Дървото на еничаря

82.

Чорбаджията на гилдията на чорбарите хвана краищата на мустаците си и ги подръпна. Беше замислен.

След това посегна към стария ключ, за да го прибере на мястото му при другите. Пазачът тъкмо му го бе върнал.

Знаеше, че следователят от двореца е прав. Единствено нощните пазачи са могли да организират и извършат кражбата. Въпросът бе защо. Сигурно заради някоя глупава шега, предположи той. Да не би да бяха спретнали някой от сантименталните си ритуали? Когато оповести, че един от казаните липсва, очакваше да се сгърчат от срам. Очакваше да признаят стореното. Да му се доверят. Надяваше се, че му имат доверие.

Само че те го наблюдаваха с нетрепващи погледи. Отрекоха всичко. Албанеца остана силно разочарован.

Но все пак поде отново:

— Не искам да налагам наказания. Може би казанът ще бъде върнат, може би не трябва да споменаваме повече за него. Само че… — той вдигна дебелия си пръст — аз съм разтревожен. Гилдията е едно семейство. Когато имаме трудности, се справяме. Аз намирам изход. Нали с това се занимавам. Аз съм глава на това семейство. Затова, когато някой външен човек ми се довлече, за да ми каже за проблеми, за които дори не съм подозирал, започвам да се притеснявам. Да не говорим какъв срам бера.

Той замълча.

— Оня от двореца, дето души навсякъде, дойде да ми каже, че в собствената ми къща се е случило нещо. Аха, виждам, че започвате да схващате.

Беше забелязал проблясък на интерес, но нищо повече.

Чорбарят отново подръпна мустаците си. Тази среща го притесняваше. Не че мъжете се държаха нагло, просто се отнасяха студено. Майсторът знаеше, че рискува, като им осигури работа по време, когато тънеха в мизерия и отчаяние, ала ето че те не проявяваха никаква благодарност.

Едва се сдържа да не ги изгони, защото усещаше, обзет от притеснение, че във въздуха витае неизречена заплаха. Като че му внушаваха да гледа своята си работа — сякаш кражбата на казана и мълчанието им не бяха негова работа! Не можеше да ги уволни просто така. Ако те пострадаха, и той щеше да пострада. Щяха да го обвинят в оказване на помощ на враговете на Портата. Преплете едрите си ръце и размачка пръсти.

Нямаше ли начин да ги накаже за нелоялността? Замисли се за евнуха.

Евнухът имаше положение в двореца.

Майсторът започна да се пита как би могъл да опознае по-добре този човек.