Дървото на еничаря

72.

Половин час по-късно Яшим бе застанал пред портата на руското посолство и се опитваше да потисне съмненията си, че знаенето на нещо не води задължително до откриването му. Беше на седемстотин метра от посланическата резиденция на Палевски и на нищо и никакви си двайсетина метра от картата, която бе видял в чакалнята на втория етаж. Ала все едно че картата се намираше в Сибир.

Оказа се, че посланика го няма. Яшим се запита дали и той разполага с времето си като Палевски. Дали в този момент не беше в леглото с възхитителната си съпруга? Мисълта го подразни и той помоли да се види с първия секретар. Оказа се, че и първия секретар го няма. Поколеба се дали да не помоли за среща със съпругата на посланика, ала здравият разум и вроденото чувство за благоприличие го накараха да се въздържи. Дори християнките не отваряха на всеки мъж, който почукаше на вратата.

— Има ли изобщо някой, с когото мога да поговоря? Важно е.

След няколко минути чу стегната войнишка походка и се сети с кого може да поговори. Сакатия. Белязания.

— Добър ден — поздрави Потьомкин. — Ще влезете ли?

Яшим последва младия дипломат в голямата зала и погледът му автоматично се насочи към стълбите.

— Пазачите не допускат никого без предварителна уговорка. Съжалявам, че се наложи да чакате толкова дълго. Посланикът и останалите от мисията са много заети днес. Довечера очакват негово превъзходителство в двореца. Страхувам се, че няма как да го повикам.

Струва ми се нервен, притеснен, каза си Яшим.

— Може би вие ще ми помогнете. Предишния път видях интересна карта пред кабинета на посланика и много ми се иска да я погледна отново. Питам се дали…

Потьомкин го зяпна.

— Карта ли?

— Да. На Мелхиор Лориг. Закачена е в чакалнята на втория етаж.

— Сигурен съм, че негово превъзходителство с радост ще ви я покаже — отвърна поуспокоен Потьомкин. — Бихте ли представили молбата си в писмен вид и аз лично ще му я предам.

— Сега ли?

Потьомкин се усмихна криво.

— Страхувам се, че сега е невъзможно. За подобни молби е необходим около месец. Нали всичко трябва да бъде организирано подобаващо. Можем да се опитаме да съкратим срока. Да кажем на три седмици.

— Знам, че картата е на горния етаж. Няма да преча на никого.

Потьомкин продължаваше да се усмихва, ала не каза нищо.

— Петнайсет минути — изрече отчаяно Яшим.

— Господине, нима забравихте, че това е действащо посолство. Не сме нито музей, нито галерия. Сигурен съм, че негово превъзходителство князът с удоволствие ще удовлетвори молбата ви — когато й дойде времето. А сега, ако няма друго…

— Сигурно няма възможност да погледна отчетите на портиерите — попита подигравателно Яшим.

— Не — кимна любезно аташето. — Няма. Ще ви изпратя, господине.