Дървото на еничаря

74.

— Пак ли се върна?

— Станислав Палевски — заяви Яшим. — Разполагаме точно с четири часа. Отиваме на празненство.

Палевски се усмихна и поклати глава.

— Знам какво си наумил. Концертът на посланика в двореца. Много ме изкушаваш, но това вече не е за мен. Нещо напоследък… — Той разпери пръсти. — Честно да ти кажа, Яш, дрехите са проблем. — Той зашепна: — А проблемът идва от молците.

Яшим вдигна властно ръка.

— Изобщо не говорим за онези ужасни сака като на бръмбари, в които се обличате всички до един. Ти имаш прекрасни дрехи и четири часа. Вече изпратих да доведат шивач. Тази вечер ще се появиш в двореца като въплъщение на полската история.

— Какво?

— Ще се появиш като сар… — как го каза?

— Сармат.

— Именно.

Полският посланик скръсти инатливо ръце.

— Това е най-тъпата идея, която съм чувал. Ти за какъв се имаш, бе? Да не би да си кръстницата вълшебница?

Яшим мигна недоумяващо и Палевски се изсмя доволно.

— Както и да е, това е стара приказка. — Сетне се намръщи. — Какво правиш?

Яшим бе вдигнал ръце и ги размахваше, отстъпи крачка назад, сякаш Палевски бе джин, появил се неочаквано от нищото.

Полякът присви очи и го изгледа подозрително.

— Съжалявам, Яш. Готов съм да направя какво ли не за теб. Знаеш, че е така. Но всяко нещо си има граници. Като посланик на Полша във Високата порта имам важни отговорности. Знам, че нацията ми е покорена, но пък сме инати, големи инати. — Той се закани с пръст. — Наречи го гордост, наречи го суета, но искам да ти кажа следното. Не заради теб, не дори заради Черната Мадона от Честохова, но аз просто не мога да присъствам сред останалите дипломати облечен в мухлясал костюм.