Трескави сънища

32.

Изровеното шосе през гората Пини излезе на голяма поляна в края на едно мангрово мочурище. Стрелецът паркира Рейндж роувъра на поляната и извади пушката, папка и раница от багажника. Занесе ги до малко възвишение в средата на поляната и ги сложи в преплетените треви. Взе една книжна мишена от папката и прекоси поляната до мочурището, като броеше крачките си. Пладнешкото слънце пронизваше през кипарисовите дървета, хвърляйки петна от светлина по зелено-кафявата вода.

Като избра един гладък, широк ствол, стрелецът забоде мишената към дървото и я закова с тапицерски чук. Беше топъл ден като за зима, мирисът на вода и изгнило дърво се издигаше от мочурището, ято шумни врани грачеха и кряскаха в клоните. Най-близката къща се намираше на десет мили. Нямаше и полъх от вятър.

Той се върна до мястото, където беше оставил принадлежностите си, изброявайки стъпките си отново, доволен че мишената е отдалечена на сто ярда.

Отвори твърдия калъф и извади пушката от него: Ремингтън 40-XS. С теглото си от седем и половина килограма, това беше масивно оръжие, но голямото му предимство беше изключителната точност. Стрелецът не беше го използвал от доста време, но сега беше почистено, смазано и в пълна готовност.

Той коленичи и го положи на коляното си, след което го нагласи на стойката с изщракване. Легна в тревата, намести пушката пред себе си и се увери, че е напълно стабилна и няма да поддаде. После замижа с едно око, а с другото погледна през оптичния мерник към мишената, закрепена на дървото. Дотук добре. Бръкна в задния си джоб, извади кутия с 0.308-калиброви патрони „Уинчестър“ и я остави от дясната си страна на тревата. Измъкваше патроните един по един и методично зареди четири, докато вътрешният магазин се запълни. После отново долепи око към визьора.

Прицели се в мишената като дишаше бавно, оставяйки сърдечния си ритъм да се успокои. Едва доловимото потрепване на оръжието, доказателство за което бе движението на мишената спрямо кръстчето на мерника, спря, щом тялото му се отпусна напълно. Той постави пръст върху спусъка и го натисна леко, издиша, преброи ударите на сърцето си и стреля между два. Чу се пукот и пушката леко отскочи. Той изхвърли празната гилза, възстанови дишането си, изчака да се успокои отново и повторно дръпна спусъка. Звукът от изстрела сякаш потъна в блатистите равнини. Още два изстрела изпразниха оръжието. Той се надигна, събра четирите гилзи, пъхна ги в джоба си и се запъти да огледа мишената.

Дупките се намираха сравнително близо една до друга, достатъчно, за да издълбаят неправилен отвор вляво малко под центъра на мишената. С помощта на пластмасова линийка, която измъкна от джоба си, стрелецът измери отклонението, обърна се и прекоси обратно ливадата, като се движеше бавно, за да не се задъхва. Отново легна на земята, взе пушката в ръце и направи необходимите корекции в съответствие с измерванията си, за да отчете посоката на вятъра и особеностите на терена.

Още веднъж с неимоверна прецизност изстреля четири патрона. Този път изстрелите бяха попаднали точно в центъра, почти в една-единствена точка. С чувство на удовлетворение стрелецът свали мишената от дървото, уви я и я прибра в джоба си.

След това застана в средата на поляната и зае позиция за стрелба. Беше дошло време за малко забавление. При първите му изстрели ято врани се бе надигнало с шум и бе кацнало на около триста метра от края на поляната. Сега ги виждаше да кълват семена, скупчени на земята под висок жълт бор.

Погледна през мерника, избра една врана и я проследи, докато разтърсваше с човка една шишарка. Показалецът му се сви върху извития метал, изстрелът прокънтя и птицата изчезна във вихрушка от черна перушина, изпръсквайки ствола на близкото дърво с червена плът. Останалите от ятото се вдигнаха с грак към синьото небе и отлетяха над дърветата.

Мъжът потърси с очи друга мишена, този път целейки се към мочурището. Той бавно претърси с поглед ръба на водата, докато я откри: голяма жаба на около сто и петдесет ярда, която си почиваше върху едно листо на лилия. Отново се прицели, отпусна се и стреля; розов облак, примесен със зелена вода и парченца от лилиевото листо се вдигна нагоре, пресече като дъга слънчевата светлина и грациозно се върна във водата. Третият куршум отнесе главата на една водна змия, която се замята във водата в на- празно усилие да избяга.

Още един куршум. Нуждаеше се от нещо наистина предизвикателно. Огледа се, претърсвайки мочурището с невъоръжено око, но стрелбата беше разтревожила дивите животни и нищо не се виждаше. Трябваше да почака.

Върна се обратно към Рейндж роувъра и измъкна мек брезентов калъф с пушка от багажника, разкопча ципа му и извади една SZ „Бобуайт“, успоредна двуцевка с пълнител за 12 изстрела и гравиран по поръчка приклад. Това беше най-евтината ловджийска пушка, която притежаваше, но въпреки това бе отлично оръжие и страшно не му харесваше онова, което трябваше да направи сега.

Претършува роувъра, извади преносимо менгеме и ножовка с чисто ново острие.

Сложи пушката върху коленете си и поглади цевите, изтърка ги с малко машинно масло и опъна една хартиена мерителна лента по дулото. Като отбеляза едно място с нокът, той опря ножовката до него и продължи да работи.

Беше дълго, досадно, изтощително занимание. Когато свърши, изпили грапавия край с една пила, изтърка го със стоманена вълна и отново го намаза с машинно масло. Внимателно изчисти падналите стърготини, после пъхна вътре два ловджийски патрона. Отиде до мочурището с пушката и отрязаните парчета от цевите, хвърли ги колкото се може по-навътре във водата, опря пушката на кръста си и дръпна предния спусък.

Гърмежът беше оглушителен и пушката ритна като муле. Грубо, подло – и учудващо ефективно. Втората цев също даде перфектен изстрел. Той сложи гилзите в джоба си, избърса я и презареди. И вторият път сработи гладко. Чувстваше се огорчен, но и доволен.

Върна се при колата, пъхна пушката в калъфа й и извади сандвич и термос от багажа си. Ядеше бавно, вкусвайки сандвича с трюфели, докато отпиваше от горещия чай с мляко и захар от термоса. Направи усилие да се наслаждава на чистия въздух и слънцето и да не мисли за настоящия проблем. Тъкмо свършваше, когато един женски червеноопашат ястреб излетя от мочурището, без съмнение от гнездо, и започна да се носи в лениви кръгове над върховете на дърветата. Той прецени разстоянието на двеста и петдесет ярда.

Това най-после беше предизвикателство, което си заслужаваше уменията му.

Той отново зае позиция за стрелба със снайперската пушка, целейки се в птицата, но полето на видимост беше прекалено тясно и не би могъл да я задържи в него. Вместо това трябваше да използва железния си мерник. Примижа и впери очи в ястреба, използвайки онези фиксирани мерници, като се опитваше да я следва, докато тя се движи. Пак не стана: пушката беше прекалено тежка, а птицата – прекалено бърза. Тя чертаеше елипси и единственият начин да я уцели, реши той, беше да се прицели предварително в една точка от тези елипси, докато ястребът попадне в нея, и тогава да стреля.

Миг по-късно птицата падна от небето, няколко пера се откъснаха и полетяха след нея, понесени от вятъра.

Стрелецът сгъна двуногата, вдигна и преброи отново всичките гилзи, върна пушката обратно в калъфа й, прибра обяда и термоса, и нарами раницата. Огледа района за последен път, но единственият знак за присъствието му беше пътека смачкана трева.

Върна се до Рейндж роувъра с дълбоко чувство на удовлетворение. Сега най-после можеше да даде воля на чувствата си, да им позволи да протекат през тялото му, да повиши адреналина си, подготвяйки се за предстоящото убийство.