Дървото на еничаря

62.

Убиецът застина за миг на ръце и крака, за да си поеме дъх. Беше силен, наистина много силен мъж. Ала тичането бе за младите, може би дори за по-възрастни, но тренирани мъже. А той не бе тренирал вече цели десет години.

Мърдай, каза си. Трябва да изпълзиш по-далече от решетката. За пръв път през последните четирийсет и осем часа го налегна умора. Имаше чувството, че е обречен.

Мисията се бе провалила. Бе чакал часове наред в онази стая, без да откъсва поглед от вратата. Веднъж или два пъти пробва резето, за да провери колко време е необходимо вратата да се отвори. Настъпи мрак — неговото благословено време.

Чу я, когато приближи. Забеляза светлината и наблюдаваше с огромно задоволство как пръстът й освобождава резето. Ръцете му се свиха около тежестта в края на връвта.

И тогава, макар да бе непрогледен мрак, всичко се обърка. Кючекчийката отстъпи назад, не напред. Тежестта профуча и проряза въздуха, след това падна. Нямаше проблем да продължи, но се домъкна някакъв непознат.

Ако се появи риск, зарязваш всичко.

Убиецът запълзя отново, тихо се отдалечи от решетката, следвайки пътя на тунела. Забрави за провала, каза си той. Скрий се. Окопай се. Стани невидим.

Движенията го успокояваха. Дишането му стана по-бавно и дълбоко. Сега можеш да си починеш. Никой няма да те последва тук долу. По-късно ще поправиш грешката. Сега поспи.

Поспи заобиколен от олтарите.

Върху всеки олтар блестеше запален мангал.

Бе задушно и топло.

Доспа му се.

Убиецът се провря през ниска арка и откри чисто място върху затоплените тухли. Върху един от мангалите напипа комат хляб, останал от предишния ден, отчупи парче и го натъпка в устата си. Извади тапата от глинена бутилка и отпи дълга глътка топла вода.

Накрая се изтегна върху топлите тухли и подпъхна ръце под главата си.

Убиецът погледна тумбестите търбуси на каците и изрева.