Трескави сънища

74.

Хейуърд погледна към неясните фигури, после се опита да седне. Главата й още беше замаяна.

— Позволете ми. – Броуди се пресегна и вдигна облегалката на хирургическото легло. – Бяхте в лек шок – каза тя. – Но скоро състоянието ви ще се нормализира. Или поне ще е близко до нормалното, предвид обстоятелствата.

— Кракът ми…

— Няма дълготрайни увреждания. Рана и ухапване от алигатор. Сложих местна упойка, но когато действието й премине, ще боли. Ще се нуждаете също така от още серии инжекции с антибиотик – в устата на алигатора живеят много неприятни бактерии. Как се чувствате?

— Замаяна – каза Хейуърд и седна. – Къде съм? – После впери очи в Джун. – Джун… Джун Броуди? – Огледа се. Що за ловен лагер е този, в който има подобно място – стая за спешна помощ с такова оборудване? А и не приличаше никак на стаите за спешна помощ, които някога бе виждала. Осветлението беше твърде слабо и с изключение на медицинската апаратура, помещението беше подчертано голо: нямаше книги, картини, постери, дори столове.

Тя преглътна и поклати глава, опитвайки се да избистри съзнанието си.

— Защо сте симулирали самоубийството си?

Броуди отстъпи назад и отвърна на погледа й.

— Сигурно вие сте двамата полицаи, разследващи „Лонджитюд Фармасютикълс“. Капитан Хейуърд от НПУ и специален агент Пендъргаст от ФБР.

— Така е – кимна Пендъргаст. – Бих ви показал значката си, но се боя, че блатото предяви претенции към нея.

— Няма да е необходимо – произнесе тя хладно. – Може би не трябва да отговарям на никакви въпроси, докато не се свържа с адвокат.

Пендъргаст я изгледа с дълъг, неподвижен поглед.

— Не съм в настроение за обструкции – каза той с нисък, заплашителен глас. – Вие ще отговорите на всички въпроси, които ви задам, а адвокатите да вървят по дяволите. – Той се обърна към мъжа в бялата престилка. – Стойте тук до нея.

Дребният мъж припряно изпълни нареждането.

— Това ли е пациентът? – попита Пендъргаст Броуди. – Онзи, за когото споменахте по-рано?

Тя поклати глава.

— Така ли ще се отнасяте с нас, след като помогнахме на партньорката ви?

— Не ме дразнете.

Броуди млъкна.

Пендъргаст я погледна със свирепо изражение върху лицето. Неговият „Лес Байер“ още висеше заплашително отстрани.

— Ще отговаряте на въпросите ми изчерпателно, започваме. Разбрахте ли?

Жената кимна.

— Така: за какво е тази сложна апаратура? Кой е вашият „пациент“?

— Аз съм пациентът – долетя дрезгав, шепнещ глас, едновременно с отварянето на една врата в отсрещната стена.

— Цялото това разточителство е за мен. – В тъмното отвъд прага стоеше една висока и неподвижна фигура, силует на бостанско плашило, която едва се забелязваше в мрака. Мъжът се засмя: хартиен смях, по-скоро дихание. След миг сянката пристъпи много бавно от тъмнината в полуосветеното пространство и леко повиши глас: – Приятно ми е, Чарлс Джей Слейд!