Трескави сънища

79.

Малфурш, Мисисипи

Пригодената за нуждите на флота лодка с Пендъргаст на руля се плъзна в един незает хелинг през залива от доковете зад „Тайни’с Бейт енд Бар“. Слънцето, което се издигаше нагоре, сипеше неестествена за сезона горещина и влага във всяко ъгълче на калния бряг.

Като изскочи, Пендъргаст завърза лодката и помогна на Хейуърд да стъпи на кея, после й подаде патериците.

Макар да бе късна сутрин, отсреща, откъм разнебитения бар на Тайни, се носеше дрънкане на кънтри музика. Пендъргаст извади дванайсеткалибровата ловджийска пушка-помпа на Джун Броуди и я вдигна над главата си.

— Какво правите? – попита Хейуърд, като се мъчеше да пази равновесие с патериците.

— Привличам вниманието на всички. Както споменах преди, имаме недовършена работа тук. – Отекна силен гърмеж, когато Пендъргаст стреля във въздуха. Миг по-късно хората се изсипаха от заведението навън като стършели от кошер, мнозина от тях с бири в ръце. Тайни и Лари не се виждаха никъде, но останалите от тълпата, забеляза Хейуърд, бяха в пълен състав. Хейуърд си спомни похотливите им, потни лица със следи от повръщано. Голямата група се беше втренчила в двете фигури. Двамата с агента се бяха измили, преди да напуснат Спениш Айлънд, и Джун Броуди бе дала на Хейуърд чиста блуза, но тя знаеше, че сигурно изглеждат мръсни.

— Елате тук, момчета, и вижте какво става! – извика Пендъргаст, като прекоси площадката към бара на Тайни и втората редица докове.

Неуверено и предпазливо тълпата тръгна към тях. Най-накрая един мъж, по-куражлия от останалите, пристъпи напред. Беше едър, с вид на бедняк, с дребно като на пор лице върху голямо, безформено тяло. Той ги изгледа с присвити сини очи.

— Какво искате сега, по дяволите? – каза той, приближавайки, като хвърли кутията от бира във водата. Хейуърд го позна – беше един от онези, които надаваха шумни одобрителни викове, когато сутиенът й беше разрязан на две.

— Казахте, че ще ни оставите на мира – провикна се някой.

— Казах, че няма да ви арестувам. Не съм казал, че няма да се върна да ви безпокоя.

Мъжът подръпна нагоре панталона си.

— Вече ме безпокоите.

— Отлично! – Пендъргаст стъпи на дока зад „Тайни’с“, пълен с лодки от всякакъв вид. Хейуърд позна повечето от тях от вчерашната засада. – А сега: кой от тези прекрасни водни съдове е на Лари?

— Не е твоя работа.

Пендъргаст небрежно наклони оръжието надолу, насочвайки го към една близка лодка и дръпна спусъка. Над езерото отекна силен гърмеж, лодката се разклати от изстрела, който вдигна нагоре пръски вода и остави дванайсетинчова дупка в облицования й с алуминий корпус. В нея нахлу кална вода и скоро носът на лодката се наклони надолу.

— Какво правиш… по дяволите? – изкрещя един мъж от тълпата. – Това е моята лодка!

— Съжалявам, помислих, че е на Лари. А сега; коя е на Лари? Тази ли? – Пендъргаст насочи пушката към следващата лодка и стреля. Вдигна се пореден гейзер мътна вода, опръска тълпата, лодката подскочи и веднага започна да потъва.

— Кучи син! – извика друг мъж. – „Леджънт 2000“ е на Лари! Онази ей там! – Той посочи една плоскодънна лодка в края на хелинга.

Пендъргаст се приближи и я инспектира.

— Хубаво. Кажете на Лари, че това е задето ми хвърли полицейската значка в блатото. – Още един изстрел, който проби извънбордовия двигател; обшивката излетя. – А това е задето е такъв долен тип. – Втори изстрел уцели трегера, вдигайки гейзер. Кърмата се напълни с вода, носът се вдигна нагоре, двигателят потъна.

— Исусе Христе! Този е луд!

— Наистина. – Пендъргаст тръгна по дока и се прицели в следващата лодка. – Това пък е задето ни изпратихте в погрешна посока. – Бум!

Още една нехайна стъпка.

— Това е за двата юмрука в слънчевия сплит.

Бум!

— Това е задето се изхрачихте върху мен.

Бум! Бум! Потънаха още две лодки.

Пендъргаст извади пистолета си и го подаде на Хейуърд.

— Дръж ги под око, докато презаредя.

Той извади шепа патрони от джоба си и ги натъпка в пълнителя.

— А това е най-специалният подарък – заради това, че уважаваната ми колежка бе унизена и съблечена пред похотливите ви погледи. Както казах преди, не това е начинът да се държите с една лейди. – Докато вървеше по кея, той стреляше в дъното на всяка от останалите лодки, една след друга, спирайки колкото да презареди. Тълпата гледаше шокирана, в пълна тишина.

Пендъргаст спря пред групата потни, треперещи, подпийнали мъже.

— Има ли още някой в бара?

Никой не отговори.

— Не може да правите това – обади се един с дрезгав глас. – Не е законно.

— Може би някой трябва да се обади на ФБР – подхвърли Пендъргаст. Той се отправи към вратата на „Тайни’с“, отвори я и надникна вътре. – Мадам? – каза той. – Ако обичате, излезте.

Една объркана жена с обезцветена руса коса и огромни, лакирани в червено нокти, изхвърча отвътре и хукна към паркинга.

— Изгубихте си тока! – извика Пендъргаст след нея, но тя продължи, накуцвайки като сакат кон.

Пендъргаст изчезна в бара. Хейуърд, с пистолет в ръката, го чуваше да отваря и затваря врати и да вика. Накрая се показа.

— Няма никой. – Заобиколи, мина отпред и изгледа тълпата. – Моля всички да се изтеглят на паркинга и да се прикрият зад онези паркирани коли.

Никой не помръдна.

Буум! Пендъргаст стреля над главите им и те припряно се юрнаха към мръсния паркинг. Пендъргаст отиде зад сградата и се прицели в голямата цистерна с пропан, сгушена до магазина за стръв. Той се обърна към Хейуърд.

— Капитане, може би ще ни е необходима проникващата мощ на този четирийсет и петкалибров патрон, така че нека стреляме едновременно на три.

Хейуърд зае позиция. Току-виж съм свикнала с „методите“ на Пендъргаст, помисли си тя, целейки се в голямата бяла цистерна.

— Едно…

— По дяволите, не! – чу се един глас.

— Две…

— Три!

Стреляха едновременно, оръжията отскочиха силно. В същия миг страхотна експлозия разцепи пространството и те бяха връхлетени от мощна вълна горещина и свръхналягане. Цялата постройка изчезна, погълната от едно огнено кълбо. От него се извиха шлейфове пушек, разлетяха се останки и заваляха около тях като димящ дъжд – гърчещи се гъсеници, буболечки, горящи личинки, парчета дърво, влакна за въдици, жици, строшени въдичарски пръти, счупени бутилки, свински крачета, туршия, резенчета лимон, подложки за чаши и експлодирали бирени кутийки.

Огненото кълбо се издигна в миниатюрен облак във формата на гъба, докато останките продължаваха да се сипят. Постепенно, когато пушекът се вдигна, горящият остатък от бара се показа пред погледите им. Всъщност не беше останало нищо.

Пендъргаст преметна пушката през рамото си и тръгна по кея към Хейуърд.

— Капитане, да тръгваме ли? Мисля, че е време да посетим Винсънт. С полицейска охрана или не, ще се чувствам по-добре, след като го преместим другаде – може би на някое потайно място, недалеч от Ню Йорк сити, където няма да отделяме очи от него и лично ще се погрижим да се оправи.

— Амин, дай боже. – Хейуърд си помисли с плахо облекчение, колко ще е хубаво занапред да не работи с Пендъргаст. Тази наслада й беше дошла една идея в повече.