Дървото на еничаря

20.

Яшим обаче бе намерил време да се отбие в харема, ала се бе вмъкнал незабелязано, без да вдига много шум, единствено за да огледа мястото, където бе открито тялото, и покоите на момичето.

В спалнята, където бе живяла с други три момичета, имаше метални кревати, няколко редици кукички, на които да си закачват дрехите, кесии, пълни с любимите им ароматни сапуни, шалове, чехли, безупречно чисти топчета платно и всичките им гривни и накити. Тъй като бяха прислужници в харема, момичетата от стаята й все още не бяха избирани за наложници на султана, но се надяваха това да стане час по-скоро.

Две от тях бяха проснали стар чаршаф върху едното легло и се бяха заели да се депилират с лепкава зелена смес, която вадеха от най-обикновена месингова купа, поставена върху малка осмоъгълна масичка до леглото. Едната, чернокосо, зеленооко момиче с бяла кожа, внимателно се мажеше със шпатула, когато Яшим застана на прага и се поклони. Тя кимна за поздрав.

— Кое е леглото на гюзел момата? — попита Яшим.

Коленичилото момиче посочи със шпатулата.

Другата, седнала разкрачена, вдигна глава и присви очи.

— Горкичката, трябва да й изнесат нещата — заяви тя. — Много неудобно се чувстваме така.

— Съжалявам — извини се Яшим. — Просто искам да видя какво има. — Той посегна към дрехите й, свали две торби от закачалките и ги изтърси върху леглото. — Приятелки ли бяхте?

Коленичилото момиче стана и се приближи, за да вижда по-добре. Лактите й бяха щръкнали, за да съхне мазилото под мишниците й по-бързо. С едната ръка насука черната си коса на опашка. Кожата й бе маслинова, устните тъмни, също като отлежало вино, със същия цвят като зърната на гърдите, надигнали гънките на дрехата.

Яшим извърна поглед и посегна да пръсне вещите на мъртвата върху леглото.

— Носехме един размер — подхвърли момичето и дръпна воалена тъкан. — Всички знаеха.

Другата на леглото се изкиска.

— Така е! — Момичето тръсна взетата блуза и я притисна до гърдите си с една ръка, а с другата я приглади, така че лъскавите панделки затрептяха на корема й. Имаше нещо толкова невинно и същевременно безсрамно в жеста й, че Яшим се изчерви.

Девойката на леглото заговори и го спаси от неудобството.

— Остави дрехите й, Нилу. Тръпки ме побиват. Кажи, лала, ти да не би да си дошъл, за да й вземеш нещата?

Нилу пусна блузата на леглото и се обърна към приятелката си.

Яшим внимателно оглеждаше вещите на гюзел момата.

— Каква беше тя? — попита.

Момичето, наречено Нилу, се настани отново върху леглото на приятелката си. Яшим чу как пружината изскърца. Последва мълчание.

— Ами… добро момиче.

— Приятелки ли бяхте?

— Не беше лоша. Приятелка ни беше.

— Имаше ли врагове? — Яшим се обърна. Двете седяха една до друга и го наблюдаваха.

— Ау! — Едната неочаквано пъхна ръка между краката си. — Щипе!

Скочи от леглото, без да отдръпне ръка, и белите й гърди се залюляха.

— Идвай, Нилу. Време е да се измия.

Нилу посегна към кърпата на една от закачалките.

— Тя имаше приятелки — обясни момичето. Заситни към вратата. — Много приятелки — добави през рамо.