Дървото на еничаря

89.

Капакът се вдигна. Очевидно пантите бяха добре смазани. Яшим надникна предпазливо.

Светлината не бе кой знае колко силна и се виждаше трудно, въпреки това Яшим веднага позна сложените вътре вещи — колкото всекидневни, толкова и неочаквани за подобно място.

Вместо, както се притесняваше, погледът му да попадне на мъртвия кадет, той гледаше право в купчина чинии.

До тях бе поставен поднос с фини малки чашки, обърнати наопаки, за да не събират прах. Имаше и метална купа, покрита със сгънато парче бродиран плат. Вътре бе прибрана и книга.

Яшим я извади. Беше Коранът.

Друго в сандъка нямаше. Миришеше на лак.

Яшим се усмихна мрачно.

Събират съдове, каза си. Ще има гощавка.

Предстои карагьозка вакханалия.

Бързо затвори капака и се отправи към стълбите. По средата на пътя отново потъна в мрак и запрескача стъпалата нагоре по спиралата, прекоси с два скока помещението, без да се интересува, че вдига облаци прах. Щом стисна парапета, дръпна вратата с другата ръка, за да я затвори, закачи веригата и се облегна задъхан на стената. От това място можеше да наднича през клоните на кипариса.

Как е възможно да се уплаша от няколко чинии?

Защото, реши той, този път напипах вярната следа. Появяват се три тела в близост до трите текета. Това е четвъртото. Построено е на мястото, където еничарите са постигнали най-забележителния си успех — завладяването на Константинопол.

Тялото щеше да се появи в най-скоро време.