По дяволите! Прийн не беше мислила за пари.
Йорг Сводника не го интересуваше нищо друго, освен парите.
— Кажи, кючекчийке, да не искаш цяла вечер да седим и да се наливаме? Ще се надлъгваме ли? Едва ли. Нали искаше информация? Сигурно е нещо, което знам. Да се договорим тогава.
Той й пусна крива усмивка и подпря глава на длан.
— В моя дюкян.
На Прийн й се стори, че Йорг е скътал някъде информацията — например в гърбицата си. Този тип бе истинска отрова.
— Какво искаш? — попита направо тя.
Очите му се стрелнаха покрай нея като на гущер.
— Виждам, че си намерила приятели.
— Да, някакви момчета. Още не си отговорил на въпроса ми.
Той отново я погледна.
— Чакай да видим — отвърна тихо. — Имаш нещо, което може да ми е от полза, нали така, кючекчийке? Защо не пуснеш на Йорг пияния моряк?
Тя се озърна през рамо. Гръцкият моряк се бе намръщил и размахваше чаша. Мина и другото момче бяха допрели чела. Младежът каза нещо, Мина избухна в смях и отметна глава назад, притиснала ръка към гърдите си.
— Така става ли?
Тя отново погледна Йорг. Очите му бяха студени като късчета лед. Беше стиснал чашата и пръстите му изглеждаха почти плоски, с едри безформени кокалчета.
— Ще ми направиш услуга, кючекчийке — засъска той.
Наблюдаваше я и предвкусваше малката си победа.
— Тази тип заслужава истинска жена, не мислиш ли? — Кючекчии! Древни традиции, години на обучение, ала-бала. Какво даваше право на тези нещастници да го гледат отвисоко? — Да, жена, казах. Дори може да е някоя младичка.
Прийн се напрегна.
— Гаден си, Йорг. Някой ден ще съжаляваш за тази работа. Морякът е твой.
Тя се върна на масата. Мина вдигна очи, ала усмивката й се стопи, когато забеляза, че гърбавият сводник също се приближава. Морякът изненадано премести поглед от Прийн към Йорг.
— Трябва да вървя — прошепна на ухото му Прийн. След това добави по-високо: — Това е Йорг. Много е неугледен, но е решил да те почерпи. Нали така, Йорг?
Сводникът я погледна недоволно, след това протегна ръка към моряка.
— Здравей, Димитри — изграчи той.