Дървото на еничаря

9.

Мъж в кожена престилка, омазан в мръсотия чак до лактите, работеше над фенер на улицата, пред дюкяна си. Стиснал маша, той нагъваше калаени листа и ги спояваше с бързина и умение, на които Яшим мълчаливо се възхищаваше. Най-сетне мъжът вдигна въпросително поглед.

— Искам да ми кажеш цената за нещо необичайно — предпазливо поде Яшим. — Гледам, че добре се справяш с големи предмети.

Мъжът изсумтя доволно.

— Какво ще искаш, ефенди?

— Казан. Ама да е голям — висок колкото мен, на крачета. Можеш ли да го направиш?

Мъжът се изправи, вдигна ръка към врата си и се намръщи.

— По това време на годината не се търсят казани — отбеляза той.

Яшим го изгледа изненадано.

— Можеш ли да го направиш? Правил ли си преди?

Отговорът на ковача го изненада.

— Почти всяка година. Продавам големи казани за гилдията на чорбарите. Трябват им за градската процесия.

Разбира се! Как не се бе досетил? Всяка година хората от гилдиите минаваха по улиците до „Света София“ и всяка гилдия демонстрираше театрално чудовищно произведение на занаята си. Гилдията на бръснарите мъкнеше огромна ножица и предлагаше безплатно подстригване на всички желаещи от публиката. Рибарите влачеха нещо като кораб, демонстрираха как хвърлят мрежи и теглят въжета. Пекарите бяха измайсторили пещ и подхвърляха горещи кифли на хората. А пък продавачите на чорба разнасяха огромни почернели казани с прясно сварен курбан, от който сипваха в глинени панички и раздаваха на тълпата. Истински карнавал.

— Но калаените казани не задържат нито топлина, нито биха издържали на тежестта — възрази Яшим.

Ковачът се усмихна.

— Че те не са истински! Нали и корабчето ще потъне, ако го пуснат на вода. Кажи, ефенди, нали не вярваш, че бръснарите подстригват хората с онази гигантска ножица? В калаения казан слагат друг, по-малък, а големият е само за фасон. Просто за да се забавляват хората.

Яшим се почувства като несъобразително дете.

— А напоследък да си правил от онези огромни казани? Нищо, че сега не му е времето.

— Правим, когато гилдията ни поръча. През останалата част от годината, ами… — той плю в шепи и отново стисна машата. — През останалата част майсторим фенери и тям подобни. Казаните се очукват лесно, металът се напуква, затова, когато му дойде времето, правим нови. Щом ти трябва казан… на твое място бих говорил с гилдията на чорбарите. — Той погледна Яшим и около очите му се събраха насмешливи бръчици, които издадоха, че му е забавно. — Ти да не би да си Настрадин ходжа?

— Не съм ходжа — засмя се Яшим.

— Усещам, че си замислил някоя хитрост. Извинявай, ама…