Трескави сънища

8.

Д’Агоста стоеше малко несигурно в коридора на спретнатия апартамент с две спални, който делеше с Лора Хейуърд. На практика това бе нейният апартамент, но напоследък той бе започнал да дава половината от наема. След месеци най-после я бе склонил да отстъпи. Сега силно се надяваше, че този внезапен обрат на събитията няма да съсипе всички огромни усилия, които бе положил, за да възстанови отношенията им.

Погледна през вратата към спалнята на домакинята. Хейуърд седеше в леглото, възхитителна, въпреки че будилникът я бе събудил рязко само четвърт час по-рано. Часовникът на тоалетната масичка показваше шест без десет. Удивително, как целият му живот се беше преобърнал с главата надолу само за час и половина.

Тя отвърна на погледа му с неразгадаемо изражение.

— Значи така? Пендъргаст изниква от нищото с тази откачена история и хоп! – ти му позволяваш мистериозно да те отвлече нанякъде?

— Лора, той току-що е открил, че съпругата му е била убита. Смята, че съм единственият, който може да му помогне в тази работа.

— Да му помогне? Какво ще кажеш да си помогне сам? Знаеш, че още се опитваш да се измъкнеш от дупката, в която пропадна по време на случая „Диоген“ – дупка, която впрочем именно Пендъргаст ти изкопа.

— Той ми е приятел – възрази Д’Агоста. Но това прозвуча неубедително дори за собствените му уши.

— Не мога да повярвам. – Тя разтърси дългата си черна коса. – Когато си легнах, бяха те извикали за рутинно убийство. Сега се събуждам и те намирам да си опаковаш багажа за пътуване – и дори не можеш да ми кажеш кога ще се върнеш?

— Скъпа, няма да трае дълго. Работата ми тук е важна и за мен.

— Ами аз? Какво ще стане с мен? Работата не е единственото нещо, с което се разделяш.

Д’Агоста пристъпи в стаята и седна на ръба на леглото.

— Заклех се, че никога няма да те излъжа отново. Затова ти казвам всичко. Виж – ти си най-важното нещо в живота ми. – Той си пое въздух. – Ако ми кажеш да остана, ще остана.

В продължение на минута тя го гледаше. После изражението й омекна и тя поклати глава.

— Знаеш, че не мога да го направя. Нали виждам в какво състояние си. Не мога да застана между теб и тази… тази работа.

Той взе ръката й.

— Ще се върна възможно най-скоро. Ще ти се обаждам всеки ден.

Тя зави зад ухото си един кичур коса.

— Каза ли вече на Глен?

— Не. Дойдох право тук от апартамента на Пендъргаст.

— Ами, по-добре ще е да му се обадиш и да съобщиш новината, че излизаш в отпуск с неизвестна засега дата на връщане. Нали осъзнаваш, че може да каже „не“ – и тогава какво?

— Това е нещо, което просто трябва да направя.

Хейуърд отхвърли завивките и провеси крака от леглото. Когато проследи движенията й с очи, Д’Агоста усети внезапно, че го залива желание. Как би могъл да остави тази красива жена дори за ден – камо ли пък за седмица, месец… или година?

— Ще ти помогна да се приготвиш – каза тя.

Той прочисти гърлото си.

— Лора…

Тя притисна пръст в устните му.

— По-добре ще е да не казваш нищо повече.

Той кимна.

Тя се наведе към него и го целуна леко.

— Обещай ми само едно.

— Всичко.

— Обещай ми, че ще се грижиш за себе си. Нямам нищо против, ако Пендъргаст бъде убит, докато разследва фалшиви следи. Но ако на теб се случи нещо, ужасно ще се ядосам. И знаеш колко лошо може да стане.