— Колко е часът?
Когато Яшим отвори очи, видя Палевски приседнал в края на леглото, загледан търпеливо в лицето му.
— Минава полунощ. Марта вече си легна.
Яшим му се усмихна немощно. Порази го една мисъл. За Палевски бе половин мъж — но поне онази половина, която той харесва, на която има доверие. Затова реши никога да не споделя с приятеля си случилото се между него и Евгения в руското посолство.
— Благодаря ти, Палевски, ти спаси живота ми.
— А аз, стари приятелю, ти благодаря, че ми даде час и нещо да си побъбря със султана. — Той плесна с ръце. — Беше велико тържество!
Яшим го погледна недоумяващо. Полякът му разказа за предизвикателството на Деренцов и за разговора със султан Махмуд II.
— Останах с впечатление, Яш, че султанът приема доста навътре фермана. Скоро ще се превърне в твърде самотен човек. Много врагове ще се нароят около него.
Яшим кимна.
— Започвам да си мисля, че убийството ще бъде последната му грижа. Ако тази вечер не беше ти, и мен щяха да ме убият.
— Но беше на обществено място…
Яшим додаде:
— Не се сетих за нещо, което бях научил. Много от еничарите, преживели разгрома, са се цанили като огняри в баните. Я кажи, ти видя ли сигнала ми?
Палевски му разказа с подробности събитията, които го бяха накарали да помоли сераскера да отидат в банята.
— Сераскерът ли? — учуди се Яшим. — Ако не бях полумъртъв, тъкмо той бе човекът, с когото трябваше да говоря. Трябва да го намеря.
Палевски протегна ръка, за да го спре.
— Марта ми остави много точни нареждания, Яшим. Иска да те намери тук утре сутринта. Неин пациент си. Искаш ли да пийнеш малко чай? Да ти предложа нещо по-силно?
Евнухът затвори очи.
— Знам къде ще се появи четвъртият.
Палевски изгуби търпение.
— Браво, браво — измърмори той. Изпъна гръб. — Съжалявам, Яшим, но трябва да ти кажа каквото мисля. Нито един от нас не е играч в цялата тази схема. В най-добрия случай сме просто свидетели — дори ти. Просто… — Полякът се замисли. — Сравни цялата работа с гощавка — мезе, основно ястие, помниш ли? Сигурно, че си прав. Ние сме гости. А гощавката може да се окаже доста опасна.
Той се изправи, приближи до Яшим и коленичи до възглавницата му.
— Няма да откриеш пленника жив. Нито един от кадетите не е бил убит на мястото, където бяха подхвърлени труповете. Никого няма да сварят пред очите ти. Почини си. Можеш да си вървиш, ако се чувстваш добре, но ще те пусна най-рано утре сутринта, след като Марта прецени как си.
Яшим впи поглед в тавана. Съветът на приятеля му беше напълно разумен. Беше пропилял времето, от което имаше нужда, и не съществуваше начин да го върне. Много му се искаше да послуша приятеля си, да се наспи и да разчита на Езлек. Можеше да бъде на Керкопорта рано сутринта.
Съветът на дипломата бе разумен. Ала в едно отношение полякът много грешеше.