Дървото на еничаря - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Джейсън Гудуин (42.) #42

42.

Сераскерът загреба шепа пясък и го пусна върху листа. След това прегъна хартията и върна пясъка в буркана.

Прочете документа още веднъж и дрънна със звънеца.

Отначало бе решил да даде нареждането за печат, ала като размисли, прецени, че е най-добре да се препише и тогава да бъде отнесено по джамиите. Имамите да го разбират както пожелаят.

Искрени поздрави и предупреждение от главнокомандващия Новата гвардия на Негово императорско величество в Истанбул.

Преди десет години тронът си осигури мира и благоденствието на империята посредством поредица от Светли събития, които изтръгнаха завинаги лъжовната ерес, заличиха я и сложиха край на безобразията, които Негово императорско величество повече не можеше да търпи. С предприетите действия султанът постигна пълна победа.

Онези, които сееха смърт и сигурно искат градът да бъде като едно време, да се пазят. Силите на падишаха не спят, те не познават страх и колебание. Тук, в Истанбул, войникът среща смъртта си с презрение и гордост, убеден, че жертва въображаемото заради святото и служи на великите сили на трона.

Каквато и да е силата ви, ще бъдете смазани. Колкото и да сте лукави, ще бъдете заблудени. Каквато и гордост да притежавате, ще бъдете сломени и ще получите подобаващо наказание.

Отново ще побегнете и отново ще бъдете пропъдени от дупките си по волята на султана и подчинените му.

Предупредени сте.

Сераскерът правеше усилие да разясни положението. Слуховете бяха коварна сила. Тъкмо по това си приличаха със страстта към войната: те можеха и трябваше да бъдат контролирани.

Обучавай хората. Пресечи слуховете. Нека инициативата да е винаги твоя, за да държиш в недоумение враговете. Евнухът бе заподозрял някакъв еничарски заговор, ала сераскерът благоразумно прецени, че е най-добре да не дава категорично мнение. Намекът бе достатъчно ясен, ала скрит между редовете.

На това му се казваше подход като по учебник.

Сераскерът се изправи и приближи до тъмния прозорец. Оттук имаше изглед към града, който му бе поверен да защитава. Въздъхна. През деня се виждаха скупчени покриви, минарета и куполи, прикрили лабиринт от извити улички и тесни сокаци. Сега светлините се преливаха в тъмното, на места по-ярки, също като призрачни сияния, заблестели подвеждащо над пагубната нетрепваща вода в блато.

Стисна края на сакото и го подръпна, за да го изпъне.