Дървото на еничаря

34.

Яшим стигна до кея на Пера на Златния рог с бърза крачка и взе каик, за да го прекара на другата страна. Приятелят му беше прав. По всичко личеше, че утре вечер някъде ще се появи и четвъртият труп. А това бе едва началото на трудностите му.

Трополяща каруца, теглена от магаре, го накара да забави крачка, докато вървеше по сокаците към дома си. Каруцарят се огледа и вдигна дръжката на камшика в знак на благодарност за проявеното разбиране. Уличката бе прекалено тясна, за да се промъкне край каруцата, затова той направи път, макар да кипеше от нетърпение. Най-сетне превозното средство сви по друг сокак и в същия миг Яшим забеляза някакъв мъж да се мотае малко по-надолу. Беше облечен в алено и бяло, което показваше, че е слуга в двореца. Гледаше в друга посока и евнухът успя да се шмугне обратно в улицата, от която бе дошъл.

Облегна се на стената и се замисли. Сераскерът му бе дал десет дни, защото до военния преглед оставаха толкова, а на него трябваше да покаже пред султана, че разполага с модерна армия, достоен противник на враговете на империята. Четири дни вече се бяха изнизали, времето му изплъзваше. Предстоеше ново убийство, не биваше да забравя ценното предложение на Палевски да намери свястна карта, оставаше и проблемът с руския аташе Потьомкин. Ами удушеното девойче в двореца, ами заплахата на валиде султан, че няма да види друг френски роман, ако не открие откраднатите й накити? Колкото и да му се искаше да се потопи в нов роман, Яшим не беше наивен. Романите бяха последната му грижа. Ставаше дума за услуга, за закрила, за влиятелна приятелка. И точно такава подкрепа можеше да му дотрябва някой ден.

Не че беше неблагодарен. В двореца бяха забелязали — а сетне му бяха позволили да ги прилага — изключителните му умения по същия начин, по който бяха подбирани и използвани уменията на мнозина други през стотиците години.

Освен султана и придворните евнуси, той бе единственият мъж, който имаше право да влиза в покоите на жените. Бе единственият мъж в цялата империя, който можеше да влиза и излиза от двореца, когато пожелае. Когато от Топкапъ се обърнеха към него за помощ, негово задължение бе незабавно да се подчини.

И ето че се оказваше в затруднено положение. Сераскерът също се бе обърнал към него с молба за помощ, при това го бе намерил пръв.

Убийството в харема беше лоша работа, ала онова, с което се бе сблъскал извън двореца, бе още по-лошо.

Времето на четвъртия кадет изтичаше.

Въпросът бе защо.

Защо точно сега?

Пое си дълбоко дъх, изпъна рамене и излезе от уличката.