Дървото на еничаря

40.

В банята поемаше жадно с всяка пора повече топлина и пара. Чак когато му се стори, че главата му е стегната с огнени обръчи, остави теляка да го изтърка и намачка също като тесто и чак тогава се топна в ледената вода на басейна.

По-късно, на път към къщи се отби набързо до зеленчуковия пазар. Старият му приятел Георгиос, гръцкият продавач, който подреждаше стоката си също като оръжия в оръжейна или като скъпоценни камъни на витрина, излезе иззад сергията и отпусна тежката си ръка върху рамото на Яшим.

— Забави. Забави — задудна той с басовия си глас. — Тъпче в кошница като гръцки крадец това, онова, всичко. Речи на Георгиос какво искаш сготви.

Огромният мъж в мръсна престилка грабна кошницата от Яшим и застана пред него, с ръце на кръста.

Евнухът наведе глава.

— Дай ми кошницата, гръцки мръснико — нареди той.

Георгиос не помръдна.

— Давай кошницата.

— Речи. — Гласът на Георгиос беше спокоен. — Речи — настоя той по-високо. Протегна се към няколко пресни зелки. — Иска?

Яшим поклати глава.

— Разбира — отвърна Георгиос. Обърна гръб на Яшим и започна да вади зеленчуците. Подхвърли през рамо: — Я върви купи риба. Аз ти дава сос. Правиш риба на кебап, малко испански лук, чушки. Слага сос. Сос на огън. После яде. Върви.

Яшим тръгна. След като купи риба, се върна и завари Георгиос да чисти орехи и да бели скилидки чесън, които уви в парче вестник.

— Сега, ефенди, ходи дома и готви. Чушка. Лук. Не, няма взима пари от луд човек. Утре дойдеш и платиш двойно.

Яшим се прибра, постави рибата и зеленчуците върху дъската за рязане и ги накълца с остър нож. Лукът се оказа много лют и от очите му потекоха сълзи. Той накладе печката и сложи въглища. След това наниза парчетата риба на шишове, счука орехите и чесъна с дръжката на огромен нож, събра ги на купчина и започна да ги мачка, докато станаха толкова лепкави, та трябваше да ги остърже от дланта си с острото на ножа. Намаза рибата със сместа и я остави, за да измие ръцете си в легена с вода, който хазяйката сменяше всяка сутрин и следобед.

Постави шишовете върху въглените и ги напръска със зехтин. Когато мазнината засъска, той разсея дима с кърпа и ги обърна.

Малко преди рибата да бъде готова да се отдели от пръчката, той отряза парче бял хляб и го постави в чиния до купичка зехтин, сусамово семе и няколко маслини. Натъпка стръкчета мента в емайлиран чайник, пусна вътре бучка бяла захар и щипка китайски чаени листа, навити на спирали, наля вода от каната и постави чайника върху жарта, докато дъното почервеня.

Най-сетне седна да похапне в малката ниша. Изтегляше парчетата чушка и риба от шишовете с парчета хляб.

Едва след като се засити, посегна към малката сгъната бележка, която го очакваше, когато се прибра.

Имамът го поздравяваше. Беше направил проучване. Със стегнат почерк бе написал последните два куплета от суфисткото стихотворение на Яшим.

Яшим седна и кръстоса крака. След това открехна прозореца, сви цигара, както му бе показал албанецът, търговец на коне — леко засукана в единия край, с тясно парченце картон в другия, и изпи чаша горещ ментов чай, докато препрочиташе куплетите.

Остави листа. Петнайсет минути по-късно протегна ръка към старата кожа, сгъната до краката му. Дръпна я, да се завие.

След три минути — защото вече бе готов да се пренесе в страната на сънищата — евнухът Яшим спеше дълбоко.