Дървото на еничаря

38.

Щом излезе от кабинета на княза, Яшим остана намръщен в приемната. Лакей в ливрея се бе изпънал до отворените махагонови врати. Потънал в мисли, Яшим обиколи бавно стаята, докато се озова пред поставена в рамка карта. Престори се, че я разглежда задълбочено, макар да не виждаше нищо.

Абсолютно никой не го попита какво се е случило. Това бе странно, нали така? Работата на посолството бе да събира информация, ала тези двамата не проявиха никакъв интерес към причината за въпросите му. Възможно бе вече да са чули, че офицерите са мъртви. Ала когато каза, че Потьомкин е последният, който ги е виждал живи, не го попитаха откъде знае. Сякаш въпросът изобщо не ги интересуваше, а това бе важно.

Още по-интересна бе лъжата за файтона.

Разбира се, че беше лъжа, още повече че князът знаеше нещо по въпроса.

Та нали самият той се опита да потули нещата.

— Excusez-moi, monsieur31.

Яшим се обърна. И дъхът му направо секна.

Дори не бе усетил кога е влязла.

Пред него стоеше най-красивата жена, която някога бе виждал.