Дървото на еничаря

91.

Час преди смрачаване Станислав Палевски се сля с групата мъже, които кипяха от възмущение пред вратите на хамам „Челеби“, една от хубавите бани.

Сградата бе разположена в полите на хълм, под истинска плетеница от улички, сравнително широки, което означаваше, че кварталът е за заможни хора. Къщите не бяха сбутани стреха до стреха, ала не бяха и от най-големите, скрити зад високи зидове. Тук живееха богати търговци и чиновници, които обичаха да се разхождат по улиците вечер, да обсъждат събитията от деня в многобройните кафенета и заведения. Не бе далече от „Кара Давут“ и идеята на Палевски бе да се отбие да се изкъпе и след това да отскочи до Яшим за обичайната вечеря в четвъртък, когато по традиция преминаваше пеша моста на Галата, спокоен и доволен, стиснал торбата с двете бутилки водка „Бизон Грас“, увити в студени парцали.

Най-неочаквано затвориха хамам „Челеби“ за чистене. Разочарованите мющерии дръпнаха торбите с чисто бельо и зароптаха срещу управата.

— Рекоха да се върнем след час, дори след два! — оплакваше се мъж с арабски тюрбан. — Да не би да искат цяла вечер да се юркам нагоре-надолу по хълмовете и да разнасям дрехите си!

Друг му пригласяше:

— При това е четвъртък!

Палевски се замисли над тези думи. Разбира се! Утре бе свят ден, посветен на почивка и молитви, ден, който трябва да посрещнеш безупречно чист, поне отвън. В четвъртък вечер в баните винаги се събираха много хора.

— Простете, че ви прекъсвам — обади се любезно той. — Просто не разбирам какво става.

Мъжете се обърнаха и го изгледаха. Дори да останаха неприятно изненадани, че ги е заговорил чужденец — при това европеец, — който се канеше да нахлуе в тяхната баня, те бяха достатъчно възпитани и не го показаха. Станеше ли въпрос за баня, по демократична традиция се допускаха всички. Всички мъже можеха да се накиснат в банята — и верни на съпругите си, и лъжци, и правоверни, и неверници, и чужденци, и жители на Истанбул.

Трети разочарован клиент, мъж, понесъл малка торбичка, чиито редки сиви къдри стърчаха изпод чалмата, любезно обясни на Палевски какво става.

— По непонятна за всички нас причина са решили да чистят хамама точно в най-натоварената вечер, вместо да го сторят през нощта.

Намеси се и четвърти, говореше по-тихо и по-кротко от останалите.

— Може да е плъзнала епидемия. Досега такова нещо не се е случвало. Може би трябва да благодарим на чорбаджията, вместо да се гневим. Да послушаме хората и да се върнем по-късно. Какво пък, наоколо има прилични кафенета, ще поседнем и времето ще мине бързо. Нали така?

Групата постепенно се разпръсна. Палевски не можеше да каже със сигурност дали ще се върнат, след като се спомена за болест. Сигурно, реши той след кратък размисъл. Турците, също като мен, са фаталисти.

Възможността да затворят банята заради епидемия го изненада много повече, отколкото възможността мющериите да се върнат въпреки опасността.

Поколеба се какво да предприеме. От една страна, с нетърпение очакваше момента, когато ще се накисне и ще измие ваксата от пръстите на краката си. От друга страна, щеше да закъснее за Яшим, а и не бе чак такъв фаталист като турците по отношение на болестите.

Реши да поседне в някое кафене и да не изпуска от поглед хамама. Ако го отвореха и всичко изглеждаше добре, щеше да влезе да се изкъпе. Ако ли не, просто щеше да отиде при приятеля си в уречения час и щеше да се погрижи за краката си по-късно. Може би утре сутринта, реши той, спомнил си за водката в торбата.

Обърна се, пое по кратък път нагоре по хълма и се спря на кафене, откъдето да вижда входа на хамама, без да се налага да се върти и става. Дори можеше да наблюдава залеза над куполите на банята и покривите отзад. Слънцето скоро щеше да се потопи в Мраморно море и да позлати покриви и минарета, куполи и кипариси.