха в тяхна посока.

Тайни се пресегна и дръпна яката на блузата на Хейуърд, опитвайки се да я откъсне; Хейуърд се отскубна и копчетата изхвърчаха.

— Браво! – каза Тайни, после я удари през лицето, изпращайки я на пода на шейната.

— Стани – заповяда той под звуците от смях. Тайни не се смееше. Тя се изправи със зачервено лице и той притисна дулото към ухото й. – Добре, кучко. А сега сама си съблечи блузата. За момчетата.

— Върви по дяволите! – сопна се Хейуърд.

— Направи го – промърмори Тайни, притискайки още дулото към ухото й. Тя усети, че руква кръв. Блузата й вече беше наполовина скъсана.

— Направи го!

Тя доближи трепереща ръка към едно копче и започна да го разкопчава.

— Уха! – раздадоха се викове. — А така!

Тя хвърли кос поглед към Пендъргаст. Агентът остана неподвижен, безизразен. Какво се въртеше в главата му?

— Разкопчавай, разкопчавай, дай им да глътнат малко въздух! – извика Тайни, забивайки още по-силно дулото.

Тя разкопча копчето и се зае със следващото.