Трескави сънища

61.

Имението „Пенумбра“

Тъмнината покри с мантията си старото имение. Тежки облаци затъмниха пълната луна и одеяло от неестествена за сезона горещина легна над късно-зимния пейзаж. Дори блатните насекоми изглеждаха сънливи, прекалено лениви, за да се обадят.

Морис премина тихо през първия етаж на плантаторската къща, надниквайки в различните стаи и уверявайки се, че прозорците са затворени, лампите – угасени и всичко е наред. Като спусна резето на входната врата и завъртя ключа, той отново плъзна поглед наоколо и след това тръгна към стъпалата.

Звънът на телефона от масичката в коридора наруши тишината.

Морис го погледна стреснато. Тъй като продължаваше да звъни, той забърза натам и протегна възлестата си и покрита с вени ръка към слушалката.

— Да?

— Морис? – Беше гласът на Пендъргаст. Имаше лек, но постоянен страничен шум, като порив на вятър.

— Да? – произнесе Морис отново.

— Исках да ви уведомя, че тази вечер изобщо няма да се приберем вкъщи. Уверете се, че сте пуснали резето на кухненската врата.

— Много добре, сър.

— Можете да ни очаквате по някое време утре вечер. Ако се наложи да закъснеем още, ще ви се обадя.

— Разбрах. – Морис направи пауза за момент. – Къде отивате, сър?

— Малфурш. Малко градче край блатото Блек Брейк.

— Много добре, сър. Лек път.

— Благодаря ви, Морис. Ще се видим утре.

Линията прекъсна и Морис остави слушалката. Спря за момент, загледан в нея, като мислеше. После я вдигна отново и набра един номер.

Телефонът звънна няколко пъти, преди един мъжки глас да отговори.

— Ало? – каза Морис. – Господин Джъдсън, сър?

Гласът в другия край отговори утвърдително.

— Обажда се Морис от плантация „Пенумбра“. Добре съм, благодаря. Да. Да, току-що се чух с него. Те тръгват към блатото Блек Брейк. В един град на име Малфурш. При положение, че се безпокоите за него, помислих си, че ще искате да знаете. Не, не каза защо. Да. Много добре, сър. Пак заповядайте. Лека нощ.

Той отново остави слушалката, после отиде в дъното на къщата и затвори кухненската врата, както му беше наредено. След един последен поглед се върна в главния коридор и се изкачи по стълбите към втория етаж. Нямаше по-нататъшни прекъсвания.