Дървото на еничаря

64.

Убиецът видя как изчезва първата канелка.

Преди десет години бе наблюдавал как върху него се срутва стена и онзи далечен миг му се бе сторил цяла вечност.

Сега в продължение на цяла вечност не издаде никакъв звук.

В продължение на една безкрайна вечност се опитваше да намери обяснение.

Превъртя се настрани, когато на мястото на канелката зейна черен отвор и от него върху тухлите ливна гореща мазнина и вода.

Пръските отскочиха върху гърба му. Горещата мазнина бодеше болезнено като игли.

Той изрева.

Навсякъде около него заприижда вряща боя за кожите. Улеят, където се бе отпуснал, започна да се пълни с клокочеща течност. Обзет от ужас, той зарови ръце в жежкия порой, за да има опора към отвора над главата си. Пресегна се, стисна с изгорените си ръце решетката и я надигна.

Докато се изтегляше навън, така и не забеляза навитото въже, което се стегна около болезнено попарените му глезени.