Дървото на еничаря

80.

Преди Яшим да дойде на себе си, Евгения протегна властно показалец.

— Пробвайте под леглото — нареди тя.

Яшим не се колеба. Хвърли се под леглото и се завря по средата. Видя босоногата Евгения да пристъпва към вратата. Дръпна нещо от леглото, докато минаваше. Чу прошумоляването на копринен пеньоар и видя как се усука около глезените й.

Някой почука. Яшим се напрегна, за да чуе, ала долови само, че Евгения повтаря: „Нет… нет“ и няколко неразличими думи. Вратата се затвори и босите крака застанаха пред леглото. След това пеньоарът се плъзна по пода, издут като облак, и краката изчезнаха.

Евгения бе седнала точно над него. Чакаше турчина да се покаже. Беше усмихната и чисто гола под копринената дреха.

Яшим се почувства смешен и жалък, изправи се на крака и се поклони.

— Простете ми, ваше превъзходителство — започна той. — Загубих се. Нямах представа…

Евгения се нацупи.

— Нямате представа, господин Отоман? Разочаровате ме. Елате.

Тя прокара ръка между гърдите си. Аллах милостиви, каза си Яшим, та тя е прекрасна, дори по-апетитна от наложниците в харема на султана. Каква млечнобяла кожа! Ами косата — черна като лъскав абанос.

Тя протегна единия си крак и коприненият халат се набра, за да разкрие дълъг елегантен крак.

Тя ме желае, помисли си Яшим. И аз я желая. Как само копнееше да погали кожата й. Жадуваше да вдъхне непознатия чуждестранен аромат, да опознае извивките на тялото й със собствените си ръце, да усети тъмните й устни върху своите.

Пътят на страстта и съжалението му бяха забранени.

Там нямаш работа. Не и ако искаш да опазиш здравия си разум.

— Вие не разбирате — промълви отчаяно Яшим. — Аз съм… аз… — Каква бе думата, която използва младият англичанин? Най-сетне си припомни. — Аз съм на свободна практика.

Евгения го погледна изумена.

— Искаш да си платя ли? — Засмя се, неспособна да повярва, и разтърси къдри. Не само къдриците се разлюляха. — Ами ако не го направя?

Яшим се обърка. Тя забеляза смущението му и протегна ръце.

— Ела — настоя.

Вдигна ги над главата. Яшим простена тихо и затвори очи.

Пет минути по-късно Евгения разбра какво се опитваше да й каже Яшим с това „на свободна практика“.

— Става все по-добре — каза тя и се отпусна на възглавниците. Вдигна изящно оформено коляно. — Обладай ме, турчина! — подкани го.