Дървото на еничаря

100.

По калдъръма трополяха каруци, теглени от магарета. Зад тях се тресяха и поклащаха двуколки. Светлината от лампите танцуваше по голите зидове. Четиринайсет. Петнайсет. Шестнайсет.

Мурад Езлек вдигна ръка. Нощният пазач кимна и внимателно пусна бариерата от другата страна на портата. Повече никой не можеше да минава по улицата. Езлек благодари и последва каруците към площада.

Шейсет, може би седемдесет каруци, теглени от магарета, се промъкваха през тесните сокаци, заедно с десетина по-големи, имаше и стадо овце, които не спираха да блеят. Търговците продължаваха да пристигат. Пространството бе ограничено от празните сергии, които Езлек и хората му монтираха през последните два часа. Над всяка сергия бяха поставили фенер. Осма каруца бе подминала сергията си. Нямаше смисъл да се опитват да я изтласкат назад. По-добре да заобиколят и да пробват отново, когато останалите се оттеглеха. Един от съдържателите на сергии, увит в чул, стегнат с връзки, не спираше да пита къде е неговата стока: пета каруца бе изостанала заради подредилите се близо една до друга двуколки, прииждащи откъм града. Езлек се сети коя е. Беше натоварени с клетки с птици и се клатушкаше застрашително някъде в далечината. Като цяло всичко бе наред.

Зае се да помага при разтоварването на първата каруца. Кошници с патладжани, чували с картофи и снопове спанак изтрополиха върху сергията. Сетне Езлек се зае със следващата каруца. Идеята бе всички да приключат едновременно и да се изтеглят в реда, в който са дошли. В противен случай щеше да настане хаос и нямаше да могат да се оправят до зори.

Хукна през площада към каруцата с пилците. Точно както се страхуваше, тя се бе заклещила зад двуколка, натоварена с ориз, и никой не обръщаше внимание на виковете на каруцаря. Езлек сграбчи оглавника на магарето и размаха ръка. Оня с двуколката смъкваше тежките чували и ги подаваше на друг край колата.

— Ей! Ей! Чакай малко!

Мъжът го погледна и се обърна, за да поеме нов чувал. Езлек натисна оглавника. Магарето се опита да вдигне глава, ала реши, че е по-разумно да отстъпи. Каручката се разклати и човекът в нея полетя назад и заедно с чувала се строполи тежко.

Съдържателят на сергията се ухили и се почеса по главата. Каруцарят скочи побеснял на земята.

— Какво, по дяволите… а, ти ли си?

— Хайде, Ченгиз, дай малко назад тази раздрънкана двуколка, че се затлачихме. Хайде, дай да я бутнем. — Той посочи съседната каруца, в която човекът бе вдигнал камшик, готов да замахне. Каруцарят с ориза изтегли назад двуколката, другият плясна с камшика и дребното животно заситни напред.

— Браво! — махна с ръка Езлек и се подпря отстрани на каруцата. — За втори път ти се случва тази седмица, Абдул. Задържаш всички.

Спря зад собствената си каруца, нареди на каруцаря да се хваща за клетките и с помощта на търговеца разтовариха. Повечето продавачи се бяха заели да подреждат стоката, мирис на въглища се разнасяше из въздуха — хората палеха огньове. Езлек беше гладен, ала стоката все още не бе разтоварена и каруците трябваше да се преместят. Оставаше им още час работа, преди да поемат по обратния път към бариерата, където плащаше на каруцарите.

— Абдул — рече той. — Дръж си очите отворени. Мулетарите изглеждат страшни, ама никой няма да те пипне. Не им се оставяй. Дръж се плътно зад човека пред теб и си отваряй очите. Те само знаят да приказват.

Върна се на пазара. От време на време се налагаше де се прилепи към стената, за да може да мине някоя каруца, ала когато най-сетне се добра, първоначалната гълчава вече бе утихнала. Продавачите се бяха заели с плодовете и зеленчуците, съревноваваха се кой ще подреди по-висока пирамида, амфитеатър и акропол от бамя, патладжани и восъчно жълти картофи или фурми и кайсии според нюансите им. Други, които вече бяха запалили мангалите, чакаха жаравата да затлее, за да сложат отгоре кестени или да нанижат на шишове парчета овнешко. Много скоро, помисли си Езлек и стомахът му изръмжа, ще зацвърчат кюфтета, ще се понесе ароматът на печена риба, на дивеч и пилешко.

Чакаше го още една работа, преди да отдели време, за да похапне. След като провери дали всичко е наред при продавачите и прибра дължимите пари, той обиколи отново целия пазар. Обърна специално внимание на тъмните ъгълчета, на потъналите в сенки врати, на проходите между сергиите, където нямаше никой. Вглеждаше се в лицата на търговците — познаваше ги всички — и от време на време хвърляше поглед наоколо, за да провери кой идва и да не пропусне пристигането на непозната каруца.

От време на време се питаше защо се бави Яшим.

Трупа жонгльори и акробати, шестима мъже и две жени, се настаниха под един кипарис, коленичиха и зачакаха да стане светло и тълпите да започнат да прииждат. Бяха оставили на земята кошница с капак и Мурад Езлек остана известно време загледан в тях, както бе прикрит в сокака зад градския зид, докато най-сетне забеляза, че в кошницата има бухалки, топки и разни други дреболии, необходими за представлението им. След това пое отново, за да огледа останалите изпълнители, които идваха специално за пазара в петък — кюрдски разказвач в наметало на пъстри кръпки, български огнегълтач, плешив като яйце, различни свирци — балкански гайдари, анатолийски изпълнители на струнни инструменти, двама мускулести и много мълчаливи африканци, които редяха внимателно помади, лекове и талисмани по одеяло на земята; група цигани златари вече се бяха заловили за работа над малката наковалня, която носеха, изглаждаха монети, внимателно увити в мека кожа и оформяха пръстени и гривни.

Огледа отново пазара и си помисли за храна, макар да имаше още малко работа, преди да успее да похапне. Въздухът вече бе наситен с мирис на подправки; чуваше цвърченето на стопена мазнина, която капеше по жарта. Посегна към парче солен бял хляб, докато минаваше покрай една сергия, и го лапна. След това, тъй като никой не му направи забележка, спря за момент, за да се възхити на веселите подскоци на малко куче, затворено в дървено колело, което въртеше шиш с месо. С крайчеца на окото си забеляза един от кебапчиите да обръща кюфтета с плосък нож. Извади няколко от тигана и Езлек пристъпи към него.

— Готови са, а?

Мъжът се усмихна и кимна.

— За първия клиент в петък е винаги безплатно.

Мурад се ухили. Остана да наблюдава как мъжът реди плоски питки върху тигана, притиска ги с ножа и ги обръща. Дръпна едната и я разряза с бърз замах.

— Люто искаш ли?

Мурад Езлек усети как устата му се пълни със слюнка, затова само кимна.

Мъжът топна ножа в соса, размаза го върху хляба, взе две кюфтета и ги натъпка в разрязаната питка, а после добави шепа маруля и изцеди малко лимон.

Езлек отхапа доволно и пое между сергиите.

Наоколо нищо не го изненада. Накрая стигна до алеята край стените и откри тъмния пасаж, за който му бе говорил Яшим. Заизкачва се предпазливо по стълбите и тръгна към кулата. Вратата бе все още вързана с верига, както Яшим я бе оставил. Той седна на парапета, отпусна крака, облиза пръсти и погледна встрани от кипариса към ширналия се долу пазар.

Небето изсветляваше. Скоро щеше да се съмне.