Дървото на еничаря

65.

Яшим започна да тегли от страната на противотежестите и с огромно задоволство видя как убиецът увисва с главата надолу. Когато примката стигна скрипеца, рамото на лебедката се изви под тежестта и въжето увисна. Яшим отскочи назад, за да задържи по-здраво, ала в този момент въжето, на което бе убиецът, за малко да се изплъзне от дланите му и той едва не изгуби равновесие по наклона. Въжето пробягна между дланите му и той усети, че не успява да се задържи на хлъзгавия склон. Зарита и с двата крака. Лявото му стъпало се плъзна и докосна врялата вода. Изпъшка и се отдръпна.

Докато се опитваше да се задържи върху мазния под, Яшим забеляза как въжето се изплъзва през пръстите му, тъй като и те бяха станали хлъзгави от мазнината. Посегна с лявата ръка, стисна въжето малко по-нагоре, като поставяше длани една над друга, докато най-сетне приклекна. За момент усети как чехлите му се плъзгат, затова отпусна цялата си тежест върху въжето. Всичко се бе случило толкова бързо, че така и не си бе дал сметка какво вижда.

На няколко метра пред него подобие на гигантски рак размахваше щипци сред розова пара.

Убиецът висеше надолу с главата, а краката му, вързани на глезените, се отваряха и затваряха в коленете. Наметалото му се бе преметнало през главата, ала ръцете замахваха през платнения облак в опит да достигнат краката. Подгъвът на наметалото се бе накиснал в боята за кожа. Човекът висеше над врящ казан, в близост с който бе поставен скрипецът.

Яшим затегли въжето и се изправи, ала щом отпусна малко, убиецът увисна по-близо до отвора на кацата. Яшим отново го изтегли, уви сплетените върви около кръста си и се облегна на кацата отзад.

Не мога да го пусна, каза си.

Човекът отново се загърчи в опит да зарита с крака. Какви ги вършеше? Яшим се озърна през рамо: самият той висеше над вана с мътна смрадлива течност. Забеляза как кожите вътре се премятат. Трябваше да запази равновесие, да държи краката си подпрени на ръба на кацата и да ги придвижва по хлъзгавия от лой ръб, като по този начин застопори въжето на лебедката.

Чак тогава осъзна какво се опитва да направи мъжът. Беше стиснал нож и се надигаше, свиваше крака, за да намали разстоянието, и се мъчеше да пререже възела.

Нямаше представа къде се намира.

Ако успееше да среже въжето, щеше да падне във врялата боя.

Междувременно и Яшим бе надвесен над каца с отровна вряща течност. Единствено тежестта на убиеца задържаше стъпалата му на ръба на кацата.

Въжето можеше да му се изплъзне всеки момент и тогава щеше да цопне в горещата помия.

Двамата пазеха равновесие благодарение един на друг. Яшим стисна по-здраво. Взря се през алените и жълтите валма и забеляза, че тъмното очертание на вратата в далечния край на табакханата става по-широко.

От мрака се появиха група мъже и забързаха по хлъзгавия под към тях.

Ако можеше да съди по посоката, от която идваха, и по движенията им, евнухът прецени, че не са приятелски настроени.